Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

ГЛАВА XIII
Царете на Рим и Алба

1. Нума и Егерия

От направения преглед на обичаи и легенди стигаме до заключението, че много народи са чествували свещения брак на силите на растителността и водата с намерението да допринесат за плодородието на почвата, от което в крайна сметка зависи съществуването на животните и хората, и при тези ритуали ролята на божествения жених и божествената булка често са се изпълнявали от мъж и жена. Тези свидетелства придават известна достоверност на предположението, че в свещената горичка край Неми, където силите на растителността и водата се проявяват в красивите сенчести гори, пенестите водопади и огледалното езеро, всяка година между смъртния Горски цар и безсмъртната Горска царица Диана се е празнувала сватба, приличаща на сватбата на Майски крал и Майска кралица. В тази връзка важна роя в горичката е играела водната нимфа Егерия, на която се молели бременните жени, защото също като Диана тя можела да им дари леко раждане. Оттук лесно ще стигнем до извода, че както много други извори водата на Егерия имала свойството да улеснява не само раждането, но и зачатието. Намерените на мястото оброчни жертвоприношения явно са свързани със зачеване на деца и най вероятно са посвещавани по-скоро на Егерия, отколкото на Диана, или в същност водната нимфа Егерия е може би чисто и просто друга версия на Диана — великата богиня на природата, господарката на пълноводните реки и на сенчестите гори, която живеела край езерото и се оглеждала в спокойните му води и също както нейното гръцко съответствие Артемида обитавала водните пространства и изворите. Плутарх потвърждава отъждествяването на Егерия с Диана. Според него Егерия била една от нимфите на дъба, които според римляните властвуват над всяка дъбрава, защото макар и богиня на горите изобщо, Диана била тясно свързана преди всичко с дъба, особено в свещената горичка край Неми. Може би в такъв случай Егерия била самодива на извора, бликащ от корените на свещен дъб. Казват, че такъв извор извирал в подножието на големия дъб при Додона и по ромона му жрицата четяла бъдещето. Гърците смятали, че глътка вода от някои свещени извори или кладенци придава пророчески способности. Това съвсем би обяснило неприсъщата за смъртен мъдрост, която според преданието Егерия вдъхнала на своя царствен съпруг или любовник Нума. Нека си спомним колко често ранните общества са държали царя отговорен за дъжда и плодородието на земята; тогава едва ли ще е прибързано предположението, че легендата за сватбата на Нума и Егерия напомня за свещения брак, който старите римски царе обикновено сключвали с богинята на растителността и водата, за да са в състояние да изпълняват своите божествени или магически функции. В такъв ритуал ролята на богинята би могла да се играе от статуя или жена и ако се играела от жена, то това вероятно е била царицата. Ако в тази хипотеза се съдържа някаква истина, можем да предположим, че при своя брак римският цар и римската царица са играли ролята на бог и богиня, какъвто, изглежда, е бил случаят с царя и царицата в Египет. Легендата за Нума и Егерия ни насочва по-скоро към свещена дъбрава, отколкото към къща, като сцена на брачния съюз, който, също както сватбата на Майския крал и Майската кралица или на бога на лозите и Атинската царица, се е празнувал всяка година като заклинание за плодородие не само за земята, но и на хората и животните. Според някои разкази обаче сцена на сватбата била точно свещената горичка край Неми, а по други пътища стигнахме до предположението, че в същата горичка Горският цар се е женел за Диана. Пресичането на двете отделни насоки на проучване иде да докаже, че легендарният съюз на римския цар с Егерия е може би отражение или копие на съюза между Горския цар и Егерия или нейната двойница Диана. Това не означава, че някога римските царе са изпълнявали длъжността Горски цар в дъбравата на Ариция, а само че първоначално на тях са придавали свещен характер изобщо и властта им е почивала на подобни принципи. Но да бъдем по-конкретни: те може да не са управлявали по рождено право, а благодарение на предполагаемата си божествена същност, като представители или въплъщения на бог, в това си качество са се сношавали с богини и трябвало да доказват своята годност да упражняват божествени функции, като се наемали с тежко единоборство, което често завършвало фатално за тях, а короната попадала у победилия противник. Нашата информация за царската институция в Рим е толкова оскъдна, че не ни позволява да потвърдим с увереност което и да е предположение. И все пак съществуват пръснати тук-таме намеци или указания за прилика във всяко отношение между немийските жреци и римските царе, или може би по-скоро между тях и далечните им предшественици от тъмните епохи, когато и легендите още не са били родени.