Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

8. Житният дух в образа на кон или кобила

Случва се житният дух да приеме образа на кон или кобила. Когато посевите се навеждат от вятъра, между Калв и Щутгарт казват: „Ей там тича кон“. В Болинген (близо до Радолфцел в Баден) наричат последния сноп Овесения жребец. При приключването на жътвата в Хърфордшър можете да се натъкнете на церемония, наречена „викане на кобилата“. Последното жито на нивата се връзва и застанали на известно разстояние от него, жътварите хвърлят сърповете си. Онзи, който успее да го пререже, „получава наградата сред овации и веселие“. След като вързаното жито е прерязано, жътварите викат три пъти високо: „Намерих я!“ Другите отвръщат три пъти: „Какво намери?“ — „Кобила! Кобила! Кобила!“ — „Чия е тя?“ (Пак три пъти). „На А. Б.“ — три пъти се повтаря името на стопанина. „Къде ще я изпратиш?“ „На В. Г.“ — друг стопанин, който още не е ожънал всичкото си жито. В този обичан житният дух в образа на кобила от стопанството, където всичкото жито е ожънато, се предава в друго, където все още има да се жъне и където, съвсем естествено, може да се предполага, че той ще се приюти. Стопанинът, който последен свърши да жъне и следователно няма на кого да изпрати кобилата, ще трябва да я гледа през цялата зима. Понякога присмехулното предлагане на кобилата на изоставащ съсед се приема не по-малко присмехулно и от самия него. Когато запитали един старец, той обяснил: „Докато вечеряхме, дойде човек с оглавник да я отведе.“ Някъде изпращали истинска кобила, но в стопанството, където правел нежеланото си посещение, ездачът бил посрещан доста грубо.

Идеята за житния дух в образа на кон е запазена много добре в околностите на Лил. Когато жътвар се умори от работа, там казват: „Има конска умора.“ Първият сноп се нарича Кръстът на коня, слага се на хармана върху кръст от чемшир и най-младият кон в стопанството трябва да стъпи, върху него. Жътварите танцуват около последните стебла жито с виковете: „Вижте какво е останало от коня“. Снопът, направен от тези последни стебла, се дава на най-младия кон в околността. Този кон, както отбелязва Манхард, е житният дух за следващата година, Житното конче, което, като яде последното ожънато жито, поема в себе си духа на стария Житен кон, както обикновено старият житен дух намира последно убежище в последния сноп. За човека, който овършава последния сноп, се казва, че „бие коня“.