Джеймс Фрейзър
Златната клонка (72)

5. Борбата между Лятото и Зимата

Случва се контрастът между дремещите сили на растителността през зимата и тяхното събуждане напролет да приеме формата на драматична борба между актьори, които играят съответно ролята на Зимата и на Лятото в популярните селски обичаи. В шведските градове например на Първи май се срещали две кавалкади младежи сякаш за смъртен бой. Едната от тях се водела от облечен в кожи представител на Зимата, който хвърлял снежни топки и парчета лед, за да продължи студеното време. Другата група се командувала от представител на Лятото, покрит със свежи листа и цветя. В последвалия привиден бой групата на Лятото побеждавала и церемонията приключвала с гощавка. По средното течение на Рейн покрит изцяло с бръшлян представител на Лятото се бие с облечен в слама или мъх представител на Зимата и накрая спечелва победа. Победеният враг пада на земята, смъкват от него сламената му обвивка, разкъсват я на парченца и я разпръсват, докато младите другари на двамата съперници пеят песен, за да отпразнуват победата на Лятото над Зимата. После разнасят от къща на къща летен венец или клон и събират яйца и сланина. Случва се човекът, който играе ролята на Лятото, да е накичен с листа и цветя и да носи на главата си венец от цветя. В Палатинат тази пантомима се представя на четвъртата Постна неделя. Същата игра се разигравала на този ден навсякъде в Бавария и на някои места са продължавали да я изпълняват до средата на XIX век и дори и по-късно. Докато Лятото се появявало цялото облечено в зелено, накичено с развяващи се панделки и с разцъфнал клон в ръка или малко накичено с ябълки и круши дръвце, Зимата била завита в кожена шапка и кожух и носела в ръка лопата за ринене на сняг или млатило. Придружени от своите облечени по съответния начин свити, те ходели из улиците на селото, спирали пред къщите, пеели строфи от стари песни и в замяна получавали хляб, яйца и плодове. Най-накрая след кратка борба Лятото побеждавало Зимата. Тогава я пускали в селския кладенец или я прогонвали с викове и смях в гората.

В Гьопфриц, Долна Австрия, в последния ден от карнавала двама мъже, олицетворяващи Лятото и Зимата, ходели от къща на къща и навсякъде децата ги посрещали с голяма радост. Представителят на Лятото бил облечен в бяло и носел коса, неговият другар, който играел ролята на Зимата, имал на главата си кожена шапка, ръцете и краката му били омотани със слама, а в ръката си носел млатило. Във всяка къща пеели по ред по един стих. В Дрьомлинг (Брауншвайг) и досега група момчета и момичета разиграват борбата между Лятото и Зимата всяка година на Света Троица. Момчетата тичат от къща на къща, пеят, викат и дрънчат със звънци, за да прогонят зимата, а след тях, водени от Майска булка, идват момичетата, които пеят тихо. Те са облечени в ярки рокли, накичени с цветя и венци и представят идването на меката пролет. Преди ролята на Зимата играело сламено чучело, което момчетата разнасяли със себе си, но сега тя се представя от истински човек в съответен костюм.

У северноамериканските ескимоси борбата между представителите на лятото и зимата, която в Европа отдавна се е изродила в обикновено представление, е просъществувала и досега като магическа церемония с определеното намерение да повлияе на времето. През есента, когато бурите оповестяват приближаването на безрадостната арктическа зима, ескимосите се разделят на две групи, наречени съответно бели яребици и патици, като белите яребици са хората, родени през зимата, а патици — родените през лятото. Изваждат дълго въже от тюленови кожи, групите се хващат за двата му края и започват с все сила да дърпат. Едната група се стреми да изтегли другата към себе си. Ако белите яребици загубят, лятото е спечелило борбата и може да се очаква през зимата да преобладава хубаво време.