Богдан Николов
От Искър до Огоста (53)

53. До̀лни Вадѝн

Население: 1900 г. — 651 жители, 1910 г. — 968, 1926 г. — 1349, 1934 г. — 1591, 1946 г. — 1640, 1965 г. — 1015, 1975 г. — 833, 1992 г. — 529.

Намира се на 30 км източно от Орехово и е разположено на стръмно място по десния бряг на р. Дунав. Землището му заема площ от 18 209 дка и граничи на изток с Байкал (Бешлии, Борил) и Крушовене, на югоизток — със Ставерци, на юг — с Брегаре, на запад Горни Вадин и Остров, и на север с река Дунав и Румъния.

Непосредствено под селото на Дунавския бряг са развалините на римския кастел Валериана. Ето как описва тези развалини граф Луиджи Марсили, когато минал оттук в края на XVII в.: „Тук до реката могат да се видят значителни останки от зидария, от която най-големият къс е навлязъл няколко стъпки във водата и има вид на паваж, направен от огромни дялани камъни. Остатъкът от зидарията е от тухли…“ (Димитров, Д. П., Археологическите изследвания на граф Луиджи Марсили из българските земи в края на XVII в. — ГСУИФФ, т. 43, С., 1946 г., с. 21). Всъщност това, което описва граф Марсили е северната стена на кастела. Тя е подмита в основата си от водите на Дунава и изцяло е паднала в реката. И сега си е там. В развалините на този кастел са намерени много предмети от римско време. От тях са публикувани една бронзова статуйка на богинята Венера, част от мраморна оброчна плоча с релефно изображение на бога Митра, друга една плоча, на която е представена борба между бик и куче и др. (Велков, И., ИАИ, т. XIV, 1943, с. 273). Открити са и две големи сребърни съкровища от римски републикански монети, сечени през II и I векове пр.Хр. (Герасимов, Т., ИАИ, т. XVII, 1950, с. 320 и ИАИ, т. XXII, 1959, с. 357). Тези две монетни съкровища показват, че преди римското господство в района на днешното село Долни Вадин е имало тракийско селище с богати хора. При някаква голяма опасност те са поверили своето сребро на земята. Тогава банки не е имало. Каква може да бъде тази голяма опасност, освен походът на римския пълководец М. Л. Крас в 28 г. пр.Хр. срещу племената бастарни. Притежателите на тези монетни съкровища са били отвлечени в плен или убити. Намерена е и една находка от бронзови монети в чифлика на Попов. Монетите са от IV в.сл.Хр. (Герасимов, Т., ИАИ, т. XVIII, 1952, с. 400). Тези монети са били зарити във връзка с втория поход на готите или поради някакво местно събитие.

Село Долни Вадин, което до 1900 г. се е наричало Стар Вадин или само Вадин, се среща в османските регистри от 1617 и 1632 г.г. под името Остовадин (РСт, 1, с. 400). Това означава, че селото със сигурност е заварено от османските поробители в края на XIV в. с днешното си име. Крайдунавските села са имали много превратна съдба по време на робството. Често са били обезлюдявани до човек. Оцелелите се спасявали във Влашко, но когато преминела опасността пак се завръщали. Да вземем само едно сведение, това на Хаджи Калфа, който е минал оттук през средата на XVII в. В своя пътепис той сочи, че Ореховският край представлява същинска пустиня (Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа. — Румелия и Босна. — Сп. Архив за поселищни проучвания, кн. 2, 1938, с. 92). Всъщност самото селищно име Вадин е доста старинно и сочи датата на своето образуване преди края на XIV в. Името Вадин произхожда от изчезналото вече от обръщение лично име на човек Вадин. То е образувано от Вадо и -_ин_, подобно на Ваклин, Вълкашин и др. Личното име Вадо пък е съкращение от изчезналото име Вадомир или Вадимир, което означава „да бъде прочут обвинител да укорява и съди“ (Заимов, Й., Български именник, С., 1988, с. 42).

Село Вадин се споменава и в един план на р. Дунав от Земун до устието ѝ, съставен от 1779 г. до 1782 г. В този план е описан Дунавският бряг, върху който са разположени град Орехово и селата Селановци, Остров, Вадин и Бешлии (Коледаров, П., Изв.държ. архиви кн. 37, 1979, с. 145). Село Вадин е намерило място и в един пътепис от 1832 г. Тогава селото е имало 39 уземни къщи (бордеи, землянки), в които са живели 150 жители (Ивич, д-р Алекса, 1937, с. 7). Не е никак чудно, че населението на Вадин през 1832 г. е било толкова малко. По време на руско-турската война от 1828/29 г.г. от село Вадин са избягали 56 семейства и са потърсили убежища в Румъния. На 10 април 1830 г. тези бежанци отправили молба до румънското правителство да им разреши официално да се заселят във Влашко, където вече се били настанили. Ето списъка на тези 56 семейства от Вадин: „В село Янка били вече дошли Марин Гереза и Опро Митров, в село Потелу: Тодор Буйна, Никола, зет на попа Дино, Йон Баур, Йон, син на Скурто, брат му Начо, Добре Стойкин, брат му Флоро, брат му Стойко, Симеон, брат на Стойко, Радо Бузатулуй, Илия Щапела, Ене Бузата, Тодор, син на Ене Бузата, брат му Михаил, Йон, син на Гита, Лупо, син на Гина, Стан, Флоро Лунго, Спиро Доншарчеа, Стефан Шайгара, Стоян Шека, Стан Чобано, Първо Румъно, Стан ал Стойко; вадинчени, които вече живеят в село Хотару: Флоро Попеску, Майан ал Дино, Нико, негов брат, Станко Кокора, синът му Стоян, Андрей ал Кокоръй, Дино Савчо, Илие Яно, Илие Кунеско, Първан Пирой, брат му Тудор, Станко Владо, Ника ал Шони, Бадо Чобано, Лазар, син на Дан, синът му Кръскьо, Тудор, зет на Лазар, Флоро Вънтура Пае, Туле Въто, Димитро Човика, Радо луй Марко, Радо Тудориа, Динка ал Мария; в с. Грождибоду: Йон Преда, Йон Сърбулеско, Стефан Банолуна, Косто Бузато, Стан Чобанел, Стоян Първолето и Тома Чоклу“ (Романски, Стоян, Българите във Влашко и Молдова. — Университетска библиотека, №20, С., 1930, с. 112 и сл.).

По-голямата част от изселените в Румъния вадинчени след време се върнали. Това се вижда и от нарастване броя на неговите жители. Така от 39 уземни къщи през 1832 г. те стават 80 в 1860 г. (ДБИ, т. I, Архив Н. Геров) и 108 къщи и 168 венчила през 1872 г. (Летоструй, Виена, 1873, с. 58). Бързото нарастване на населението на с. Вадин е спомогнало тук да се открие българско училище още в 1855 г. (Илчев, Ив., 1926, с. 12). През 1864 г. обучението още се е водело по килийната метода от поп Марин Попов (Илчев, Ив., Архив ОИМ, сигн. I, 1346, 1927 г.). В 1865 г. тук идва учителят Иван Генов от с. Кунино. Той се е учил в родното си село при даскал Дико от Враца. Преди да дойде във Вадин е учителствал 5 години в с. Ставерци (от 1858 до 1863 г.г.) и две години в с. Брегаре (от 1863 г. до 1865 г.). Във Вадин той учителства цели 12 години и тук го заварва Освободителната война. Когато дошли русите бил вече арестуван от турската власт и затворен в един яхър в село Остров. Учителят Иван Генов пръв въвежда взаимоучителната метода в обучението.

След Освобождението в с. Долни Вадин се заселва Ботевият четник Младен Павлов Калинов — Козлодуйското даскалче. Неговата къща стои и до ден днешен до сами Дунавския бряг, близо до развалините на римския кастел. След 1878 г. населението на Вадин бързо нараства от пришълци от страната и завърнали се от Влашко бежанци. Мястото тук е стръмно и не позволява разширяването на селото. Ето защо идващите се заселили малко по-назапад и образували отначало квартал на с. Вадин. По-късно новото селище било наречено Нов Вадин, а старото Стар Вадин. От 1900 г. насам се оформили две административни единици и били наречени Долни Вадин и Горни Вадин. Поради всичко това и общото им землище, много от имената на местностите се повтарят. Повтарят се и имената на родовете. По-важни родове в с. Долни Вадин са: Въкови, Григорови, Житянови, Попови, Татаркови и Янчови.

Стари имена на местности в района на двете села няма, тъй като животът тук е прекъсвал за дълги периоди от време през турското робство.