Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

3. Атис, Адонис — прасе

А сега, преминавайки към Атис и Адонис, можем да отбележим няколко факта, които сякаш показват, че тези божества на растителността са имали, подобно други божества от същата категория, свои животински въплъщения. Обожателите на Атис не ядели свинско. Това също показва, че прасето се е смятало за въплъщение на Атис. На същите заключения навежда и легендата, че е убит от глиган. Защото по логиката на козела Дионис и свинята Деметра може да се приеме почти като правило, че животното, което според легендата е навредило на бога, е било първоначално самият бог. Може би викът „Хиес Атес! Хиес Атес!“, който издигали обожателите на Атис, е означавал чисто и просто „Прасето Атис! Прасето Атис!“ и хиес да е била фригийската форма на гръцкото hys — „прасе“.

Що се отнася до Адонис, връзката му с глигана не винаги се обяснява с легендата, че го е убило това животно. Според друга легенда глиганът разкъсал със зъба си кората на дървото, от което се появило бебето Адонис. А според още една легенда той загинал от ръката на Хефест в Ливанските планини докато бил на лов за диви прасета. Тези варианти на легендата идват да покажат, от докато връзката на глигана с Адонис била сигурна, то причината за тази връзка не се разбирала и се създали различни версии, за да я обяснят. Навярно прасето е било свещено животно за сирийците. В голямата религиозна столица Хиерапол на Ефрат не се принасяли в жертва прасета и не се ядяло свинско, а ако човек се докосне до прасе, бил нечист до края на деня. Едни го обяснявали с това, че прасето било нечисто, други — защото прасетата били свещени. Това различие в мненията показва неизяснено религиозно мислене, в което идеите за свястност и чистота не са ясно разграничени, а се сливат в една смътна представа, която наричаме табу. Предположението, че прасето е схващано като въплъщение на божествения Адонис, не противоречи на аналогията с Дионис и Деметра, а само прави вероятно обяснението, че враждебността на животното към божеството е изопачено по-късно разбиране на старата идея за въплътеното в прасе божество. Правилото поклонниците на Атис да не принасят в жертва прасета и да не ядат свинско (а това вероятно се отнася и до поклонниците на Адонис) не изключва възможността при тържествени случаи прасето да е било умъртвявано като представител на божеството и приемано като причастие от почитателите му. Фактически светопричастното умъртвяване и изяждане на дадено животно показва, че то е свято и по правило не се използува за храна.

Отношението на евреите към прасето било също толкова двусмислено, колкото и на езичниците сирийци към него. Гърците не могли да решат дали евреите обожавали свинята или се отвращавали от нея. От една страна, те не бивало да ядат свинско, от друга — не можели да убиват прасета. И ако първото правило говори за нечистота, второто навежда още по-силно на мисълта, че прасето е било свещено. Нито едно от тях не се обяснява само с това, а убиването изобщо не може да се обясни с предположението, че прасето е нечисто. Затова ако приемем първото предположение, ще стигнем до заключението, че поне първоначално прасето е било по-скоро почитано, отколкото презирано от израилтяните. Ние стоим твърдо на това мнение, като отбелязваме, че още по времето на Исая някои евреи се срещали тайно в градини да ядат като религиозен обред свинско и мише месо. Несъмнено става дума за много древна церемония, датираща от времето, когато прасето и мишката са били почитани като божества и в редки и тържествени случаи месото им се приемало като причастие с тялото и кръвта на божеството. А може би така наречените „нечисти“ животни са били първоначално свещени и това е причината да не ги ядат в обикновени случаи.