Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

4. Огньовете на Белтейн[1]

По-рано на Първи май в централната планинска част на Шотландия палели с голяма тържественост огньове, известни като Белтейнски, и при тях следите от човешки жертвоприношения били особено ясни и недвусмислени. Обичаят с паленето на тези огньове се е запазил на различни места до края на XVIII век. Описанията на обредите, оставени ни от съвременници, представляват такава странна и интересна картина на древното езичество, че ще ги възпроизведа с думите на самите автори. Най-пълното описание ни е оставил Джон Рамзи, земевладелец от Октъртайър, близо до Крайф, меценат на Бърнс и приятел на сър Уолтър Скот. Той пише: „Най-значителният от тези друидски празници е Белтейн или Първи май, който до неотдавна се чествуваше в някои планински части с необикновена тържественост… Изглежда, че и Белтейн, също като други публични религиозни церемонии на друидите, се е изпълнявал по хълмове или възвишения. Те смятали, че ще е унизително за онзи, чийто храм е вселената, да пребивава в изградена от човешка ръка постройка. Затова правели жертвоприношенията си на открито, често по върховете, където пред тях се разкривали най-величествените природни гледки и били най-близо до седалището на топлината и покоя. И така, според традицията, през последните сто години се празнувал и този празник в планините. Но с упадъка на суеверията жителите на всяко селце започнали да го празнуват на височината или на хълма, около който пасе техният добитък. Сутринта младите отивали там и изкопавали ров; околовръст правели седалка от торф за хората, а в средата натрупвали купчина дърва или друго гориво, което в стари времена се подпалвало с tein-eigin, т.е. с бедствен огън. И макар че вече от много години хората се задоволявали с обикновен огън, ще опишем процеса, защото, както ще видим, към него все още прибягват при необикновено критични положения.

Предната нощ внимателно изгасят всички огньове в околността и на следващата сутрин приготвят материалите за разпалването на свещения огън. Най-примитивният метод е, изглежда, онзи, който използуват на островите Скай, Мъл и Тайри. Намират добре изсъхнала дъбова дъска и пробиват в средата й дупка. Със свредло от същия материал правят приспособление, което поставят в нея. Но по други места механизмът е различен. От зелено дърво правят четвъртита рамка, в чийто център има дървена ос. На едни места са необходими три пъти по трима души, а на други три пъти по девет души, за да въртят на смени тази своеобразна ос. Смята се, че ако някой от тях е извършил убийство, прелюбодеяние, кражба или друго отвратително престъпление, огънят няма да се запали или ще бъде лишен от присъщите си качества. Щом от силното триене започнат да изскачат искри, поднасят вид гъба, която расте по старите букови дървета и лесно пламва. Този огън сякаш е получен направо от небето и на него се приписвали много свойства. Смятало се, че пази от магия, че е безотказно лекарство срещу злокачествени болести както по хората, така и по добитъка; а също се предполагало, че и най-силните отрови могат да бъдат обезвредени от него.“

„След като запалят tein-eigin кладата, започват да приготвят яденето си. Щом свършели да ядат, известно време се забавлявали около огъня с песни и танци. Към края на веселието човекът, който е изпълнявал длъжността ръководител на церемонията, изваждал голям хляб, изпечен с яйца и с подвити краища, наречен ат Bonnach beal-tine, т.е. белтейнски хляб. Разделял го на много парчета и го поднасял с голяма тържественост на присъствуващите. Имало определено парче и на когото се паднело, го наричали cailleach beal-tine, т.е. белтейнски карлайн — едно изпълнено с укор название. Щом се разбере кой е той, част от присъствуващите се престорват, че го слагат в огъня, но се намесват останалите, а те са повечето, и той бива спасен. На някои места го просват на земята и се правят, че го разкъсват на четири парчета. След това го замерват с черупки от яйца и той запазва незавидното название цяла година. А докато споменът за празника е все още свеж в паметта на хората, те се стараят да говорят за cailleach beal-tine сякаш е мъртъв.“

Към края на XVIII век обичаят Белтейн все още бил на мода в енорията Каландър, красива местност в западен Пъртшър. Енорийският свещеник от онова време го е описал по следния начин: „На първия ден от май, който се нарича Белтън или Балтейн, на бърдото се събират всички младежи от селото или паланката. В земята изкопават кръгъл ров, толкова дълъг, че около образуваната по този начин «маса» да се съберат всички, които дойдат. После запалват огън и приготвят ядене от яйца и мляко с гъстотата на крем. Омесват овесен хляб и го изпичат върху камък на жаравата. След като изядат крема, разделят хляба на много парчета, по възможност еднакви по размер и форма — толкова парчета, колкото са присъствуващите. След това намазват едно от парчетата с въглен, така че да стане съвсем черно. Слагат всичките парчета от хляба в шапка. Всеки изтегля със завързани очи своя късмет. Онзи, който държи шапката, получава последното парче. Който изтегли черното, е «нареченият» човек — той ще бъде принесен в жертва на Ваал, чиято благосклонност искат да измолят, та да направи годината плодородна и да се изхранят хора и животни. Няма много място за съмнение, че някога в тази страна, също както на изток, са правели онези нечовешки жертвоприношения, макар че сега подминават акта на жертвоприношението и само принуждават «начернения» човек да скочи три пъти през пламъците, с което обредната част на празника приключва.“

Томас Пенант, който пътувал из Пъртшър през 1769 г., разказва, че „на Първи май пастирите от всяко село извършват своя Белтейн — селско жертвоприношение. Изкопават квадратен ров и оставят в средата му чим, а на него наклаждат огън с дърва, на който приготвят голямо количество топло питие с яйца, масло, овесено брашно и мляко; има още много бира и уиски и всеки от присъствуващите донася по нещо. В началото на обреда част от топлото питие се разлива на земята като възлияние; при това всеки вади овесен хляб, на който има девет четвъртити издатини, всяка наречена на определено същество — предполагаемия пазител на техните стада или на някое определено животно, което ги унищожава; сетне хората се обръщат с лице към огъня и като чупят по една от издатините, я хвърлят през рамо и казват: «Това ти давам, запази конете ми; това е за теб, запази овцете ми; и т.н.» След това използуват същия обред срещу вредните животни: «Това давам на теб о, лисицо! Пожали моите агнета! Това е за тебе, о, качулата врано! Това е за теб, о, орльо!» Когато обредът приключи, се засищат с питието, а после двама души скриват останалото; и на следващата неделя се събират да довършат остатъците от предишното угощение.“

Друг автор от XVIII век описва празника Белтейн, който се чествувал в енория Лоугирайт в Пъртшър. Той пише: „На Първи май стар стил всяка година тук се чествува празник, наречен Белтейн. Празнуват го главно пастирите, които се събират на групи по дванадесет души по нивите и си приготвят вечеря от варено мляко и яйца. Ядат я с някакви хлебчета, изпечени за случай, чиято повърхност е покрита с издатини, наподобяващи гърди.“ В последното описание не се споменава за огньове, но вероятно е имало, защото един съвременник ни уведомява, че в енория Къркмайкъл, която граничи на изток с Лоугирайт, обичаят да се пали огън на полето и да се пече осветен хляб на Първи май не бил напълно забравен по негово време. Можем да предположим, че хлябът с издутините по-рано се е използувал, за да определи кой ще трябва да е „белтейнският карлайн“ — жертвата, обречена на пламъците. Следа от този обичай е оцеляла може би в традицията на Първи май да се пекат специални овесени хлебчета и да се търкалят по склона; защото се е смятало, че онзи, чийто хляб се разчупи, докато се търкалят, ще умре или ще е нещастен през следващата година. Тези хлябове или бенък, както ги наричат в Шотландия, изпичали по обикновения начин, по ги намазвали с рядка смес, приготвена от разбити яйца, мляко или сметана и малко овесено брашно. Обичаят сякаш бил разпространен в или близо до Кингъси (Инвърнесшър).

През втората половина на XVII век в Североизточна Шотландия все още палели белтейнски огньове; пастирите от няколко стопанства събирали сухи дърва, запалвали ги, танцували и се завъртали три пъти по посока „към юг“ около горящата клада. Но в този район, според по-късен източник, белтейнските огньове не се палели на първи, а на втори май стар стил. Наричали ги костни огньове. Хората вярвали, че тази вечер и през нощта бродят вещици и омагьосват добитъка, крадат млякото на кравите. За да се противопоставят на тези злосторства, окачвали над вратите на оборите парчета от салинка (също известно като самодивско дърво — Бел. пр.) и орлови нокти, но най-вече самодивско дърво и всеки стопанин и ратай палел огън. Струпвали стара слама от покривите, нова слама, съчки или метли и ги запалвали малко след залез. Докато част от присъствуващите подмятали горящата маса, други грабвали части от нея на вили или върлини, тичали насам-натам и ги държали колкото се може по-високо. Междувременно младите танцували около огъня или тичали през дима и викали: „Огън пламти и изгори вещиците; огън, огън, изгори вещиците!“ В някои области търкаляли из пепелта голям кръгъл хляб от ечемичено или овесено брашно. Когато всичкото гориво се свършело, хората разпръсвали пепелта надалеч и докато не стане съвсем тъмно, продължавали да тичат из нея и да викат: „Огън, изгори вещиците!“

На Хебридската островна група „белтейнският бенък“ е по-малък, отколкото на Св. Михаил, но се приготвя по същия начин; в Уист вече не ги използуват, но отец Алан си спомня, че е гледал как неговата баба меси такова нещо преди двадесет и пет години. Освен това обикновено на Първи май се прави и сирене, което се пази до следващия Белтейн, нещо като муска срещу омагьосване на млечните продукти. Изглежда, че белтейнските обичаи са били същите, както и по други места. Всички огньове се загасявали и се запалвал един голям, на върха на хълма, и около него подкарвали добитъка „по посока на слънцето“ (deisil), да бъде запазен през цялата година от болести.

И в Уелс спазвали обичая със запалването на белтейнските огньове в началото на май, но денят, в който ги палели, се променял — от 30 април до 3 май. Понякога получавали огън чрез триене на две парчета дъб, както личи от следното описание: „Запалиха огъня по този начин. Девет мъже си обръщаха джобовете да проверят, че по тях няма какъвто и да е метал. Тогава отиваха в най-близката гора и събираха пръчки от девет различни вида дървета. Отнасяха ги на мястото, където трябваше да се запали огънят. Там изкопаваха кръгла дупка в тревата и нареждаха напряко пръчките. Навсякъде около кръга стояха хора и наблюдаваха какво става. Един от мъжете вземаше две парчета дъбово дърво и ги триеше, докато се запали огън. Поднасяха го към съчките и скоро се получаваше голям пламък. Случваше се да подготвят два огъня един до друг. Тези огньове, независимо от това, дали са един или два, наричаха coelcerth, т.е. огън на открито. Разчупваха на четири кръглите хлебчета от овесено брашно и черно брашно, поставяха ги в малък брашнен чувал и всеки трябваше да вземе своя пай. По традиция последното парче в торбата се падаше на онзи, който я държи. Всеки, комуто се случи да вземе парче чер хляб, трябваше да скочи три пъти през пламъците или да притича три пъти между двата огъня и хората мислеха, че по този начин ще се осигури богата реколта. Виковете и писъците на онези, които трябваше да понесат изпитанието, се чуваха надалеч, а другите, дето им беше късметът парче от овесените хлебчета, пееха, танцуваха и пляскаха одобрително с ръце, докато притежателите на черните парчета прескачаха три пъти пламъците или притичваха три пъти между двата огъня.“

Заслужава да се отбележи поверието, че като прескочат три пъти огньовете или притичат три пъти между тях, хората си осигуряват богата реколта. Според друг източник, който описва уелския фолклор, начинът, по който се предполагало, че се постига този резултат, е следният: „огньовете, запалени на май или по време на лятното слънцестоене, запазвали земята от магия и следователно осигурявали добра реколта. И пепелта се смятала ценна муска.“ Следователно, както изглежда, хората приемали, че топлината на огньовете опложда нивите, но не пряко, като стимулира семената в почвата, а косвено, като противодействува на злокобното влияние на вещиците или като изгаря тях самите.

Има основание да смятаме, че белтейнски огньове са се палели и в Ирландия, защото Кормък „или вместо него някой казва, че Първи май произлиза от «щастлив огън», или «два огъня», които друидите от Ерин палели на този ден с големи заклинания; и добавя, че водели добитъка при тези огньове или го прекарвали между тях като предпазна мярка против болестите на годината“. Обичаят да се прекарва добитъкът през или между огньовете на Първи май или в навечерието на Първи май се е запазил в Ирландия до времето, което още живее в спомените на хората.

Първи май е голям народен празник в по-вътрешните и южните части на Швеция. В навечерието му по всички височини и могили пламват, големи огньове, които трябва да са запалени от удрянето на два кремъка. Всяко голямо селце има свой огън, около който младите танцуват в кръг. Старите хора наблюдават дали пламъците се накланят на север или на юг. В първия случай пролетта ще е студена и ще закъснее, а във втория ще е мека и благоприятна. В навечерието на Първи май младите хора в Чехия палят огньове по височини и хълмове, по кръстопътища и в пасбища и играят около тях. Те прескачат не само искрящата жарава, но дори и пламъците. Обичаят се нарича „изгаряне на вещиците“. По някои места изгаряли в огньовете чучело, представляващо вещица. Трябва да помним, че навечерието на Първи май е ползуващата се с печална слава Валпургиева нощ, когато вещиците се носят навсякъде из въздуха и бързат да изпълнят пъклените си планове. В тази нощ на вещиците децата във Фойгтванд също палят огньове по височините и ги прескачат. Нещо повече, те размахват запалени метли или ги подхвърлят във въздуха. Докъдето стига светлината на големите огньове, дотам нивите ще са благословени. Запалването на огньовете на Валпургиевата нощ се нарича „прогонване на вещиците“. Обичаят да се палят огньове в навечерието на Първи май (Валпургиевата нощ), за да се изгорят вещиците, е или поне е бил широко разпространен в Тирол, Моравия, Саксония и Силезия.

Бележки

[1] Стар келтски празник, Първи май. — Бел. пр.