Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

Глава XXX
Адонис в Сирия

Митът за Адонис бил локализиран и ритуалът му се изпълнявал при голяма тържественост на две места в Западна Азия. Едното — Библос, на сирийския бряг, а другото — Пафос, на о. Кипър. Те били също големи центрове на култа към Афродита, или по-скоро към семитското й съответствие Астарта, и ако се вярва на легендите, цар и на двата града бил Кинир, бащата на Адонис. Библос бил по-древният от двата града; в същност той имал претенциите да е най-старият финикийски град, основан в зората на света от великия бог Ел, отъждествяван от гърци и римляни съответно с Кронос и Сатурн. Но във всички случаи той минавал в исторически времена за свято място, религиозна столица на страната, Мека или Ерусалим за финикийците. Градът се издигал на височина край морето и в него имало голямо светилище на Астарта; в храма, сред заобиколен от сводести галерии просторен открит двор, към който отдолу водело стълбище, се издигал висок конус или обелиск — оброчната статуя на богинята. В това светилище изпълнявали ритуалите в чест на Адонис. Нещо повече, целият град бил посветен на него, а реката Нар Ибрахим, която се влива в морето малко по на юг от Библос, носела в древността името Адонис. Това било царството на Кинир. Изглежда, че от най-ранни до най-късни времена градът се управлявал от царе, подпомагани вероятно от сенат или от съвет на старейшини.

Последният цар на Библос носел древното име Кинир и бил обезглавен от Помпей Велики заради невероятната си тирания. Разказват, че неговият легендарен едноименник Кинир основал светилище на Афродита, т.е. на Астарта в планината Ливан, на един ден път от столицата. Мястото било вероятно Афака, при изворите на р. Адонис, на половината път между Библос и Баалбек, защото в Афака имало прочута гора и светилище на Астарта, което Константин Велики разрушил поради порочния характер на култа. Мястото на храма, открито от съвременни пътешественици близо до малкото селце, което все още носи името Афка, се намира в началото на дивата, романтична гориста клисура на р. Адонис. Селището е разположено сред гори от вековни орехови дървета на ръба на клисурата. Малко по-нататък реката изскача от една пещера, разположена в основите на огромен амфитеатър от стръмни канари и се спуска в поредица от водопади в огромните дълбочини на клисурата. Колкото е по-ниско, толкова по-гъста и обилна става растителността; изникнала от пукнатини и цепнатини в скалите, тя просва зелен воал над ревящата или шумоляща в страшната пропаст вода. Има нещо много приятно, почти опияняващо в свежестта на тези гмуркащи се води, в сладостта и чистотата на планинския въздух, в ярката зеленина на растителността. Храмът, чието място все още личи по няколкото масивно изсечени блока и чудесна колона от сиенит, бил разположен на тераса, от която се открива великолепна гледка към извора на реката. През пяната и рева на водопадите погледът се отправя нагоре към пещерата и още по-нататък към върха на грандиозната пропаст. Толкова високи са канарите, че за наблюдателя козите, които се катерят и пасат от храстите по скалите в долината, изглеждат като мравки. Особено впечатляваща е гледката към морето, когато слънцето изпълни дълбоката клисура със златиста светлина, на нея се открояват всички фантастични опорни точки и кръгли кули на планинската крепост и тя пада плавно надолу към разнообразната зеленина на горите в дълбините й. Там, според легендата, Адонис срещнал Афродита за първи или за последен път и там било заровено разкъсаното му тяло. Човек трудно би могъл да си представи по-красив декор за една легенда за трагична любов в смърт. Но колкото и откъсната да е била тази долина по всяко време, тя не е напълно пуста. Тук или там на фона на небето се вижда манастир или селце на върха на надвиснал зъбер или залепнало за челото на почти перпендикулярна скала, високо над пяната и шума на реката; вечер светлинките проблясват в мрака и говорят за човешко присъствие на изглеждащите недостъпни склонове. Вероятно в древността цялата красива клисура е била посветена на Адонис и до ден-днешен тук витае споменът за него, защото на различни места по височините, които я заобикалят, има разрушени паметници на неговия култ; някои от тях са надвиснали над ужасяващата пропаст, а погледнете ли надолу, ще ви се завие свят и ще видите как орлите кръжат над гнездата си под вас. Такъв паметник има в селцето Гине. На голяма скала над грубо вкопана ниша са изсечени фигурите на Адонис и Афродита. Той е представен с отпуснато копие, очаквайки нападението на мечка, докато тя седи — потънала в скръб. Нейната покрусена от скръб фигура е вероятно ливанската Афродита, описана от Макробий, а нишата в скалата — гробницата на нейния любим. Както вярвали неговите обожатели, всяка година Адонис бил смъртно раняван в планините и всяка година лицето на природата се оцветявало от святата му кръв. Година след година сирийски момичета оплаквали ранната му смърт, докато сред ливанските кедри цъфтяло неговото цвете, алената анемона, а реките потичали кървави към морето и винаги, когато вятърът духал към брега, опасвали извивките на средиземноморския бряг с лъкатушна алена лента.