Богдан Николов
От Искър до Огоста (137)

137. Тишѐвица

Население: 1877 г. — 66 къщи и 341 мъже; 1910 г. — 1340 жители, 1926 г. — 1540, 1934 г. — 1691, 1946 г. — 1706, 1965 г. — 1251, 1975 г. — 1016, 1985 г. — 882, 1992 г. — 686.

Намира се на 22 км североизточно от Враца и е разположено в малка котловина в подножието на бърдо Веслец. Край селото тече р. Скът, която тук наричат Речка. Землището на Тишевица се простира на 22 684 дка. Граничи на изток с Вировско, на юг — с Горна Кремена на запад — с Горно Пещене, и на север — с Големо Пещене. В западната половина на селото са останките на голямо антично селище. В местността Атанасова лъка е имало светилище. Тук е намерена една мраморна оброчна плоча с релефно изображение на тракийския бог-конник в ловна сцена. На плочата има надпис на старогръцки език, в който пише, че е направено посвещение на бога Аполон и дарителят е тракиецът Катюлейнос. Това е едно лично тракийско име, което се среща за първи път и е лесно да си обясним защо на плочата е изобразен Хероса, тракийският бог-конник и защо посвещението е направено на бога Аполон. През късната античност тези две божества са отъждествявани. Тази оброчна плоча е от II в. (Николов, Б., ИАИ, т. XXX, 1967, с. 232, обр. 24). Тъй като при намирането ѝ са разкрити зидове от антична постройка, би трябвало да се направи археологически сондаж на това място. Върху обширната тераса, наричана Мраморска поляна, са развалините на най-голямото в района тракийско и средновековно селище. Тук е открито и най-голямото до днес сребърно съкровище, което съдържа повече от хиляда броя сребърни български монети, сечени през Втората българска държава, а също така и монети на сръбските крале и венецианските републики от XII и от XIV в.в. (Пенчев, В., Колективна монетна находка от с. Тишевица, Врачански окръг. — Сп. Нумизматика, 1983, кн. 2–3, с. 27). През време на турското робство Тишевица се е местило в местността Селището и при извора Драгнювец. До днес все още не са преведени и половината османски документи, които се съхраняват в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Но когато бъдат преведени всички, все ще се открие в някой османски регистър и нещо за селото Тишевица. Това село е старо и датира още от българското средновековие със сегашното си име. Името на село Тишевица е от личното име на човек, който се е наричал Тишо — от Трифон. А прилагателното от личното име Тишо е Тишев и като прибавим към него суфикса -_ица_ става ТИШЕВИЦА.

Стари родове в Тишевица са: Атанасовци (Савинци), Босовци, Гостолюбете, Гръковци, Данинци, Дилкинци, Диловци, Доковци, Койчовци, Куновци, Лаловци, Митринци, Николовци и Пеловци. Към средата на XIX в. от предбалкана в Тишевица се заселили: Гетовци от с. Караш, Геновци, Лисаците и мечкарете от с. Кален, Мариновци от с. Цаконица, Дановци от с. Горна Кремена, Тотковци от с. Лепица и др. Но в края на XIX в. Муцовци и Свещниковци се изселили в с. Борован, Бърдарете в Рогозен, Савинци — в с. Бели брег, и Черногорците — в с. Соколаре. Други няколко семейства се заселили в с. Добралево и с. Галово, където носят селищното си име като родово — Тишевченете. От незапомнени времена в Тишевица са живели власи вретенари. Те прекарвали само зимата в селото, а останалите сезони на годината водели скитнически катунарски живот. След 1888 г. една част от тях се преселили в с. Мраморен, а останалите се претопили сред българското население.

Първото училище в Тишевица е започнало да работи в 1848 г. с пръв учител Дано Иванов, роден в Тишевица и учил в гр. Враца. Той е обучавал 20 момчета в дома на Никола Недков. Върху стара книга има приписка: „Тази книга на Дано Ивановичик от Тишевица. Сене 1857 смирен учител Дано Ивановичик Константиновичик.“ След 1857 г. Дано Иванов учителства в с. Долна Кремена и с. Големо Пещене и приема свещенически сан в последното. Подир него в Тишевица учители са били Бейно Вълков от Тишевица и Симеон Попов от Големо Пещене. Той също е оставил приписка. През 1858 г. започнал строежа на църквата и затова главили за учител зографина даскал Петко от Влашко село. Той е учил децата в църквата и в същото време рисувал стените. „Ние седим покрай стените по цел ден и четем, а даскал Петко пише по стените светци и гяволе…“ — казва в спомените си един негов ученик. Църквата в Тишевица, зографисана от даскал Петко, беше паянтова сграда с камени основи и керемиден покрив. Тя падна от неподдържане през 1975 г. заедно с оригиналните си стенописи — един шедьовър на зографа даскал Петко. В 1870 г. в Тишевица идва учителят Панайот Михайлов от Пловдив, учил се при Найден Геров и Йоаким Груев. Той се улавя да учи децата, да пее в църква и въвежда светското образование в училището. Преподавал е четене, смятане, писане, славянска прочит и земеописание. Изписвал учебници от Пловдив.