Джеймс Фрейзър
Златната клонка (37)

4. Табу за напускане на къщата

Понякога обхватът на подобни мерки се разширява и на царете се забранява да напускат дворците си; или на поданиците — да ги виждат извън дворците. Царят-фетиш на Бенин, почитан от поданиците си като божество, не бивало да напуска двореца, След коронацията царят на Лоанго остава затворен в двореца и не го напуска. Царят на Онича не бива да пристъпва извън къщата си в града, освен ако не принесат човешка жертва за умилостивяване на боговете, по тази причина той никога не напуска двореца си, защото иначе ще понесе смъртно наказание или ще трябва да позволи в негово присъствие да екзекутират един или повече от робите му. И тъй като богатствата на страната се мерят по броя на робите, царят внимава да не нарушава закона. И все пак веднъж годишно на ямсовото пиршество на царя разрешават, дори обичаят го изисква, да танцува пред поданиците си извън високите, направени от кирпич стени на двореца. Той танцува с голям товар, обикновено чувал пръст на гърба си — доказателство, че все още е в състояние да носи товара и грижите на държавната власт. Ако не успее да изпълни това задължение, го свалят незабавно, дори го пребиват с камъни. Етиопските императори били почитани като богове и ги държали повечето време затворени в дворците им. На планинския бряг на Понтус^[1] живеел в древността примитивен и войнствен народ, наречен мосини или мосиноки, през чиито земи трябвало да преминат десетте хиляди гърци по време на прочутото си изтегляне от Азия в Европа^[2]. Тези варвари държали своя цар под строг арест на върха на висока кула. Веднъж избран, не му позволявали да слезе от нея. Оттам той раздавал правосъдие на своите хора, но ако ги оскърбял, те го наказвали, като спирали дажбите му за цял ден, дори можело да го оставят и да умре от глад. Царете на Сабеа или Шеба, страната на подправките в Арабия, нямали право да излизат извън дворците си — ако излезели, тълпата ги пребивала до смърт с камъни. Но на върха на двореца имало прозорец с прикрепена към него верига. Ако някой се сметнел за онеправдан, дърпал веригата, царят го удостоявал с вниманието си, канел го вътре и произнасял своята присъда.