Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

2. Имена на роднини табу

Логично е да предположим, че така широко разпространената въздържаност по отношение споменаването на личните имена ще отпадне или най-малкото ще намалее сред роднини и приятели. Много често обаче става тъкмо обратното. Правилото важи с най-голяма строгост именно при хора, свързани пряко по кръв или брак. В много случаи на такива хора е забранено не само да произнасят имената си, а дори да произнасят обикновени думи, които наподобяват или имат обща сричка с тези имена. Хората, на които е взаимно забранено да споменават имената си, са най-вече съпрузите — съпругът и родителите на жена му и съпругата и бащата на мъжа й. У кафрите например жената не бива да споменава пред хора името на съпруга си и на всичките му братя, нито пък да употребява забранената дума в обикновения й смисъл. Така например ако съпругът й се нарича У-Мпака (от impaka — дребно животинче от рода на котките, Бел. авт.), тя трябва да използува друго име за зверчето. Освен това на кафърската жена е забранено да произнася, дори да споменава наум, имената на свекъра и на всички мъжки роднини на съпруга си по възходяща линия и винаги, когато сричката под ударение в което и да е от имената им влиза в състава на друга дума, тя трябва да заменя тази дума изцяло с нова или поне да замени само повтарящата се с друга. Този обичай е довел до положението жените да говорят различно от мъжете на т.нар. от кафрите „женски език“. Очевидно е много трудно да се разбира този „женски език“, защото няма определени правила за образуване на заменените думи, нито пък е възможно да се състави речник за тях, тъй като броят им е много голям при положение, че може да има много жени, дори от едно племе, на които не се разрешава да си служат с използуваните от други заместители, а не само с първоначалните имена. От своя страна кафърът не може да споменава името на тъща си или тя неговото, но той е свободен да произнася думи, в които се съдържа сричката под ударение в нейното име. Киргизката не смее да произнася имената на по-възрастните роднини на съпруга си, нито да използува думи, които ги наподобяват по звучене. Ако един от тези роднини се нарича например Овчар, тя не може да използува думата овце, а ги нарича „блеещите“. Ако той се нарича Агне, тя трябва да говори за агнетата като за „младите блеещи“. В Южна Индия съпругата вярва, че ако произнесе дори и насън името на съпруга си, това ще доведе до преждевременната му смърт. У приморските даяки съпругът не може да произнесе имената на тъста и тъща си, без да предизвика гнева на духовете. И тъй като за своя тъст и тъща той смята не само майката и бащата на жена си, но и бащите и майките на жените на братята си и на мъжете на сестрите си, плюс бащите и майките на всичките си братовчеди, броят на думите табу може да е доста голям, а съответно на това нарастват и възможностите за грешки. Объркването се превръща в пълна каша и от това, че даяките често се именуват на обикновени неща като луна, мост, ечемик, кобра, леопард и т.н., така че ако някой от многобройните тъстове и тъщи на мъжа имат такива имена, през устата му не трябва да излизат и тези така обикновени думи. У алфурите от Минахаса (на о. Целебес) обичаят се разпространява и върху думите, които наподобяват по звучене личните имена, и тяхната употреба се забранява. Под тази забрана е поставено най-вече името на тъста. Ако той се нарича, да речем, Калала, неговият зет не може да говори за кон и да споменава обикновената дума за кон — „kawalo“,а ще го нарича ездитно животно (sasakajan). Така за алфурите от о. Буру са табу имената на собствените родители и имената на родителите на съпруга или съпругата, дори не се говори за обикновени предмети с думи, които наподобяват по звучене тези имена. Ако например майката на мъжа ти или на жената ти се нарича Далу, което означава бетел, не бива да искаш бетел с обикновеното му название, а да попиташ за „червена уста“; ако ти трябва бетелов лист, не можеш да споменеш думата за него (далу мун), а трябва да кажеш „карон фена“. На този остров също е табу да споменеш името на по-възрастен брат в негово присъствие. Престъпването на тези правила се наказва с глоби. На Зондските острови смятат, че ако мъж спомене името на баща си и майка си, ще се провали определена реколта.

У нуфурите от Холандска Нова Гвинея се забранява роднините по брак да споменават взаимно имената си. Поставените под табу имена включват съпругата, тъщата, тъста, чичовците и лелите на жената, а също братята и сестрите на дядовците и бабите им и всички братя и сестри на мъжа или на жената от съответното поколение, но мъжете могат да споменават имената на шуреите си, а жените — не. Табуто влиза в сила преди да се е празнувала сватбата, веднага след като се извърши годежът. На семействата, свързани с годежа на двама свои членове, е забранено не само да произнасят взаимно имената си, но и да се поглеждат и това правило води до много комични сцени при неочаквана среща. Най-стриктно се избягват не само имената, но и всякакви думи, които ги наподобяват по звучене, и на тяхно място се употребяват други. Ако се случи някой да произнесе неволно забранено име, трябва незабавно да се хвърли по очи на пода и да рече: „Споменах погрешно име. Пускам го през цепнатината на пода, за да мога да се храня спокойно.“

По западните острови от Торесовия проток мъжът никога не споменава имената на тъста, тъщата, шуреите и балдъзате, а жената е подложена на съответни ограничения. За девера и шурея се говори като за съпруга или брата на някого, чието име може да се спомене и обратно, зълвата или балдъзата наричат съпругата на еди-кой си. Ако мъж случайно употреби името на шурея си, той се засрамва и навежда глава. Срамът му минава едва когато направи подарък като компенсация на онзи, чието име е споменал напразно. Същата компенсация за неволно изпуснато име има по отношение на балдъзата, тъста и тъщата. Да споменеш името на шурея си, е за жителите на полуостров Газела в Нова Британия възможно най-голямото оскърбление, което би могъл да му нанесеш. Това престъпление се наказва със смърт. На Банксовите острови (в Меланезия) са много стриктни наложените върху имената табу на хора, свързани с брак. Мъжът не произнася името на тъста си, не може да споменава името на брата на жена си, но може да споменава името на сестрата на жена си — тя не е нищо за него. Жената не може да произнася името на свекъра си, нито пък, при каквито и да е обстоятелства, името на девера си. На сватовете е забранено не само да произнасят взаимно имената си — те не бива да произнасят обикновени думи, когато се случи да са идентични с тези имена или да имат общи срички с тях. Съобщават например за един туземец от тези острови, който не бивало да използува обикновените думи за „прасе“ и „да умреш“, защото те влизали в състава на многосричното име на зетя му; научаваме също и за друг нещастник, който не бивало да произнася обикновените думи за „ръка“ и за „горещо“ заради името на брата на жена си; забранено му било дори да споменава числото „едно“, защото думата за „едно“ представлявала част от името на братовчеда на жена му.

Нежеланието да се споменават имената или дори срички от имената на хора, свързани с говорещия чрез брак, едва ли могат да се отделят от проявяваното от много хора нежелание да произнасят собствените си имена, имената на мъртвите или на вождовете и царете. И след като резервите по отношение на последните се дължат преди всичко на суеверие, можем да заключим, че резервите по отношение на първата категория имена почиват на същата основа. Вече се доказа, че поне отчасти нежеланието на първобитния човек да споменава собственото си име се основава на суеверен страх да не го използуват враговете — били те хора или духове — против него. Остава да разгледаме сходните обичаи по отношение имената на покойници и на царствени особи.