Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

2. Официалните ритуали

Такива били главните събития в календара на древноегипетекия селянин и простичките религиозни церемонии, с които ги отбелязвал. Но все още ни остава да разгледаме празниците на Озирис в официалния календар, така както са ги описали някои гръцки автори или са отбелязани на паметниците. Разглеждайки ги, трябва да имаме пред вид, че поради неустановената година на древноегипетекия календар истинските астрономически дати на официалните празници сигурно са се местели от година на година, поне до въвеждането на установената александрийска година през 30 г.пр.н.е. Очевидно от този момент нататък датите на празниците се определяли от новия календар и така престанали да се въртят през цялата слънчева година. Във всеки случай Плутарх, пишейки към края на I век, дава да се разбере, че тогава празниците са били постоянни и не са се местели, защото той ясно ги датира. Освен това дългият календар от празници в Есне, важен документ от имперската епоха, е очевидно основан на установената александрийска година, защото дава знака за новогодишния празник на деня, който съответствува на 29 август — първия ден от александрийската година, а бележките за разливането на Нил, положението на слънцето и земеделските работи са в пълна хармония с това предположение. Затова можем да приемем за почти сигурно, че от 30 г.пр.н.е. египетските празници били определени точно според слънчевия календар.

Херодот съобщава, че гробът на Озирис се намирал в Саис, в Долен Египет. Там имало езеро, където нощно време се представяли мъките на бога като религиозно тайнство. Това чествуване на мъките божии ставало веднъж годишно: тогава хората скърбели и се блъскали по гърдите, за да докажат скръбта си по смъртта на бога. Изкарвали дървена крава с позлатено слънце между рогата от помещението, където тя прекарвала останалата част от годината. Без съмнение животното представлявало самата Изида, защото кравите били посветени на нея, а освен това редовно я изобразявали с рога на крава на главата или дори като жена с глава на крава. Възможно е изнасянето на нейната статуя в образа на крава да е символизирало как богинята търси мъртвото тяло на Озирис, защото такова тълкуване дали египтяните на сходната церемония, изпълнявана по времето на Плутарх около деня на зимното слънцестоене, когато обикаляли няколко пъти с позлатената крава около храма. Особеност на празника били нощните илюминации. Хората навързвали отвън на къщите си редове лампи и те горели цяла нощ. Такъв обичай имало не само в Саис, а из целия Египет.

Осветяването на къщите един път в годината показва, че това бил празник не само на мъртвия Озирис, но и на мъртвите изобщо, а може би нощ на всички души. Затова било широко разпространено поверието, че една нощ в годината душите на мъртвите посещават старите си домове и за този тържествен случай хората се подготвяли да ги посрещнат, като им слагали да ядат и запалвали лампи да им показват накъде да вървят из тъмните пътища от и към гробовете. Херодот описва накратко празника, но пропуска да спомене датата, на която е ставал. И все пак ние можем да го определим с известна достоверност по други източници. Плутарх например съобщава, че Озирис бил убит на седемнадесетия ден от месец атир и съответно египтяните изпълнявали скръбните обреди в продължение на четири дни, като се започне от 17 атир. Но в александрийския календар, използуван от Плутарх, тези четири дни съответствуват на 13, 14, 15, 16 ноември и това съвпада точно с други дадени от него указания — той казва, че по време на празника Нил спадал, северните ветрове замирали, нощите ставали по-дълги, а листата падали от дърветата. През тези дни излагали на показ завита с черен покров позлатена крава, представляваща Изида. Несъмнено това е статуята, спомената от Херодот в неговото описание на празника. На деветнадесетия ден от месеца хората отивали на морето, а жреците носели параклисче, в което имало позлатено ковчеже. Наливали прясна вода в ковчежето и присъствуващите започвали да викат, че се е намерил Озирис. После вземали торна пръст, навлажнявали я с вода, примесвали я със скъпи подправки и благовония и извайвали от получената смес малка, подобна на луна кукла, която след това обличали и украсявали. Изглежда, целта на описаните от Плутарх церемонии била да представят първо търсенето на мъртвото тяло на Озирис и, второ, радостта при откриването му, последвано от възкресението на мъртвия бог, който се върнал към живот в новия си образ от торна пръст и подправки. Лактанций разказва как при тези случаи жреците с обръснати тела се блъскали по гърдите и оплаквали, наподобявайки скръбната Изида, диреща своя загубен син Озирис, и как след това скръбта им се превръщала в радост, когато Анубис, богът с глава на чакал, или по-точно маскираният като него човек, показвал малко момче, живо олицетворение на загубения и намерен бог. Следователно Лактанций схващал Озирис като син, а не като съпруг на Изида; освен това той не споменава нищо за кукла от торна пръст. Вероятно момчето, което вземало участие в това свещено тайнство, играело ролята не на Озирис, а на сина му Хор, но тъй като смъртта и възкресението на божеството се празнувало в много египетски градове, възможно е по някои места ролята на върналия се към живота бог да се играела от жив актьор вместо от изображение. Друг християнски автор описва как египтяни с бръснати глави оплаквали всяка година погребан идол на Озирис, блъскали се по гърдите, режели се по раменете, отваряли стари рани, а след няколко дни траур се престорвали, че намират разкъсаните останки на бога и започвали да се радват на това. Но независимо че подробностите на церемонията сигурно са били различни в отделните египетски градове, сцената, представляваща откриването на тялото на бога и вероятно връщането му към живота, била голямо събитие в поредицата от ежегодни египетски празници. Много древни автори са описали или споменали радостните възгласи, с които се посрещало то.

Погребалните обреди на Озирис, изпълнявани на големия му празник в шестнадесетте провинции на Египет, са описани подробно в един надпис от епохата на Птолемеите, изсечен на стените на неговия храм в Дендера (Тентира за гърците), град в Горен Египет, разположен на западния бряг на Нил, на около 65 км северно от Тива. За съжаление, макар получената от него информация да е изключително пълна и подробна по много точки, подреждането на надписа е така объркано и изразите често така мъгляви, че от него едва ли може да се извлече ясно и последователно описание на церемониите като цяло. Освен това от този документ научаваме, че в няколко града церемониите се различавали, ритуалът в Абидос например бил различен от този в Бузирис. Без да се опитвам да проследя всички подробности на местните варианти, ще посоча онези според мен отличителни черти на празника, доколкото те могат да се установят с приемлива точност.

Обредите траели осемнадесет дни — от дванадесетия до тридесетия ден на месец кояк, и представяли Озирис в трите му аспекта — мъртъв, раздробен на парчета и напълно възстановен след съединяването на разпръснатите му части. В първия аспект го наричали Хент-Имент (Кенти-Именти), във втория — Озирис-Сеп, а в третия — Сокари (Секер). От пясък или торна пръст и зърно, към които понякога прибавяли благовония, правели малки статуйки на бога, лицето му боядисвали в жълто, а скулите — в зелено. Тези статуйки се формовали в калъп от чисто злато и представяли бога във формата на мумия с бялата корона на Египет на главата си. Празненствата започвали на дванадесетия ден на кояк с церемониална оран и сеитба. В направено от тамарискова дървесина рало впрягали две черни крави, а палешникът бил от черна мед. Зърното било разпръсвано от момче. Единия край на полето засявали с ечемик, другия — с лимец, а средата — с лен. По време на работата ръководителят на церемонията рецитирал ритуалната глава „Засяване на нивите“. В Бузирис на двадесети кояк в „градината“ на бога (нещо като голяма саксия) слагали пясък и ечемик. Това ставало пред статуята на богинята-крава Шенти. Тя била направена от позлатено кипарисово дърво, а вътре в нея имало обезглавена статуя на човек. После вземали златна ваза и поливали богинята и „градината“ с прясна разливна вода и оставяли ечемика да расте като символ на възкресението на бога след погребението му в пръстта, „защото израстването на растенията в градината е израстването на божествената същност“. На двадесет и втория ден от кояк в осмия час статуйките на Озирис, придружени от тридесет и четири статуйки на божества, правели тайнствено пътуване в тридесет и четири, направени от папирус ладийки, осветени от триста шейсет и пет лампи. На двадесет и четвърти кояк след залез полагали статуята на Озирис в ковчег от черничево дърво, пускали го в гроба, а в деветия час на нощта изваждали статуята, оставена там предишната година, и я поставяли върху кипарисови клонки. И най-сетне на тридесети кояк слизали в подземното помещение на свещената гробница, над която, доколкото се разбира, растяла горичка от овощни дървета. Влизали през западната врата, полагали статуята на мъртвия бог почтително върху пясъчно легло, оставяли я в покой и излизали от гробницата през източната врата. Така приключвали церемониите през месец кояк.

В даденото по-горе описание на празненствата, извлечено от подробния надпис от Дендера, погребението на Озирис заема видно място, докато за възкресението му по-скоро само се намеква. Тази слабост на документа обаче е богато компенсирана от забележителна поредица барелефи, които придружават и илюстрират надписа. Те представят в поредица от сцени как завитият в ленено платно мъртъв бог лежи като мумия на носилото, после постепенно се надига, докато напусне носилото и накрая е изобразен застанал прав между протегнатите в защита крила на вярната Изида, която стои зад него, а в това време мъжка фигура държи пред очите му Crux ansata[1] — египетски символ на живота. Едва ли би могло да се представи по-графично възкресението на бога. Същото събитие е изобразено още по-нагледно в помещението, посветено на Озирис, в големия храм на Изида във Фила. Там виждаме как от мъртвото тяло на Озирис прорастват житни стебла, а един жрец ги напоява с кана, която държи в ръка. В надписа към изображението се казва, че „това е формата на онзи, чието име не бива да се произнася, Озирис от тайнствата, който изскача от връщащите се води“. Взети заедно, картината и думите едва ли оставят място за съмнение, че тук Озирис е схващан и представян като олицетворение на житото, което пониква на оплодените от разлива ниви. Според надписа, това е сърцевината на тайнствата, най-дълбоката тайна, разкривана на просветените. И при ритуала на Деметра в Елевзин на обожателите показвали ожънат житен клас като централно тайнство на тяхната религия. Сега става съвсем ясно защо на големия празник през месец кояк жреците заравяли направени от пръст и зърно фигури на Озирис. Когато след година или по-кратък период извадели тези фигури, намирали прораснало от тях жито, сякаш то е покълнало от тялото на Озирис и го приветствували като знак или по-скоро причина за развитието на посевите. Житният бог раждал от себе си жито, давал тялото си да се хранят хората, умирал, за да живеят те.

А от смъртта и възкресението на своя велик бог египтяните извличали не само подкрепа и средство за съществуване тук на земята, но и надежда за живот в задгробния свят. Тази надежда е показана много ясно в интересните фигури на Озирис, разкрити в египетските гробници. В Долината на царете в Тива например е открита гробница на царски носач на ветрило, живял около 1500 г.пр.н.е. Сред богатите находки в гробницата имало носило за ковчег с тръстиков дюшек, покрит с три пласта лен. На горната страна на лененото платно бил нарисуван Озирис в естествена големина, а вътрешността на водонепроницаемата фигура съдържала смес от торна пръст, ечемик и леплива течност. Ечемикът бил прораснал и покарал кълнове, дълги от пет до седем сантиметра. Освен това в некропола на Кинополи „имаше множество погребения на фигури на Озирис. Те бяха направени от завито с плат зърно, грубо оформени като Озирис и поставени в изградени с тухли ниши встрани от гробниците, някои в малки керамични ковчези, други в дървени ковчези с формата на мумия на ястреб, а пък трети без каквито и да е ковчези.“ Тези натъпкани със зърно фигури били завити с ленено платно като мумии, тук-там с позлата, сякаш да наподобят позлатения калъп, в който се формовали подобните фигури на Озирис по време на сеитбения празник. Такива фигури на Озирис са намерени заровени близо до некропола на Тива. Най-сетне, както съобщава професор Ерман, между краката на мумиите „понякога има направена от тиня фигура на Озирис; тя е пълна със зърна от житни растения, чието покълване трябва да отбележи възкресението на бога“. Несъмнено, също както натъпканите със зърно образи на Озирис, погребани в земята на сеитбения празник, били предназначени да ускорят развитието на семената, така и погребението на подобни фигури в гробовете имало за цел да ускори възкресението на мъртвите, с други думи, да осигури тяхното духовно безсмъртие.

Бележки

[1] Crux ansata — кръст с особена форма с ръкохватка в долния край. Често се среща в египетски изображения като символ на живота. — Бел. пр.