Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

2. Слънчевата теория за празниците на огъня

В една от предишните части на този труд видяхме, че първобитните народи прибягват към магия, за да предизвикат слънчево греене и не би имало нищо чудно, ако първобитните хора в Европа са правили същото. Нещо повече, като имаме предвид европейския климат, който е студен и влажен през голяма част от годината, ще е съвсем естествено слънчевите заклинания да са играли много по-важна роля в суеверните обичаи на европейските народи, отколкото в тези на първобитните народи, защото последните живеят по-близо до екватора и следователно получават от природата повече слънчева топлина, отколкото им е нужна. Това становище за празниците ще намери подкрепа в различни аргументи, извлечени отчасти от техните дати, отчасти от характера на обредите и отчасти от влиянието, което според хората те оказват на времето и на растителността.

Преди всичко, когато става дума за датите, не може да е чисто съвпадение, че два от най-важните и широко разпространени празника съвпадат повече или по-малко точно с двете повратни точки във видимия път на слънцето по небето — когато то достига съответно своята най-висока и най-ниска точка. Нещо повече, що се отнася до празненството по Коледа, не ни остава място за предположения, защото знаем от изричните свидетелства на древните, че то е въведено от църквата, за да замени стария езически празник на раждането на слънцето, което хората очевидно схващали като новородено в най-краткия ден от годината и чиято светлина и топлина от този момент забележително нараствали, докато постигнат пълната си сила по Еньовден. Затова съвсем не е пресилено предположението, че първоначалното предназначение на бъдника, който има такова видно място в народните тържества, свързани с Коледа, е било да помогне на измъчващото се посред зимата слънце да запали наново своята привидно гаснеща светлина.

Не само датите на някои от празниците, но и начинът на тяхното отбелязване подсказва съзнателно наподобяване на слънцето. Обичаят да се търкаля горящо колело надолу по склона, така често наблюдаван по време на тези церемонии, би могъл лесно да мине за имитация на пътя на слънцето по небето и наподобяването би било особено подходящо в деня на лятното слънцестоене, когато всяка година слънцето започва да слиза. Наистина той се е тълкувал по този начин от някои хора, които са го отбелязали. Не по-малко картинно е наподобяването на видимото въртене на светилото с въртенето на катраненото буре около стълба. Освен това общата практика по тези празници да се хвърлят във въздуха пламтящи дискове, понякога нарочно направени във формата на слънцето, може спокойно да показва наличие на имитативна магия. При тях, както при много други случаи, може да се смята, че магическата сила постига резултат с наподобяване или по индукция: като наподобявате желания резултат, вие действително го причинявате; като имитирате движението на слънцето по небето, вие действително помагате на светилото да следва то своя небесен път акуратно и енергично. Името „небесен огън“, както понякога народът нарича еньовденския огън, говори ясно за съзнателната връзка между земния и небесния огън. Освен това, в подкрепа на гледището, че огънят е замислен като мнимо слънце, се привежда начинът, по който са го запалвали първоначално в такива случаи. Както са доловили някои учени, много е вероятно в минали времена при периодичните празници той навсякъде да се е получавал чрез триенето на две парчета дърво. Този начин продължава да се използува на някои места както на Великденските, така и на Еньовденските празненства и се казва изрично, че е бил общоприет преди Белтейнските празненства в Шотландия и Уелс. Но онова, което прави почти сигурно предположението, че това е неизменният метод за запалване на огъня на тези периодични празници, е аналогията с живия огън, защото той почти винаги се е получавал от триенето на дърво, а понякога от въртенето на колело. Приемливо предположение е, че използуването за тази цел колело представя слънцето и ако едно време огньовете на редовно повтарящите се празненства са се получавали по един и същ начин, това може да се смята като потвърждение на възгледа, че те са били първоначално слънчеви заклинания. В действителност има, както посочва Кун, доказателства, че летните огньове са запалвани точно така. Видяхме, че много унгарски свинари палят в навечерието на Еньовден клада, като въртят колело около завита в коноп дървена ос и прекарват прасетата си през така получения огън. В Обермедлинген (Швабия) „небесният огън“, както са го наричали там, се палел на Св. Битов ден (15 юни): вземали колело от каруца, което предварително намазвали с катран и усуквали със слама, главината му набивали на върха на върлина, висока четири метра. Запалвали колелото на възвишение и докато слизали с него по склона, хората долу произнасяли определени фрази, с вдигнати към небето очи и ръце. Прикрепеното на върлината колело и неговото запалване показват, че първоначално огънят се е получавал, както в случая с живия огън, от въртенето на колелото. Датата, на която се извършва церемонията (15 юни), е близо до деня на лятното слънцестоене; освен това видяхме, че в Мазурия действително палят или поне са палели еньовденския огън, като са въртели бързо колело около дъбов стълб, макар да няма сведения, че с получения по този начин нов огън са правели клада. Но трябва да имаме предвид, че във всички такива случи използуването на колело би могло да е просто механизирано средство, което улеснява операцията по запалването на огъня, защото увеличава триенето; и при това положение не е необходимо то да има някакво символично значение.

Освен това влиянието, което тези огньове упражняват върху времето и върху растителността, независимо дали са периодични или инцидентни, би могло да се приведе в подкрепа на гледището, че те са слънчеви заклинания, тъй като приписваните им резултати наподобяват тези на слънчевото греене. Например поверието у французите, че в дъждовит юни запалването на летни огньове ще спре дъжда, се разбира, като че те могат да разпръснат облаците, да накарат слънцето да пробие и със своята лъчиста енергия да изсуши мократа земя и отцеждащите се дървета. Споменахме, че швейцарските деца използуват живия огън да разчистват мъглата и това може много естествено да се изтълкува като заклинание за слънце. Във Вогезите хората вярват, че летните огньове помагат да се запазят плодовете и да се осигури добра реколта. В Швеция съдят дали предстоящият сезон ще е топъл или студен по посоката, в която вятърът издухва пламъците на огньовете, запалени на Първи май: ако те се отклоняват на юг, ще е топло, а ако отиват на север — студено. Несъмнено тук посоката, в която се наклоняват пламъците, е по-скоро предзнаменование за предстоящото време, отколкото средство да му се повлияе. Но можем да сме до голяма степен сигурни, че това е един от случаите, когато магията е прераснала в гадаене. А в Айфеловите планини, когато димът отива към житните ниви, това е предзнаменование, че реколтата ще е богата. Но по-древното становище може да е било, че димът и пламъците не само предсказват, но и в действителност дават богата реколта, защото топлината им действува на житото както слънчевата. Може би с оглед на това жителите на о. Ман палели огньове откъм страната, откъдето духа вятърът, та димът да минава над нивите. И матабелите в Южна Африка палят около април грамадни огньове в градините си, откъм страната на вятъра „и тяхната идея е, че като минава над посевите, димът ще им помогне да узреят“. А зулусите изгарят „в огъня, запален откъм страната на вятъра, магически вещества, та като окадят градините, да подобрят реколтата“. Освен това идеята на нашите европейски селяни, че посевите ще растат добре, докъдето се вижда светлината на огъня, може да се тълкува като остатък от вярата в стимулиращата и оплождаща сила на огньовете. Може да се твърди, че същата вяра проличава отново в практиката жарава, взета от огньовете, да се пръска из нивите с надежда, че ще допринесе за развитието на посевите. Може би това стои и в основата на обичая лененото семе да се засява в посоката, накъдето клонят пламъците, пепелта от огъня да се смесва със семето за посев, да се разпръсва самата пепел по полето, за да го оплоди, да се прикрепи парче от бъдника към ралото, за да могат семената да родят. Мнението, че ленът или конопът ще израстат колкото са високи пламъците или колкото високо скачат хората над тях, принадлежи очевидно към същата категория идеи. Освен това, когато в Конц, на бреговете на Мозел, пламтящото колело, което търкалят надолу по склона, стигне реката, преди да е угаснало, това се посреща като доказателство, че гроздоберът ще е богат. Дотолкова дълбоко е залегнало това вярване, че успешното изпълнение на церемонията давала право на селяните да наложат данък върху собствениците на съседните лозя. Тук може да се приеме, че незагасналото колело представлява незакритото от облаците слънце, което от своя страна предвещава богата гроздова реколта. Затова каруцата, натоварена с бъчви бяло вино, което селяните получавали от съседните лозя, би могло да мине като заплащане за това, че са осигурили слънце на лозята. По подобен начин в долината на Гламоргън пускали на Еньовден да се търкаля надолу по склона горящо колело и ако огънят загаснел, преди колелото да стигне до подножието на склона, хората очаквали слаба реколта, а ако то горяло по целия път надолу и продължавало да пламти дълго след това, стопаните вярвали, че реколтата през лятото ще е добра. И тук е естествено да се предположи, че селското съзнание е установявало пряка връзка между огъня на полето и огъня на слънцето, от което зависят посевите.

На в народното съзнание стимулиращото и оплождащо влияние на огньовете не се свежда само до растителния свят; то се разпространява и върху животните. Това личи явно от ирландския обичай да прекарват яловия добитък през летните огньове, от френското вярване, че натопен във вода, бъдникът помага на кравите да се отелват и в представата на сърбите, че ще имат толкова пилета, телета, агнета и козлета, колкото искри излязат от ударения бъдник, от френския обичай да слагат пепелта от огньовете в полозите на кокошките, за да снасят яйца и от немската практика да смесват пепелта от огньовете с водата на добитъка, та животните да се плодят. Освен това има явни признаци, че благодатната топлина на огньовете стимулирала дори човешката плодовитост. В Мароко хората смятат, че бездетните двойки могат да се сдобият с потомство, като прескачат летен огън. Според едно ирландско поверие момичето, което прескочи три пъти летния огън, скоро ще се ожени и ще стане майка на много деца; във Фландрия жените прескачат летните огньове, за да си осигурят леко раждане; на много места из Франция смятат, че ако момичето танцува около девет огъня, то положително ще се ожени в срок от една година, а в Чехия си представят, че за да му се случи това, е достатъчно да види девет огъня. От друга страна, хората в Лехрейн казват, че ако млад мъж и млада жена прескачат заедно огъня и останат неизцапани от него, младата жена няма да стане майка през следващите дванадесет месеца — пламъците не са я докоснали и оплодили. В някои части на Швейцария и Франция запалването на бъдника се придружава с молитва жените да раждат деца, козите — козлета, а овцете — агнета. Вероятно спазваното по някои места правило огньовете да се палят от човека, който се е оженил последен, принадлежи към същата категория идеи, независимо от това, дали се предполага, че такъв човек получава от огъня или му предава възпроизводително и оплождащо влияние. Общоразпространената практика влюбените да прескачат пламъците, хванати ръка за ръка, може спокойно да се корени в представата, че по този начин бракът им ще бъде благословен с потомство; а подобен мотив би могъл да обясни и обичая, който задължава оженените през годината двойки да танцуват на светлината на факлите. А пък сцените на полова разпуснатост, с които са се отличавали празненствата по Еньовден у естонците и по Първи май в Англия, може да са се породили не от обикновената разпуснатост на веселящи се хора, а от първичната представа, че подобни оргии са оправдани и дори се изискват от някаква тайнствена връзка между човешкия живот и небесните изменения в този повратен момент от годината.

При разглежданите тук празници обичаят да се палят огньове обикновено се свързва с носенето на запалени факли из нивите, градините, пасищата, стадата и едва ли можем да се съмняваме, че двата обичая са само два различни начина да се постигне желаната цел, а именно да се спечелят облаги, които според хората произтичат от огъня, бил той неподвижен или преносим. При това положение, ако приемем слънчевата теория като обяснение на тези празници, ще трябва да я отнесем и към факлите; ще трябва да предположим, че обичаят да се върви тържествено или да се тича с разпалени факли из полето е само едно средство да се разпространи на шир и длъж благодатното влияние на слънчевата светлина, която припламващите факли слабо наподобяват. В полза на този възглед може да се каже, че понякога хората разнасят факлите из полето с изричната цел да оплодят нивите и разхвърлят из тях жарава от кладата, за да предотвратят появяването на главня. В навечерието на Дванадесетия ден мъже, жени и деца в Нормандия тичат бясно из нивите и овощните градини със запалени факли, размахват ги сред клоните и ги хвърлят по стеблата на плодните дръвчета, за да изгорят мъха и да прогонят къртиците и полските мишки. „Те вярват, че церемонията изпълнява двояка цел — да прогони вредителите, чието размножаване би било истинска напаст, и да придаде плодовитост на дърветата, нивите и дори на добитъка“; и те си въобразяват, че колкото по-дълго продължи церемонията, толкова по-богата ще е реколтата от плодове на следната есен. В Чехия се казва, че житото ще порасте толкова високо, колкото високо хвърлят пламтящите метли. Освен това тези представи не се ограничават само в Европа. Няколко дни преди новогодишния празник дворцовите евнуси в Корея размахват горящи факли и едновременно пеят заклинания, като се предполага, че така осигуряват обилни добиви през следващия сезон. Може да се каже, че обичаят в Поату да се търкаля из полето горящо колело, който недвусмислено има за цел да оплоди нивята, вероятно въплъщава същата идея в още по-образна форма; защото по този начин хората правят така, че по земята, която ще приеме в себе си стимулиращото и благотворно влияние на мнимото слънце, трябва да премине то самото, а не неговата светлина и топлина, представена от факлите. Освен това очевидно разнасянето на запалени главни около добитъка е равнозначно на прекарването на животните през огъня; а в такъв случай, щом огънят е заклинание за слънце, и факлите трябва да са нещо такова.