Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

10. За въплъщаването на житния дух в образа на животно

Толкова за животинските превъплъщения на житния дух, отбелязани в народните обичаи на Северна Европа. Тези обичаи показват ясно светопричастния характер на празничната вечеря на жътварите. Житният дух е въплътен в животно, това животно бива умъртвено, а с месото и кръвта му се причестяват жътварите. Така те изяждат като причастие петела, заека, котката, козела и вола, а прасето се приема като причастие през пролетта. Освен това в замяна на истинското месо на божественото животно правят хляб или кнедли по негов образ и подобие, които жътварите изяждат, а погачите, направени във формата на нерез (Коледен нерез), изяждат напролет орачът и неговият добитък.

На читателя вероятно е направил впечатления пълният паралел между идеята за житния дух в антропоморфен и зооморфен образ. Тук можем накратко да подчертаем този паралел. Когато житото се олюлява от вятъра, казват, че през него минава Житната майка или Житният вълк и т.н. Предполага се, че в последния ожънат или овършан житен. сноп присъствува Житната майка или Житния вълк и т.н. и го правят във формата на жена, на вълк и т.н. Човекът, който ожъне, върже или овършее последния сноп, се нарича Старица или Вълк и т.н., според името, дадено на самия сноп. На някои места направеният във формата на човек, сноп се нарича Девата, Царевичната майка и т.н. Топ се пази от едната до другата жътва, за да осигури нескончаем благодат на житния дух. На други места пазят със същата цел Жътвения петел или пък месото от козела от едната до другата жътва. Както по някои места зърното, взето от Житната майка, се смесва със семето за посев, за да стане реколтата богата, така другаде пазят перата, а в Швеция Коледния нерез до пролетта, когато ги смесват със семето за посев пак със същата цел. Тъй както част от Житната майка или Дева се дава на добитъка по Коледа или на конете при първата оран, така част от Коледния нерез се дава на конете или воловете, впрегнати в ралото през пролетта. Най-сетне смъртта на житния дух се представя с умъртвяването или привидното умъртвяване на неговия антропоморфен или зооморфен представител и поклонниците му се причестяват с действителната плът и кръв на представителя на божеството или с хляб, направен по негово подобие.

Житният дух приема и други форми — лисица, елен, сърна, овца, мечка, магаре, мишка, пъдпъдък, щъркел и каня. На въпроса защо житният дух трябва да се появява в образа на животно, и то в образа на толкова много различни животни, можем да отвърнем, че вероятно за първобитния човек, появата на животно или птица сред житото е била достатъчна да го наведе на мисълта за тайнствената връзка между живото същество и житото, а като си спомним как в прастари времена, преди нивите да бъдат оградени, из тях свободно са се скитали всевъзможни животни, няма какво да се чудим, че житният дух е бил отъждествяван дори с едри животни, като кон и крава, каквито днес не биха могли освен поради някаква много рядка случайност, да се видят из английска житна нива.

Това обяснение се отнася най-вече до много често срещания случай, когато хората приемат, че зооморфното въплъщение на житния дух се крие в последното неожънато жито. Защото обикновено по жътва жътварите прогонват много диви животни — зайци, яребици и т.н., в последната ивица неожънато жито и те побягват оттам, когато тя бъде ожъната. Това е толкова обикновено, че жътварите, пък и други хора често застават около нея, въоръжени с тояги или пушки, и убиват животните, когато те напуснат последното си убежище сред стеблата. А първобитният човек, за когото магическите превъплъщения изглеждат абсолютно достоверни, намира за съвсем естествено прогоненият от своя дом в зрялото жито дух да избяга оттам, приел образа на животното, което жътварите виждат да се втурва, когато последната ивица пада под сърпа на жътваря.

При това положение отъждествяването на житния дух с животното е аналогично с отъждествяването му с минаващ оттам непознат. Като внезапната поява на непознат човек близо до нивата или хармана е достатъчна, за да бъде отъждествен той с житния дух, който бяга от ожънатото или овършано жито, така внезапната поява на животно, излизащо от ожънатото жито, е достатъчна да го отъждестви с побягналия от сринатия си дом житен дух. Дотолкова аналогични са двете отъждествявания, че едва ли бихме могли да ги разграничим, опитвайки се да ги обясним. Онзи, който би потърсил някакво друго, различно от изложеното, принципно обяснение на второто отъждествяване, ще трябва да докаже, че неговата теория обяснява и първото.