Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

ГЛАВА XXIV
Умъртвяване на свещените царе

1. Боговете са смъртни

Човекът е създал боговете по свой образ и подобие и бидейки сам смъртен, той естествено е предполагал, че същата печална съдба очаква и неговите създания. Гренландците например вярвали, че вятърът може да убие най-могъщия им бог и той непременно ще умре, ако докосне куче. Когато чули проповедите за християнския бог, те казали, че трябва да е наистина много велик. Отговаряйки на въпросите на полковник Додж, един северноамерикански индианец заявил, че светът е направен от Великия дух. Запитан кой Велик дух има пред вид, добрия или лошия, той отвърнал: „Нито един от двамата. Великият дух, който е създал света, отдавна е умрял. Той не би могъл да живее толкова дълго.“ Хората от едно племе на Филипините обяснили на испанските завоеватели, че гробът на Създателя бил на връх Кабунан. Хейци-ейбиб, бог или свят герой на хотентотите умирал и се възраждал няколко пъти. Гробовете му ще срещнете обикновено в тесни дефилета между планините. Когато хотентотите минават покрай някой от тях, хвърлят камък за късмет и промърморват „Дай ни много добитък.“ До началото на нашата ера на посетителите на Крит показвали гроба на Зевс, върховния бог на гърците. Тялото на Дионис било погребано в Делфи до златната статуя на Аполон и гробницата му носела надписа: „Тук лежи мъртъв Дионис, син на Семела“. Според един вариант сам Аполон бил погребан в Делфи и Питагор изсякъл на гробницата му надпис, в който се разказвало как богът бил убит от питона и погребан под триножника.

И великите богове на Египет не били избавени от общата участ. И те остарявали и умирали. Но по-късно, когато открили изкуството да балсамират и то дало на душите на мъртвите нов живот, защото запазвало телата им от разложение за неопределено време, осигурили на божествата възможността да се ползуват от облагите на едно откритие, което предполагало известна надежда за безсмъртие на богове и хора. И всяка провинция се сдобила с гробница и мумия на своя мъртъв бог. Мумията на Озирис можела да се види в Мендес; Тинис се гордеел с мумията на Анхури; а Хелиопол — че притежава мумията на Атум. Върховните богове на вавилонците се явявали на почитателите си само в сънища и видения, но за тях смятали, че имат тела с човешка форма, че притежават човешки страсти и човешка съдба и също като хората се раждат на този свят, любят, бият се и умират.