Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (31 януари 2008 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (11 февруари 2008 г.)

Издание:

Издателство на Отечествения фронт, 1984

История

  1. — Добавяне

3. Табу върху остри предмети

Северно от гр. Зенгвих в Бирма живее жрец-цар. Сотихите го почитат като най-висша духовна и земна власт и в неговата къща не бива да се внася оръжие или режещ инструмент. Може би правилото се обяснява със съществуващия при много народности обичай да не използуват след кончина остри инструменти, защото предполагат, че духът на покойника е наоколо и могат да го наранят. При ескимосите от Беринговия проток например „през деня, в който някой в селото умре, е забранено да се работи, а роднините не работят и през следващите три дни. Особено строго е забранено през този период да се използува какъвто и да е инструмент с острие, например нож или брадва; също така е забранено използуването на инструменти с остър връх, например игли или шила. Това, казват, било, за да не се пореже или набоде сянката, която вероятно се навърта там по всяко време през този период и ако случайно се нарани на някое от тези неща, тя ще се разгневи много и ще донесе болести и смърт на живите. През това време роднините трябва също да се пазят да не издават високи или резки звуци, които могат да стреснат или разгневят сянката.“ Видяхме как по същата тази логика ескимосите не използуват режещи и островърхи инструменти в продължение на четири дни, да не би неволно да порежат или прободат духа на кита. Понякога същото табу се спазва, ако в селото има болен човек, вероятно от страх да не наранят сянката му, която може би е излязла от тялото и се навърта наоколо. След смърт и докато трупът е все още в къщата, румънците от Трансилвания внимават да не оставят нож с острието нагоре, „иначе душата ще е принудена да възседне острието“. В продължение на седем дни след кончина, докато тялото е все още в къщата, китайците не използуват ножове и игли, дори пръчки за хранене, и ядат с пръсти. На третия, шестия, деветия и четиридесетия ден след погребението старите прусаци и литовци приготвяли храна и застанали на вратата, канели душата на покойника. През това време около масата стоели мълчаливо и не си служели с ножове, а и жените, които сервирали храната, също не използували ножове. Ако от масата паднела хапка, я оставяли на пода за самотните души, които нямат живи роднини или приятели, да ги нахранят. След като се нахранели, свещеникът вземал метла и измитал душите навън от къщата с думите: „Души мили, ядохте и пихте, а сега вървете, вървете.“

Вече е ясно защо в къщата на бирманския първосвещеник не се внасят режещи инструменти. Подобно много други жреци-царе и той вероятно се смята за свещен и затова е в реда на нещата неговият свещен дух да не се излага на риска да се пореже или нарани, когато напуска тялото, за да стои невидим във въздуха или да отлети по някаква далечна задача.