Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

3. Табу върху откриването на лицето

Може би в някои от изложените по-горе случаи относно храненето и пиенето в строго усамотение е скрито намерението по-скоро да се попречи на злите влияния да влязат в тялото, отколкото да се предотврати бягството на душата. С положителност това е в основата на някои обичаи, спазвани при пиене от туземците по поречието на р. Конго. За тези хора например разказват, че „едва ли има туземец, който би посмял да погълне някаква течност, преди да призове духовете. Един от тях непрекъснато дрънчи със звънец, докато трае пиенето, друг прикляка и опира лявата си ръка на земята, трети си покрива главата, друг пъха стрък трева или листо в косата си или пък прави с глина белег на челото си. Този фетишки обичай приема различни форми. Тъмнокожият се задоволява с обяснението, че това са начини енергично да се призовават духовете.“ Обикновено в тази част на света вождът звъни със звънец при всяка глътка бира, която поглъща, а някое момче, изправено пред него, размахва копие „и не допуска наблизо духовете, иначе биха могли да се промъкнат в тялото на стария вожд заедно с бирата“. Същият мотив — да се предпазят от зли духове — вероятно обяснява обичая някои африкански султани да си забулват лицата. Султанът на Дарфур си завива лицето с парче бял муселин, който намотава около главата си няколко пъти, покрива си първо устата, а после челото, така че му се виждат само очите. Казват, че същият обичай — да се забулва лицето, бил белег за царствена власт в други части на Централна Африка. Султанът на Уадай винаги говори иззад завеса и никой не му вижда лицето освен близките и няколко любимци.