Богдан Николов
От Искър до Огоста (107)

107. Осен

Население: 1910 г. — 723 жители, 1926 г. — 1017, 1934 г. — 1129, 1946 г. — 1266, 1965 г. — 1078, 1975 г. — 806, 1992 г. — 508.

Селото се намира на 20 км северно от Враца и е разположено от двете страни на голям дол около Извора, който дава началото на потока Осенска̀ ба̀ра, ляв приток на Гала̀тинска бара. Землището на Осен заема площ от 19 906 дка. Граничи на изток с Девене, на юг — с Чирен и Лиляче, на запад — с Криводол, и на север — с Гала̀тин. Сегашното село Осен е основано през средновековието върху останките на тракийско селище и тракийски некропол. Извън селото са тракийските надгробни могили Вандова могила и Могилките, които не са проучени. Вероятно те са гробници на тракийски земевладелски род. От тракийското селище около Извора са разкрити погребения, извършени чрез трупоизгаряне. В тях е намерено желязно тракийско въоръжение от II в.пр.Хр. (Николов, Б., Археология, 1990, кн. 4, с. 20–22, обр. 9 и 10). В района на селото е намерено сребърно съкровище от голям брой тасоски тетрадрахми от II — I в.пр.Хр. (Герасимов, Т., ИАИ, т. XX, 1955, с. 604). Южно от днешното село са развалините на римска вила рустика, съществувала като земеделско робовладелско имение през II — IV в. Осен е старо българско селище, заварено от османските поробители с днешното си име — на дървото осен. Споменава се в един османски документ от 1620 г. „Каза Джибре, село Осен — 15 домакинства, нови — 1“ (ТИБИ, т. VII, С., 1986, с. 265). През време на турското иго поради чумни епидемии селото се е местило в местността Мали Осен. Там бе намерено монетно сребърно съкровище от времето на султан Селим III (1788–1807). Монетите са били зарити в земята във връзка с някакво събитие, причинило разселването. Понеже са сечени преди 1794 г., може да се предполага, че кърджалийски банди са нападали селото в местността Мали Осен и неговите жители са били принудени да се завърнат пак на старото място при Извора, където се намира и сега.

Стари родове в село Осен са: Антовци, Боновци, Бошняците, Бръдарете, Вандовци, Вациевци, Витановци, Гецовци, Деталците, Драгиевци, Елацовци, Златанчовци, Еванковци, Йончовци, Куновци, Кютуците, Лилкинци (Сълковци), Миркинци, Нецинци, Пановци, Пеевци (от тях са Шиляковци), Пиперковци, Пиронкьовци, Печовци, Пръволовци, Рашковци, Тильовци, Тодоровци, Целкинци, Черньовци и Чулаковци. В началото на XIX в. от село Попица, Белослатинско, идва родът Манчовци. От този род сега в Осен са Василчовци, Горановци, Дешовци, Дупестите и Маринчовци. Те са избягали от Попица поради помашката колонизация на родното им село и притесненията от страна на доброволно ислямизираните българи от Ловчанско и Тетевенско. През първата половина на XIX в. от с. Осен се изселили в с. Чирен родовете: Братоевци, Гиридѐнете (те са изработвали керемиди), Каластирете, Крачунковци, Лазаровци, Масларете. Тези родове заселили нов квартал на с. Чирен, който се простира в западната страна на селото от Тукин дол до извора Чубрѐнка. Причините за това масово изселване на осенци в с. Чирен не са изяснени. Към средата на XIX в. в с. Осен идват и се заселват следните родове: Гяволците, Кирковци и Шарените от с. Липен, Велчовци (Връбановци) от с. Семер, Олеванците от с. Урвене, Мариновци от с. Галатин, Бутовци от с. Ослен Криводол, Илиевци от Мотишов чифлик (дн. Криводолска махала) и Пудрийченете от с. Пудрия. В началото на XX в. тук се заселили Турлаците, които дошли от с. Очин дол, Кременченете — от с. Горна Кремена, Македонците — от Прилепско, и Смилковци — от Босилеградско.

Първото училище в с. Осен е започнало работа през 1850 г. Първият учител е бил Георги Иванов, роден в с. Осен, който се е учил в Черепишкия манастир. Той учителства в Осен от 1850 до 1866 г. След него до 1880 г. учителства даскал Яким от с. Стубел. После се редят учителите Вачо Василев от с. Чирен, Петко Манчев от Осен и през 1884 г. учител става Камен Начов от с. Галатин, който по-късно е църковен певец в родното си село Галатин. Подир него се редят учителите Петър Гайдарски от с. Чирен, Тодор Симеонов от Криводол и др. (ОДА — Враца, Фонд 1, опис 1, архивна единица 604, лист 87).