Богдан Николов
От Искър до Огоста (52)

52. Долна Кремена

Население: 1910 г. — 1603 жители, 1926 г. — 1612, 1934 г. — 1759, 1946 г. — 1634, 1965 г. — 1119, 1975 г. — 997, 1985 г. — 873, 1992 г. — 704.

Намира се на 18 км източно от Враца и е разположено в южните подножия на бърдо Веслец върху силно пресечена местност. Землището му заема площ от 17 571 дка. Граничи на изток с Царевец (бив. Вла̀шко сѐло), — на юг с Брусен и Мездра, на запад — с Боденец и Горна Кремена, и на север — с Кален. Околностите му са обитавани продължително време от траките през желязната епоха. Траките са оставили в района и в чертите на селото няколко грамадни надгробни могили. В една от тези могили е намерено погребение на тракийски големец, заедно с бронзови накити, които датират от VI в.пр.Хр. (Попов, Р., ИАД, т. III, св. II, 1913, с. 110). В друга могила бе разкрито тракийско погребение и бронзови съдове от IV в.пр.Хр. (Николов, Б., Археология, 1972, кн. 3, с. 58). Могилите свидетелстват за богато тракийско земевладелско имение в този район. То през римската епоха е било дадено на заслужил римлянин, който си направил тук разкошна вила рустика. Останките от тази вила рустика бяха разкрити в местността Робин дол, източно от днешното село Долна Кремена. От тук произхожда и един надгробен римски паметник с изображения на човешки фигури (Димитров, Д. П., 1942, с. 51, 112).

И двете села Горна и Долна Кремена са заварени от османските поробители с днешните си имена в края на XIV в. Изглежда, че те са основани много време преди това, но кое е по-старо никой не може да каже. В документ от 1430 г. е записано село Кремена — и зир, т.е. Долна Кремена (РСт., 1, с. 422). В османски регистър от средата на XV в. е записано като тимар на Барък село Кремена — и зир с 27 домакинства, а няколко години по-късно същото село е отбелязано с 41 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 267 и с. 269). През последните векове на робството в землището му е имало два турски чифлика. В центъра на селото още стои Старата църква, която е строена през XIV или през XV в. и е възобновена и зографисана отново през средата на XIX в. В 1872 г. село Долна Кремена е посетено от Васил Левски. Апостолът поставил началото на местен таен революционен комитет. Под ръководството на този комитет на 19 май 1876 г. долнокременци въстанали против турската тирания и потеглили въоръжени към Враца, заедно с въстаници от Боденец и други села. Като разбрали, че във Враца няма въстание, те се разотишли. Турската власт започнала арести и много от въстаниците попаднали във Видинския затвор (Цветков, А., ИИД, 1933, кн. 13, с. 170).

Селата Долна Кремена и Влашко село (дн. Царевец) се считат за разсадници на просветата в тази околност. Тук най-напред започнало обучението. Оттук са излезли много учители и свещеници за околните села. Началото на учебното дело се губи в твърде отдалечени времена и се е преподавало от свещеници. В 1823 г. идва Димитрий Драгоилов. Той е дошъл в Долна Кремена като терзия, после се условил за певец в църквата, а през 1825 г. започнал да събира деца и да ги учи на книга. През 1844 г. тук е била построена училищна сграда, която е била открита тържествено с трапеза. През 1867 г. в долнокременското училище е въведена взаимоучителната метода. (Орловски, Ст., Учебното дело във Врачанско. — Сп. „Училищен преглед“, 1904, кн. 7, с. 12).

Стари родове в с. Долна Кремена са: Биля̀рете, Влъ̀книнци, Воденча̀рците, Га̀човци, Гѐрчовци, Гѐтовци, Гѐшовци, Дѝновци, Драга̀новци, Ету̀говци, Йо̀ловци, Казла̀рете, Кю̀ковци, Калдъ̀рете, Ла̀ковци, Ма̀ндаловци, Нѝнчовци (Ска̀нджовци, Сланѝнковци и Срънда̀ците), Падпазанете, Толовци и Тупанете. В края на XVII в. тук се преселили Рашовци от град Коритен, който западал и се обезлюдявал. Развалините на този град са на левия бряг на Искър срещу с. Люти брод. Родът Рашовци обаче са запазили имота си в района на Коритен и Ритлите. И днес една местност срещу Люти брод носи името Рашов дол. Тук са загинали част от Ботевите четници в 1876 г., начело с Георги Апостолов. Към средата на XIX в. в Долна Кремена се заселили Пашинцѝте от Тетевенско и Пѐновци от с. Рашково, Ботевградско. През втората половина на XIX в. Долна Кремена дава много изселници: от Тупанете в с. Галиче (от този род е Тошо Симеонов Тупанкьов от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.) и от Тупанете в с. Сираково. От Казла̀рците и Нѝнчови пък се изселили в Бяла Слатина, от рода Ра̀шовци — в Борован и Попица, от Га̀човци, Дѝковци, Гѐрчовци и Калдъ̀рете — в с. Ботево, от Биля̀рете — в Бъркачево, от Кю̀ковци — в Рогозен, от Дѝковци — в новооснованото с. Галово. В началото на XX в. пет семейства от рода Етуговци се изселват в с. Драговци, Търговищко.

Топонимията на с. Долна Кремена също издава старинност. Тук се срещат имена на местности, получени от изчезнали стари лични имена като Байчиновец, Владисов дол и др. Стари по тип и образуване са имената Забръ̀ца, Котларѝца, Обръ̀шина, Око̀лище, Погладѐц, Погладцѝте, Ра̀кошник, Рогопѐч и др. Това показва, че животът в селото не е прекъсвал за дълго време.