Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

7. Огньове, свързани със зимното слънцестоене

Ако наистина езичниците в древна Европа са отбелязвали, както имаме сериозни основания да вярваме, деня на лятното слънцестоене с голям празник на огъня, от който по някои места са се запазили следи и до наши времена, естествено е да предположим, че те са чествували, с подобни обреди съответно и зимното слънцестоене — двата повратни момента във видимия път на слънцето по небето и от гледна точка на първобитния човек нищо не би могло да изглежда по-подходящо от това да се запалят на земята огньове в двата момента, когато светлината и топлината на голямото светило започват да намаляват или да нарастват.

В ерата на християнството древният зимен празник на огъня в деня на зимното слънцестоене, изглежда, се е запазил или поне до неотдавна се беше запазил в стария обичай на бъдника, дървената обувка или дръвника, както е известен по различни места из Англия. Обичаят е бил широко разпространен из Европа, но най-вече в Англия, Франция и у южните славяни; или поне най-подробните описания на обичая идват от тези райони. Още отдавна английският изследовател на древността Джон Бранд е посочил, че бъдникът е само зимно съответствие на летния огън на открито, запален в къщи, заради студа и неблагоприятното време през сезона; и това становище се подкрепя от много странни суеверия, свързани с бъдника, които очевидно нямат никаква видима връзка с християнството, а носят явен отпечатък на своя езически произход. Но докато отбелязването на слънцестоенето е било и в двата случая празник на огъня, необходимостта или желанието зимното празненство да се състои на затворено му е придал характера на частно или семейно тържество, което е в ярък контраст с публичността на лятното чествуване, когато хората се събирали на открито или на виждана отдалеч височина, запалвали голям огън заедно и танцували или се веселели около него.

В някои части на Централна Германия са спазвали стария обичай с бъдника до около средата на XIX век. В долината на р. Зийг и Лан заравяли бъдника, тежък дъбов пън, под огнището, където макар и да обгарял, много рядко се превръщал в пепел дори и след една година. Когато на следната година поставяли новия пън, счуквали на прах остатъците от стария и ги разпръсвали по нивите през дванадесетте нощи, уверени, че по този начин допринасят за развитието на посевите. В някои села на Вестфалия имало практика да вадят бъдника (Christbrand) от огъня веднага след като обгори и след това го пазели грижливо и го слагали в огъня винаги когато започне гръмотевична буря, защото хората смятали, че мълнията няма да удари къща, в която тлее бъдник. В други села на Вестфалия старият обичай бил да се завърже бъдникът в последния ожънат сноп.

В няколко френски провинции, и най-вече в Прованс, обичаят с бъдника или trefoir, както го наричат по много места, се е запазил дълго време. Френски автор от XVII век разобличава като суеверие вярата, че пънът, наречен trefoir, т.е. бъдник, който слагате в огъня за първи път на Бъдни вечер и продължавате да го държите там по малко всеки ден до Дванадесетата нощ, може, ако се пази под леглото, за да пази къщата през цялата година от огън и мълния; че може да попречи през зимата да измръзнат краката на обитателите на къщата; че може да излекува добитъка от много болести; че ако се накисне парче от него във водата, която пият кравите, това им помага да се отелват; и най-сетне, че ако пепелта от пъна бъде разпръсната по нивите, ще спаси пшеницата от милдю.

В някои части на Франция и Фландрия държали системно остатъците от бъдника под някое легло в къщата като защита против гръмотевици и мълнии; когато чуят гръм, в Бери член от семейството взема парче от бъдника и го хвърля в огъня, с което се предполага, че отклонява мълниите от къщата. Освен това в Перигор грижливо събират въглените и пепелта и ги пазят като средство за лекуване на подути жлези; част от пъна, която не е изгоряла в огъня, се използува от орачите да направят клин за ралото, защото, както твърдят те, това подтиква семената да се развиват по-добре; а пазят парчета от него до Дванадесетата нощ за кокошките. Някои хора си въобразяват, че ще има толкова пилета, колкото искри излетят от жаравата на пъна, когато го разбутат; а други поставят изгасналите главни под леглото, за да пропъждат паразитите. На различни места из Франция смятат, че обгорелият пън пази къщата от магия и мълния.

И в Англия имало подобни обичаи и вярвания, свързани с бъдника. На Бъдни вечер, съобщава изследователят Джон Бранд, „нашите прадеди запалвали необикновено големи свещи, наречени Коледни свещи, и слагали в огъня пън, наречен бъдник, да осветява къщата и всъщност да превърне нощта в ден“. Старият обичай бил бъдникът да се пали с парче от неговия предшественик, което пазели само за това цяла година — там, където го държали, дяволът не можел да стори беда. Смятало се също, че остатъците от пъна пазят къщата от пожар и мълния.

И до ден днешен южните славяни, особено сърбите, изпълняват обреда с внасянето на бъдника при голяма тържественост. Той обикновено е дъбов, но понякога може да е от маслина или бук. Изглежда, хората вярват, че ще имат толкова телета, агнета, прасета и козлета, колкото искри изскочат, като ударят пъна. Някои дори изнасят на нивите си парче от бъдника — да ги пази от градушка. В Албания разпръсвали пепелта от коледния огън по нивите, за да ги направят плодородни. На Бъдни вечер (по стар стил 6 януари) гуцулите, славянски народ, населяващ Карпатите, палели чрез триене на дърво огън и го поддържали до Дванадесетата нощ.

Заслужава да се отбележи колко разпространено е било вярването, че ако се запазят през годината остатъците от бъдника, те имат свойството да пазят къщата от огън и особено от мълния. Тъй като бъдникът бил често дъбов, възможно е това вярване да е остатък от старата арийска вяра, която свързвала дъба с бога на гръмотевицата. Заслужава да се помисли също и по това, дали лечебните и оплождащите свойства, приписвани на пепелта от бъдника, които, както хората вярвали, имали свойството да лекуват добитъка и хората, дали помагат на кравите да се отелят и дали допринасят за плодородието на земята. Не произлизат ли те от същия древен източник?