Богдан Николов
От Искър до Огоста (24)

24. Власа̀тица

Население: 1910 г. — 386 жители, 1926 г. — 495, 1934^[1] г. — 546, 1946 г. — 654, 1965 г. — 740, 1975 г. — 646, 1985 г. — 504, 1992 г. — 400.

Намира се на 15 км северозападно от Враца и е разположено в равна лъка по левия бряг на р. Лева, която тук вече се нарича Въртешница. Землището му заема площ от 13 410 дка. Граничи на изток със землището на с. Лиляче, на юг — с Българска Бела, на запад — с Криводер и Пудриа, и на север — с Голямо Бабино и Криводол. На североизток от селото се издига неизследвана тракийска надгробна могила, а на север са развалините на средновековна българска църква, наричана Латинската. В землището на селото е намерена находка от варварски имитации (вероятно тракийска изработка) на сребърни монети (тетрадрахми), сечени от името на македонския цар Филип II (Герасимов, Т., 1946, 236). Село Власатица, името на което произлиза от ливадната трева власатка, е основано още преди края на XIV в. Селото се среща като ленно владение с днешното си име в османските регистри от 1617 г. с 15 домакинства, а в друг документ от 1632 г. е записано: „… село Власатиче — и кюхне (т.е. стара Власатица — бележката е на автора)“. Учудващо е все пак, че селото се нарича в 1632 г. Стара Власатица? Твърде е за вярване да е имало и друго село Нова Власатица? (РСт, 1, 383).

В края на XVIII в. кърджалийски банди опустошили селото и жителите му намерили спасение в близките гори. След като преминала опасността те го възстановили на старото му място. Поради постоянната липса на обществена сигурност и закрила на живота им някои от неговите жители често се разбягвали по други места. В един османски документ от 1632 г. е записано: „…каза Ивраджа, село Власатиче, бегълци 10 домакинства…“ (ТИБИ, т. VII, 1986, с. 347). За пример ще посочим, че родът Лазаровци се изселва в с. Габаре, а други родове забегнали във Влашко. Някои от тях след години се завърнали. Интересен е случаят с четирима братя от с. Власатица, които забегнали във Влашко. На връщане за родината си, те дори и не помислили да отидат в родното си село Власатица. След като минали отсам Дунава двама от тях останали в село Сърбеница (дн. Софрониево) и дали начало на сърбенишкия род Мѝцинци. Другите двама братя власатчене се установили в с. Малорът и днес техните потомци носят родовото име Скоканците (Николов, Б. Софрониево. — Враца, 1971, с. 53).

Стари родове от с. Власатица са: Булгу̀рците (Ко̀нинци), Васѝловци (Цѐновци), Въ̀лчовци, Дѝновци, Кѝрковци, Ку̀тлите, Манаѝловци, На̀човци, Па̀вловци (Чу̀биновци), Пелива̀нете, Прѐдовци, Стоманярците, Тороманците и Трифоновци.

Към средата на XIX в. в село Власатица се заселили пришелци от разни други селища: Драга̀новци от с. Чело̀пек, Дупновръ̀хченете от с. Ду̀пни връх (дн. Дружево), Попо̀вци от с. Мездрея, Берковско и Турлаците от с. Церово, Софийско. През 1919 г. от с. Райнци, Пернишко, се преселват във Власатица семействата Стойкови и Стойнинци.