Богдан Николов
От Искър до Огоста (16)

16. Бъзовѐц (Бъзавѐц)

Население: 1900 г. — 494 жители, 1910 г. — 639, 1926 г. — 897, 1934 г. — 1016, 1946 г. — 1062, 1970 г. — 659, 1992 г. — 384.

Село Бъзовец е основано през 1886 г. и се намира на 40 км югозападно от Орехово. Разположено е в малка долина, богата на извори. От основаването си до 1946 г. селото се е числяло административно към Ореховска околия. До освобождението от турско робство това е било пустеещо землище, което се наричало Бъзовешки соват. В 1865 г. турската администрация заселила тук татарски колонисти от полуостров Крим. Но есента на 1877 г. татарите се изселили оттам завинаги. Мястото останало държавен соват. Към 1886 г. то било отново заселено със завърнали се от Румъния български семейства, които преди векове били потърсили там убежище. Член кор.проф. Ив. Дуриданов в книгата си „Местните названия в Ломско“ — С., 1952, изд. БАН, с. 53 и 54 не сочи никакви сведения за историята на Бъзовец и се отнася съвсем несериозно към неговата топонимия — записал е само осем имена на местности около селото.

Землището на с. Бъзовец има площ от 12 500 дка. Граничи на изток с Ередин, Босилеград и Долна Гноеница, на юг — с Горна Гноеница, и на запад и север — със землищата на село Златия, образувано в 1955 г. чрез сливане на селата Калугер махала и Куле махала с указ № 317, обнародван на 13.XII.1955 г.

В землището на с. Бъзовец има много неизследвани археологически паметници и стари селища. В местността Градище има следи от антична крепост, а Трѝте могѝли и Ма̀чова могила свидетелстват за тракийско земевладелско имение през античността. Южно от селото, където сега има язовир, се намират останки от римско селище. В западната част на Сред сѐло в дворовете на Иван Йоницов и Кирил Митранов се изравят скелети от християнски погребения. Върху костите се намират стъклени и бронзови гривни и украшения и бронзови обеци с гроздовидни висулки. Тези накити са характерни за българското средновековие и показват, че там е бил некрополът на средновековното българско село, останките на което са около Чешмата. Селището е съществувало през Първото и през Второто българско царство и е било затрито при османската инвазия. Затова землището му е останало да пустее цели четири и повече века. До края на XIV в. всички землища на селата в този район са били вече съвсем точно определени.

Първите заселници на с. Бъзовец в 1886 г. са били десетина семейства българи, завърнали се в родината си от румънското село Пояна маре. Тук ги довежда Йон Мачов, който ги е прекарал със сал през Дунава. Тези семейства били следните: Андрѐевци, Вара̀ците, Въ̀товци, До̀ковци, Йонѝцови (Митра̀нови), Кютовци, Ма̀чови, Марѝнкови, Мортофля̀кови, Песо̀кови и Ра̀шковци. След тях от с. Бъилещи дошли Митра̀кьовци и Нѝковци. А после и още други. Малко нещо се знае за това, къде са живели тези семейства преди да потърсят убежище в Румъния. За Вараците например се сочи село О̀рид, Кутловишка околия (дн. Монтана), а за До̀ковци и Ра̀шковци — Кулска околия. За Вътовци се твърди, че преди са живели в с. Жеглица, Видинско, а Кютовци — в Белоградчишко. Останалите не помнят им е предавано нещо такова. Училището в с. Бъзовец е открито в 1894 г. В първите десетилетия от своето създаване селото се е числяло административно към Долногноенишката община. Името на селото е произлязло от растението бъз, прилагателното бъзов (и вероятно втората съставка на името е било съществително: кладенец, дол или пещ от този род). С времето съществителното е отпаднало и е било заместено със суфикса -_ец_. Така е станало Бъзовец, а някои го произнасят и Бъзавец.