Богдан Николов
От Искър до Огоста (78)

78. Крушовѐне

Население: 1872 г. — 280 къщи и 313 семейства, 1900 г. — 2632 жители, 1910 г. — 2929, 1926 г. — 3732, 1934 г. — 4239, 1946 г. — 4582 и от последното преброяване на населението през 1992 г. — 1939.

Намира се на 40 км източно от Орехово и е разположено по дължина в равна лъка недалеч от левия бряг на р. Искър. Землището му заема площ от 42 682 дка. Граничи на изток с Ореховица и Славовица, на юг — с Брегаре и Ставерци, на запад — с Долни Вадин, и на север — с Байкал (Борил, Бешлии). В района му не са открити досега стари селища и археологически паметници.

Има предание, че село Крушовене е заселено най-напред от жители на село Крушовица, Плевенско. Името на селото е жителско — жители на Крушовица са крушовене. Но това ще да е станало много време преди края на XIV в., тъй като село Крушовене се среща с днешното си име в един от ранните османски документи с дата 1548 г. (ИБИ, т. XX, с. 155). През 1673 г. от с. Крушовене е мобилизиран гребец в турския дунавски флот Йовчо, син на Банко (РСт., 1, 423). Това показва, че селото е съществувало като българско. В края на XVIII в. Крушовене е ограбено и опожарено от кърджалийски банди. Жителите му се разбягали по горите, а част от тях потърсили спасени през Дунава във Влашко.

Стари родове в село Крушовене са: Белѐцови, Бѐнчеви, Бѝрови, Бошна̀кови, Бра̀нкови, Ба̀нковци, Да̀нови, Драго̀лови, Докузлѝйте, Йо̀нчеви, Ко̀чеви, Мъ̀нчеви, Цѐнкини, Цокола̀нете и др. През първата половина на XIX в. от Влашко се завърнали старите крушовенски родове Линчеви, Лунголови, Ара̀зови, Довля̀кови (Тѝквови), Кача̀кови, Ру̀йкови, Флоричелете и др.

От разни селища са дошли много преселници в Крушовене, поради наличието на повече работна земя и сигурен поминък. Така от с Бресте идват Брестенѐте, от с. Кунино — Мѝтови и Ма̀ркови, Карамѐлете — от Гиген, Пръва̀нови — от Гигенска махала, Вита̀новци и Кючу̀ковци — от Севлиевско, Цанко̀ви — от Габровските колиби. Ко̀дрови (от тях са Динкови и Попови) — от гр. Карлово. Техен родоначалник е поп Кодро. Айва̀зете са цинцаре от гръцка Македония.

В 1848 г. в с. Крушовене е открито първото училище. То се е помещавало в землянката на поп Кодро. Пръв учител е бил даскал Рапонко от Плевен. През 1858 г. учител става синът на поп Кодро Петър Попов Кодров, който се е учил в Плевен. В 1860 г. учител е Симеон Василев Бърдаров от Плевен, завършил като свещеник в родния си град. От 1867 г. отново е учител Петър Попов Кодров, който в 1872 г. е обучавал 42 момчета в три отделения (Летоструй, Виена, 1873, с. 58 и 59). След Освобождението се редят учителите Тодор Крачунов от Орехово. Пъшо Ганов от Бреница, Васил Христов и Никола Дойчинов от Етрополе. Мирко Попов от с. Крушовица и др. За църква е служила една плетарка, в която е свещенодействал поп Кодро, а в 1872 г. — поп Тодор Кодров. Сегашната църква е построена през 1885 г.

Жителското име на село Крушовене не ще да е произлязло от селищното име Крушовица, щото жители на Крушовица се наричат крушовчене. По-вероятно е да са се преселили преди края на XIV в. от някое изчезнало още тогава селище с име Крушово, тъй като Крушов и -_ене_ дава Крушовене.