Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

ГЛАВА LXIII
Тълкуването на празниците на огъня

1. За празниците на огъня изобщо

Направеният по-горе преглед на народните празници на огъня в Европа навеждат на някои общи наблюдения. Преди всичко не може да не ни направи силно впечатление подобието между тези обреди, независимо по кое време на годината стават и в коя част на Европа се чествуват. Обичаят да се палят големи огньове на открито, да се прескачат и да се прекарва през тях добитъкът, сякаш на практика е нещо универсално за цяла Европа, а същото би могло да се каже за шествията или надбягванията с разпалени факли из ниви, овощни градини, пасища или обори. По-малко разпространени са обичаите да се изстрелват запалени дискове във въздуха и да се пуска надолу по склона запалено колело. Церемониалът с бъдника се различава от останалите празници на огъня със своята интимност и семеен характер, но тази особеност спокойно може да се дължи просто на суровото време сред зима, което прави неприятно публичното чествуване на открито, да не говорим, че един внезапен силен дъжд или сняг могат във всеки момент да ликвидират самия повод за събирането, т.е. да изгасят огъня. Независимо от местните или сезонните различия, приликите между празниците по всяко време на годината и по всички места са много големи. И тъй като самите церемонии си приличат, приличат си и облагите, които хората очакват да получат от тях. Независимо дали се използува под формата на големи клади, запалени на определени места, на факли, които се разнасят от място на място, или пък на въглени и пепел, взети от димящия куп гориво, смята се, че огънят допринася за растежа на посевите и благоденствието на хора и животни. В положителен аспект — като ги стимулира, или в отрицателен — като отклонява опасностите и катастрофите, с които ги заплашват гръмотевици и мълнии, пожари, гниене, милдю, вредители, безплодие, болест и не на последно място — всевъзможни магии.

Но естествено ние се питаме: Как става така, че с такива прости средства хората очакват да постигнат такива големи облаги? По какъв начин те си въобразяват, че могат да получат толкова хубави неща и да избягнат множество беди с помощта на огън и дим, на въглени и пепел? Съвременните изследователи дават две различни обяснения на празниците на огъня. От една страна, се твърди, че те са слънчеви заклинания или магически церемонии, предназначени да осигурят необходимата слънчева светлина за хора, животни и растения на принципа на имитативната магия — като се разпалват огньове и като се наподобява на земята големият източник на светлина и топлина на небето. Такова е становището на Вилхелм Манхардт. Бихме могли да го наречем слънчева теория. От друга страна, се твърди, че ритуалните огньове не са по необходимост свързани със слънцето, а са просто замислени като пречистване, предназначено да изгори и унищожи всякакви вредни влияния, схващани както в лична форма — вещици, демони и чудовища, така и в безлична — като разпространило се замърсяване или влошаване на въздуха. Това е становището на доктор Едвард Вестермарк и очевидно на проф. Ойген Могк. Нея бихме могли да наречем теория за пречистването. Очевидно теориите постулират две много различни представи за огъня, който играе главната роля в обредите. Според едното становище огънят, също както слънцето по нашите географски ширини, е благодатна творческа сила, която стимулира растежа на растенията и развитието на всичко необходимо за здравето и щастието; докато според другото той е свирепа разрушителна сила и тя поразява и унищожава всички зловредни елементи, били те духовни или материални, които застрашават живота на хора, животни и растения. Според едната огънят е стимулант, а според другата — дезинфектант; от едната гледна точка свойството е позитивно, а от другата — негативно.

И все пак колкото и по различен начин да обясняват огъня, двете обяснения може би не са съвсем непримирими. Ако приемем, че запалените на тези празници огньове са били преди всичко предназначени да наподобят слънчевата светлина и топлина, можем да не гледаме на техните пречистващи и обеззаразяващи свойства, които народното съзнание, изглежда, наистина им приписва като на атрибути, извлечени пряко от пречистващите и обеззаразяващи свойства на слънчевото греене. Така бихме могли да заключим, че докато наподобяването на слънчевото греене при тези церемонии е първично и оригинално, пречистването, което им се приписва, е вторично и производно. Такова заключение, което заема средно положение между двете противопоставящи се теории и признава елемент на истина и в двете, бе възприето от мене в по-ранните издания на този труд; междувременно обаче д-р Вестермарк приведе убедителни доказателства в полза на теорията за пречистването и съм принуден да кажа, че неговите аргументи имат голяма тежест и според мен при едно по-пълно оглеждане на фактите доказателствата сякаш натежават в негова полза. Но въпросът не е дотолкова ясен, че да ни даде възможност да отхвърлим слънчевата теория, без да я обсъдим, и затова имам намерение, преди да обърна внимание на съображенията, които говорят против нея, да приведе онези, които говорят в нейна полза. Една теория, която е имала подкрепата на такъв умен и ерудиран изследовател като В. Манхардт, заслужава да бъде изслушана с уважение.