Богдан Николов
От Искър до Огоста (10)

10. Бо̀тево (Бръзенскѝ черкѐзе)

Население: 1900 г. — 370 жители, 1910 г. — 513, 1926 г. — 686, 1934 г. — 724, 1946 г. — 712, 1965 г. — 424, 1975 г. — 302, 1992 г. — 194.

Намира се на 24 км южно от Орехово и е разположено върху полегат южен склон на левия бряг на р. Бързина. Землището му заема площ от 8876 дка и граничи на изток с Липница и Алтимир, на юг — с Бързина, на запад — с Ередин, и на север — със Софрониево. Днешното село Ботево лежи върху културен пласт на антично тракийско селище. Над селото в Лозята има тракийски могилен некропол. Могилен некропол има и на изток от селото след пясъчната кариера. В местността Жерави бари има слаби следи от трако-римско селище.

Село Ботево (Бокьово) е основано върху част от землището на обезлюденото през XVII в. село Проданковица (или Проданковец) — (ИБИ, XIII, 243). След запустяването на село Проданковец югоизточната част от неговото обширно землище започнали да наричат Бръзенскѝ соват, по името на съседното село Бързина. През 1865 г. турската администрация заселила тук черкезки колонисти и новото селище било наречено „Бръзенскѝ черкези“ по името на Бръзенския соват. Есента на 1877 г., изплашени от руските освободителни войски, черкезите се изселили от там завинаги. След 1880 г. на същото това място започнали да прииждат заселници от планинските села. Главно от Ботевградско и Врачанско. Първи дошли родът Мачу̀гови и семействата на майсторите Коцо и Христо Станчеви от с. Калугерово, Ботевградско, заедно със семейството на зет им по сестра Йото Томов от с. Чекотин, също Ботевградско. Майсторите братя Станчеви са били работили в този край зидария и добре са го познавали. Те са построили църквите в селата Добралево и Търнава. Наскоро след тях тук се заселили следните семейства: от с. Долна Кремена, Врачанско идват Гѐрчовци, Джанда̀рете, Меродѝйте (те са от долнокременския род Га̀човци), Пашинците (дошъл е Вуко Данкин), Вълчан Гешовски (от рода Калдърете), Тошо Георгиев (от рода Дѝновци), Цо̀новци (от рода Лѝловци); от с. Боженица, Ботевградско, идват Лаловци (те са от боженския род Тулу̀мете); от с. Своде, Ботевградско, са дошли Нитовите. Няколко години поред новооснованото село продължавало да се нарича „Бръзенскѝ черкезе“, но с указ № 161 от 25 юни 1884 г. селото е преименувано на Ботьово. От 1956 г. без административен акт селото е осъвременено на Ботево. Но народа от околните села продължава да го нарича Бо̀кьево или Бокьово.

При изселването на черкезите Бръзенския соват е обхващал около 10 000 дка ниви, ливади и гори, но скоро след Освобождението тази земя е разграбена от съседните села и останала едва 3000 дка. С височайши указ от 1894 г. земята е размерена и разчертана и на новозаселниците са раздадени по 30 дка на семейство и по 6 дка на мъжко дете. Училището е открито в 1884 г. с пръв учител Цеко Митов от с. Долна Кремена (Архив Ив. Н. Илчев).