Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

ГЛАВА XVIII
Зооморфният житен дух

1. Житният дух, въплътен в животни

В някои от примерите, които дадох, за да изясня значението на термина „врат“, отнесен към последния сноп, житният дух се появява в образа на животно — гъсок, козел, заек и лисица. Това ни води до нов негов аспект, който ще разгледаме сега. Така ще се натъкнем на нови примери за умъртвяване на божеството, но и ще изясним, както поне се надявам, и някои все още неясни моменти в митовете и култовете на Адонис, Атис, Озирис, Дионис, Деметра и Вирбий.

В големия брой животни, чийто образ приема житният дух, влизат вълкът, кучето, заекът, лисицата, петелът, гъсокът, пъдпъдъкът, котката, козелът, кравата (волът, бикът), прасето и конят. Често се смята, че житният дух се таи сред житото в образа на едно от тези животни и затова го залавят и убиват, когато ожънат последния сноп. Докато жътварите работят, животното отстъпва пред тях, а ако на някого му прилошее на полето, хората смятат, че се е препънал неволно в житния дух, който наказва безбожния нарушител. В такива случаи се казва: „Докопал го е Ръженият вълк“, или „Бутнал го е Жътвеният козел“. Човекът, ожънал последното жито или вързал последния сноп, получава името на животното, например Ръжен вълк, Ръжена свиня, Овесен козел и т.н. и понякога го запазва за цяла година. Освен това много пъти представят животното във вид на кукла, направена от последния сноп, от горски цветя и т.н. и я отнасят в къщи с последната каруца. Дори и когато последният сноп не се оформя като животно, много често го наричат Ръжения вълк, заек, козел и т.н. Общо взето всяка култура има свое специално животно, което намира убежище в последния сноп и наричат Ръжен, Ечемичен, Овесен, Грахов или Картофен вълк — според културата. В някои случаи обаче правят фигурата на животното само веднъж — когато приберат цялата реколта. Понякога смятат, че животното е убито с последния замах на сърпа или косата. Но много по-често приемат, че то живее докато все още има неовършано жито и го залавят с последния овършан сноп. Затова казват на нанеслия последния удар с млатилото, че е негова Житната свиня, Вършитбеното куче и други подобни. Когато привършат вършитбата, правят кукла във формата на животното и онзи, който е овършал последния сноп, го отнася в съседното стопанство, където все още продължават да вършеят. Това показва, че житният дух се смята за жив докато все още има неовършано жито. Случва се човекът, овършал последния сноп, сам да представя животното и ако хората от съседното стопанство, които все още продължават вършитбата, го хванат, постъпват с него, както е прието да се постъпва е представяното животно — затварят го в кочина, подвикват му тъй, както обикновено подвикват на прасетата, и т.н. Сега ще илюстрирам тези общи положения с няколко примера.