Богдан Николов
От Искър до Огоста (17)

17. Бъ̀лгарска Бѐла (Бѐла бъ̀лгарска)

(Производни от името на селото: бѐлянин, бѐляне, бѐлянка, бѐлянски.)

Население: 1910 г. — 820, 1926 г. — 1123, 1934 г. — 1317, 1939 г. — 1029.

Със заповед № 2709, обнародвана на 31 юли 1942 г., село Българска Бела е слято със село Мало Бабино под името Бѐли извор. Намира се на 8 км западно от Враца и е разположено край левия бряг на р. Лева която тук се нарича Въртешница. Българска Бела е срещуположна на Мало Бабино. Разделя ги само рекичката Бела бара, която е ляв приток на Въртешница. Землището му е малко и граничи на изток с Нефела, на юг — с Бистрец, на запад — с Краводер, и на север — с Власатица. Районът му е обитаван от траките през второто и първото хилядолетие пр.Р.Хр. Траките са оставили тук неизследвани селища и десетина надгробни могили. В една разрушена могила бе намерено погребение с трупоизгаряне, заедно с интересни бронзови украси за оглавника на кон и тракийско въоръжение от VIII в.пр.Р.Хр. (Николов, Б., ИАИ, т. 28, 1965, с. 163). На югозапад от селото има останки от средновековно селище и основи на стара църква, която според архитектурата си и градивния материал може да бъде датирана от периода XII — XIV в. Селото е известно още от първите османски документи от средата на XV в. с името Горна Бела (Бела- и -баля), заедно със село Долна Бела (Бела- и -зир), което е днешното Руска Бела (ИБИ, XIII, с. 255). Името Българска Бела селото е получило вероятно през XVIII в., когато българо — мохамедани от Ловчанско и тетевенско са колонизирали село Долна Бела и то е било наречено Турска Бела (Мюслим Бела), а след Освобождението — Руска Бела. В един документ от 1812 г. е записано: „… Бела Българска: Димитър Йованчов, Димитър Млачов, Вало Горов, Стоян Белареченин и Нино Сеизин…“ (Архив Хаджитошеви, т.I, документ 432, лист 32).

Стари родове са: А̀нгеловци, Андрѐшковци, Гьо̀новци (наричат ги още Гьо̀нците), Дима̀новци, До̀чинци, Езекѝевци, За̀рчовци, Йо̀нчовци (от тях са Дѐнковци и Пѐтковци), Керта̀ците, Ма̀нчовци, Нико̀ловци, По̀дмолете, Пръдля̀ците, Стамболѝйте, Та̀сковци и Тударовци (Алите и Лазаровци). Към края на XVIII в. тук придошли и се заселили Найденовци от с. Горно Озирово, Белорѐченете и Данаѝловци от с. Долна Бела Речка, Зверинцѝте от с. Зверино, Бѐнковци и Дѝцинци от Оплѐтня, Очинцѝте от с. Очѝн дол и Па̀новци от махалата Суходол до с. Бистрец. През първата половина на XIX в. част от рода Тударовци се изселили в с. Бели брод, където дали начало на рода Белянете.

За първи път училище в селото е отворено в 1865 г. Старата носия е белодрешковско. Селото спада в зоната на „а“ говорите — произнасят каща, заб, пат и пр. Членуват съществителните от мъжки род, 3 лице, единствено число на „о“: коньо, доло, пато и пр. Някои от жителите на с. Българска Бела боледуват от болестта „ендемичен нефрит“. В землището на селото има много старинни имена на местности като Котленица, Луковица, Маслодинец, Паветник, Скърчо и др. Те издават старинността на селището и това, че тук животът не е прекъсвал за дълги периоди от време. Селото е основано преди края на XIV в. с името Горна Бела. Бялата глина в района на селото е дала името му, както и това на Бѐла ба̀ра.