Богдан Николов
От Искър до Огоста (90)

90. Лю̀таджик

Население: 1910 г. — 415 жители, 1926 г. — 475, 1934 г. — 620, 1946 г. — 621, 1965 г. — 512, 1975 г. — 412, 1985 г. — 324, 1992 г. — 235.

Намира се на 20 км югозападно от Враца и е разположено в широка долина, образувана от планински разклонения. Под селото р. Глухарка се влива в р. Черна, която е десен приток на р. Ботуня. Землището му заема площ от 34 737 дка. Граничи на изток с Бистрец и Згориград, на юг — с Осиково, на запад — с Горна Бела Речка, и на север — с Горно Озирово. Още в най-дълбока древност Лютаджик е било рударско селище. В местността Бъкличарницата и днес се виждат купища згурия от претопена руда. В местността Топилните са намерени кьосове стопена мед, а по склоновете на местностите Ру̀пите и Осена̀ бара има останки от стари рудници. Тук са намерени железни рударски инструменти, останали от древността. В един ръкописен сборник от 1836 г. селото е записано с името Лютица и днешното име Лютаджик е турцифицирана форма на Лютица (Миков, В., Произход и значение на имената… С., 1943, с. 96 и 199). Според едно местно предание преди много векове част от жителите на Лютица, днешното Лютаджик, се изселили на брега на р. Огоста и основали село Люта (Владимирово). Село Люта се среща в османски документи от 1607 и 1666 г. насам (РСт., 1, с. 383). Поради чумна епидемия през време на турското робство село Лютаджик се е местило в местността Селището.

До днес няма преведени все още османски документи, в които да се среща село Лютица или Лютаджик. Голяма част от османските документи стоят непреведени в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София. Но селото Лютица или Лютаджик е старо и е основано още преди края на XIV в. За това ни показват многото старинни имена на местности в неговото землище. Ние успяхме да съберем общо 312, сред които има много старинни по произход и по образуване. Така от изчезнали стари лични имена са образувани имената на местностите Добролѝн, Са̀син и Старѝл. Стари по произход са също Кладѐшки дол, Кладѐшко лице, Крещта̀, Обрещта̀, Перло̀г (от Прело̀г), Прѐслап, Ру̀пите, Сла̀на ба̀ра и др. Запазени са много имена по старото сложно склонение, имената Букура и Чегурил са от арумънски произход. Село Лютаджик спада в зоната на „а“ говорите и тук членуват съществителните от мъжки род, трето лице единствено число с „о“. Например: Биго̀ро, Брего̀, Бродо̀, Га̀рваньо и др.

Стари родове са: Гѐнинци, Добрѝловци (Права̀новци), За̀рчовци (Нѝсторовци и Пѐнчовци), Йо̀нинци, Ко̀новци, Ко̀стовци, Кремѐнинци, (по името на прабаба им Кремѐна), Ма̀рковци (от тях са Панду̀рците), Нѐнкинци, Ста̀тковци, Та̀нчовци, То̀минци (Гьо̀шовци), Цо̀нинци и Цо̀цинци. През първата половина на XIX в. тук се преселили Бонинци и Младовци от с. Горна Бела Речка, от с. Осиково дошли Коловци (Лилчовци) и Кюлците, а от с. Горно Озирово са Галабовци, Кюрчийте и Уруците. През 1930 г. няколко семейства от родовете Кюлците и Томинци се изселват в с. Стан, Шуменско, където е имало свободна земя за обработване. Основният поминък на лютене в по-далечното минало е било рударството, а по-късно скотовъдството, дърводобивът и производство на траверси за строящата се ж.п. линия Мездра — Видин. Земеделието и овощарството са имали спомагателен принос в изхранване на населението. След 1951 г. работоспособните жители на селото пътуват всяка сутрин на работа в близките градове и индустриални предприятия.