Богдан Николов
От Искър до Огоста (124)

124. Сара̀ево (Ченгенѐ сара̀й)

Население: 1877 г. — 19 къщи и 37 семейства, 1910 г. — 191 жители, 1926 г. — 253, 1934 г. — 299, 1946 г. — 309, 1956 г. — 271, 1965 г. — 216, 1975 г. — 160, 1985 г. — 120, 1992 г. — 95.

Намира се на 10 км западно от Орехово е разположено на висока тераса до десния бряг на р. Скът. През античността районът на днешното Сараево е обитаван от тракийски общества. На височината Маркова могила са разкрити тракийски погребения, извършени чрез изгаряне на трупа на мъртвия. В пепелта от кладата са намерени тракийска жепязна юзда на лостове със строг зъбалец, бронзови украшения и една добре запазена бронзова лъковидна фибула от II в.пр.Хр. (Миков, В., ИАИ, т. XXI, 1957, с. 300). Западно от железопътната спирка Сараево също се намират тракийски погребения. В една нива на това място е било разкрито погребение на тракийски воин. До урната с пепелта на изгорения мъртвец са намерени железен меч, върхове за копия, тракийска махайра, умбо от щит и желязна тока от колана на боеца. Тези предмети датират погребението от втория век пр.Хр. и се пазели в историческия музей на град Орехово (Велков, И., ИАИ, XXI, 1957, с. 314).

Не може да се установи кога е възникнало село Сараево, което турците са наричали с пейоративното име Ченгене сарай, което ще рече цигански палат. Но при всички случаи това малко селце е съществувало през последните векове на турското робство. През време на Руско-турската война от 1828/29 г.г., когато руските войски превзели Орехово, населението на Сараево е подпомогнало войската на русите. След примирието и оттеглянето на руснаците сараевчени се уплашили от турско отмъщение и избягали през Дунава във Влашко. На 10 април 1830 г. те подали колективна молба да бъдат настанени в румънското село Пъмънту умфлат, където били отседнали. Към тази молба е приложен и списък с имената на главите на сараевските семейства. Те са следните: Никола, син на Йордаке, Стоян, негов брат, Марин, Флоро, зет на Йордаке, Марин, зет на Йордаке, Радо пъдаря, Иван, Йон Морару и Ника Еремия (Романски, Ст., 1930, с. 99). Дали тези семейства са се завърнали обратно в родното си село Сараево, това не може да се докаже.

Училището в Сараево е открито едва през 1909 г. (Архив И. Н. Илчев, ОИМ Враца, сигн. I, 1346, 1927).

Стари родове в Сараево са: Вандини, Динковци (наричат ги още Галчовци и те са половината от селото днес), Качинци, Маринци, Митринци, Ненкинци, Ристанкинци, Стефановци и Тодорицини. В село Сараево има малко семейства, които са придошли отвън. Те са Арнаудови, които са дошли от Шкодренско през XVIII в., Македонците дошли през XIX в. от Македония, Йоновци от с. Хърлец и Сръбенченете от с. Сърбеница (дн. Софрониево).