Джеймс Фрейзър
Златната клонка (73)

6. Смъртта и възкресението на Кострубонко

В Русия погребалните церемонии от рода на „Погребване на Карнавала“ и „Изнасяне на Смъртта“ съществуват под други названия — някакви митически фигури като Кострубонко, Кострома, Купало, Лада и Ярило. Тези руски церемонии се изпълняват както през пролетта, така и през лятото. Така в Украйна около просната като мъртва на земята девойка се образува кръг от певци, които обикалят бавно наоколо и пеят:

Умря, умря нашият Кострубонко!

Умря, умря, милият той!

Докато момичето не скочи внезапно, при което хорът весело възкликва:

Оживя, оживя нашият Кострубонко!

Оживя, оживя, милият той!

В навечерието на св. Йоан Кръстител (Еньовден — Бел. пр.) правят сламено чучело на Купало, което „е облечено в женски дрехи с огърлица и корона от цветя. После отсичат дърво и като го украсят с панделки, го вдигат на определено, предварително подбрано място. Поставят сламеното чучело заедно с маса, на която има ядене и пиене, близо до това дърво, което наричат Марена (зима или смърт). След това запалват голям огън и младите момци и моми го прескачат на двойки, като носят със себе си и чучелото. На следния ден свалят от дървото и от чучелото украсата и ги хвърлят в поток.“ На Петровден, двадесет и девети юни, или на следващата неделя, в Русия шествува „погребението на Кострома“, на Лада или на Ярило. В Пензенска и Симбирска губерния погребението се разиграва по следния начин. На 28 юни запалват голям огън, а на другия ден момичетата избират коя от тях ще играе ролята на Кострома. Нейните дружки я поздравяват с дълбоки поклони, слагат я на дъска и я отнасят на брега на поток. Там я къпят във водата, а през това време най-възрастната девойка прави кошница от липова кора и бие по нея като на барабан. След това се връщат в селото и завършват деня с шествие, игри и танци. В Муромска област Кострома била представена от сламено чучело, облечено в женски дрехи и накичено с цветя. Слагали го в корито и го отнасяли с песни до брега на езеро или река. Там тълпата се разделяла на две и едната нападала, а другата защищавала чучелото. Най-накрая нападателите постигали победа, сваляли от него роклята и украсата му, разкъсвали го на парчета, стъпквали сламата, от която е направено, и я хвърляли в потока, докато защитниците му криели с ръце лицата си и се престрували, че оплакват смъртта на Кострома. В Костромска област празнували погребението на Ярило на 29 или 30 юни. Хората избирали старец и му давали малък ковчег, в който имало чучело, наподобяващо Приап и олицетворяващо Ярило. Той го изнасял извън града, следван от жени, които пеели погребални песни и изразявали с жестове своята скръб и отчаяние. Там, на открито, имало изкопан гроб и сред плачове и ридания спускали в него ковчега с чучелото, а после започвали игри и танци и това напомняло древните погребални обреди на езичниците славяни. В Украйна полагали чучелото на Ярило в ковчег, разнасяли го след залез слънце из улиците, заобиколено от пияни жени, които скръбно повтаряли: „Умря! Умря!“ Мъжете вдигали и разтърсвали чучелото, сякаш се опитвали да върнат мъртвец към живота. После казвали на жените: „Не плачете, жени. Знаем какво е по-сладко от мед.“ Но жените продължавали да оплакват и нареждат, както правят на погребения. „Какво сбърка? Беше толкова добър. Той няма повече да стане. О, как ще се разделим с теб? Как без теб ще живеем? Стани, макар и за малко. Но той не става, той не става.“ Най-накрая погребвали Ярило в гроб.