Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

45. Градешница

Население: 1910 г. — 929 жители, 1926 г. — 1305, 1934 г. — 1454, 1946 г. — 1599, 1965 г. — 1374, 1975 г. — 1077, 1985 г. — 1068, 1992 г. — 773.

Намира се на 38 км северозападно от Враца и на 3 км от десния бряг на р. Огоста. Разположено е по склоновете на голям дол на средна надморска височина 165 м. През селото тече малка рекичка, която е десен приток на р. Огоста. Землището му има 24 464 дка площ и граничи на изток с Лесура, на юг — с Баурене, на запад — с Орид и Бели Брег, и на север — с Громшин и землището на обезлюденото в края на XIX в. село Кушан. Районът на Градешница е изключително богат на интересни археологически паметници и селища, които бяха проучени чрез системни многогодишни разкопки. В местността Мало поле са разкрити находки от богато селище, обитавано от човешки общества през ранния период на новокаменната епоха (неолит) — шестото хилядолетие пр.Р.Хр. (Николов, Б., Градешница, Праисторически селища, С., 1974; Археология 1975, кн. 1; ИМСЗБ, т. 18, 1992, с. 12–16, обр. 7). Това ни даде възможност да локализираме една нова неолитна култура, която в археологията вече се нарича „Култура Градешница — Кърча“ и отговаря по територия на днешна Северозападна България и Югозападна Румъния (Олтения). Обитателите на тази неолитна култура са първите носители на произвеждаща икономика и са се занимавали със земеделие и скотовъдство. Били развити и някои домашни занаяти като предене и тъкане, кожарство и обработка на кремък и камък.

В местността Луканово дърво, в съседство с Мало поле, бяха направени археологически разкопки на селище от средния неолит, което следва стратиграфски над ранния период на неолита (Николов, Б., ИМСЗБ, т. 18, 1992, с. 17–21, обр. 8–11 и обр. 14). Установено бе също, че културата от средния неолит е хронологично продължение на културата „Градешница — Кърча“. Разкрит беше и един некропол с трупоизгаряне в западната периферия на селището в Мало поле (Николов, Б. Изв.муз. СЗ България, т. 2, 1978, с. 19–27).

В местностите Градището и Калето бе изследвана чрез разкопки непозната досега праисторическа култура от първия период на медно — каменната епоха (енеолит). Тя стана вече световно известна и в науката се нарича „Култура Градешница“. (Николов, Б., ИАИ, т. XXXII, 1970, с. 231–253). В това селище бяха намерени глинени плочки с писмени знаци и пиктограми, които представят най-древната писменост в Европа (Николов, Б., Археология, 1970, кн. 3, с. 1–7; Студиа праисторика, 1988, кн. 8, с. 166–184, на френски език). Събрана бе богата колекция от глинени идоли, които са редки образци на праисторическата пластика (Николов, Б., Археология, 1970, кн. 4, с. 56–57 списание Изкуство, Богове от глина, 1972, кн. 9, с. 36–40; Изкуство, 1981, кн. 9–10, с. 4–46 и списание Архитектура, 1973, кн. 8, с. 36–38).

В местността Калето са развалините на крепост от късноримската и раннобългарската епохи. Над праисторическия културен пласт от медно — каменната епоха бяха открити латински надписи на камък, бронзова пластика и много керамика (Николов, Б., ИАИ, т. XXX, 1967, с. 222, обр. 9 и 10). Същата крепост е използвана и през Второто българско царство и е разрушена от османските нашественици. Непосредствено до крепостта са разкрити средновековно селище и неговият некропол. Северно от Калето долу в низината има също останки от средновековно селище. Тази местност се нарича Селището (Николов. Б., Градешница. Враца, 1963, 47 с.). На 2 км северозападно от селото е манастирът „Св. Йоан Предтеча“. Църквата и манастирът са строени през 1861 г., а двукатната манастирска сграда в 1865 г.

Село Градешница се среща в османски документ от 1666 г.: „Каза Берковча, село Градешниче, домакинства 17“ (РСт., 1, с. 394). Стари родове са: Багджѝйте (от тях са Су̀режете, Тата̀рете и То̀мовци), Гайда̀рете, Дѐнковци, Кожуа̀рете, Ко̀новци, Мура̀товци (Дѐковци и Лука̀нчовци), На̀човци, Нѐнкинци (Кросна̀рете), Мана̀вете (Петрѐците), Пѐновци, Пръ̀нджовци, Пушѝлковци, Спа̀совци, Су̀льовци, То̀шковци (Вла̀сите), Цифа̀рковци и др. В селото няма много преселници от други места. Така в началото на XIX в. поради помашката колонизация в Бялослатинско тук се заселили Ча̀ушете от с. Попица и Въ̀ловци от с. Еница. Подир тях идват Поповци от с. Орид, Афу̀човци от Добруша. Гогѝевци от с. Овча могила, В. Търновско, Пу̀ровци от Лесура и Турлаците от Мургаш, Годечко.