Богдан Николов
От Искър до Огоста (106)

106. Осѐлна

Население: 1910 г. — 455 жители, 1926 г. — 594, 1934 г. — 638, 1946 г. — 668, 1965 г. — 670, 1975 г. — 683, 1992 г. — 645.

Намира се на 35 км южно от Враца. Типично редично селище. Разположено е по стръмната долина на старопланинската рекичка Ръжна, която е десен приток на р. Искър. Землището му заема площ от 22 664 дка. Граничи на изток с Игнатица, на юг — със землищата на селата Рашково, Краево село, Осенов лаг и Еленов дол, на запад — със Зли дол, и на север — със Зверино. На юг от селото върху естествено защитена висока тераса са развалините на средновековната българска крепост Градо̀. Името на село Оселна е прилагателно от осел. Това име все още не е срещано в преведените досега османски документи, което затруднява изследването на неговото далечно минало. В един списък на свещениците във Врачанската епархия, съставен през март на 1826 г. от село Оселна са записани поп Йоан, поп Цеко, поп Атанас и поп Константин (Архив на Хаджитошеви, т. I, С., 1984 и 469). Това са свещеници, които са свещенодействали в село Оселна повече от сто години. Според една местна легенда по време на робството селото е пострадало от чумна епидемия и е било възобновено от преди 300–400 години от жители на селото Осенов лаг. Родовете, които са дошли от с. О̀сенов лаг са Деянчовци, Коловци и Минголовци. Но когато дошли тук те заварили по-стари оселнишки родове, а именно: Вълчовци, Гьогьовци, Драганкинци, Катранкьовци, Ковачовци, Къмбарете, Мочурците, Неделкинци и Тиенци. По-вероятно е тази легенда да е измислена отродовете, дошли от О̀сенов лаг. Към средата на XIX в. в село Оселна се заселили още няколко рода: Ковачете от с. Елисейна, Цапленките от с. Оплетня и Чукларете от с. Зли дол. В землището на село Оселна има доста много старинни имена на местности, които издават неговата старинност и може да се приеме, че селото е заварено от турските поробители в края на XIV в. с днешното си име. Стари по произход и значение са имената Барѝчище, Бѐстровица, Дѐва могѝла, Кла̀ге, Нир, Правец, Язичница и др. А името на местността Щадим е пожелателно лично име на човек. Това хубаво име е изчезнало много отдавна от употреба. Село Оселна е възникнало като селище много време преди края на XIV в.