Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

2. Благотворните сили на дървесните духове

Когато хората престават да смятат дървото за тяло на горски дух, а само за негово жилище, което той може да напусне по желание, те правят важна крачка в религиозното мислене. Анимизмът преминава в политеизъм. С други думи, вместо да смятат всяко дърво за живо и съзнателно същество, сега хората виждат в него само бездушна, инертна маса, обитавана за по-дълго или по-кратко време от свръхестествено същество, а след като то може да преминава от дърво на дърво, има известно право на собственост или власт над дърветата и от душа на дърво се превръща в горско божество. Веднага след като душата на дървото се освободи до известна степен от отделното дърво и поради общата склонност на първичното съзнание да облича всички абстрактни духовни същества в конкретна човешка форма, тя започва да се променя и да приема образа на човек. Затова в класическото изкуство горските божества са представени в човешка форма, а горската им същност се маркира с клон или друг също така очевиден символ. Но промяната във формата не засяга същностния характер на дървесния дух. Като бог на дърветата той продължава да упражнява същата власт, каквато е упражнявал като дух с тяло на дърво. И сега ще се опитам подробно да докажа това. Първо, ще докажа, че на дърветата, смятани за одушевени същества, приписват властта да накарат дъжда да завали, слънцето да грее, стадата да се множат и жените да раждат лесно; и, второ, че същите тези способности се приписват на боговете-дървета, схващани като антропоморфни същества, дори като богове, вселили се в живи хора.

Преди всичко хората смятат, че дърветата или дървесните духове даряват дъжд или слънце. Когато мисионерът Йероним от Прага започнал да убеждава езичниците-литовци да изсекат своите свещени горички, при литовския княз отишла тълпа жени, които замолили да бъде спрян, като заявили, че наред с горичката той унищожава жилището на бога, от когото те искали дъжд и слънце. Мундарите от Асам са убедени, че ако в свещената гора бъде отсечено дърво, горските богове ще дадат знак на своето недоволство, като не позволят да завали дъжд. За да си осигурят дъжд, обитателите на Монйо, село в област та Сагян в Горна Бирма, избират най-голямото тамариндово дърво близо до селото и го наричат обиталище на духа (нат), който управлява дъжда. След това поднасят хляб, кокосови орехи, плантани и кокошки на духа-пазител на селото, и на духа, който дава дъжд, и му се молят: „О, боже Нат, смили се над нас, бедните смъртни, и не спирай дъжда. Ето, принасяме ти жертвата, без да ни се свиди, нека дъждът вали ден и нощ.“ После правят възлияния в чест на духа на тамариндовото дърво и най-накрая три възрастни жени, облечени в празнични дрехи, с огърлици и обеци пеят песента на дъжда.

Освен всичко дървесните духове карат и посевите да растат. Всяко мундарско село има свещена горичка и хората държат „божествата на горичката отговорни за посевите и на тях се отдава особена почит по време на всички големи земеделски празници“. Негрите от Златния бряг имат обичай да принасят жертви под високи дървета и смятат, че всички плодове на земята ще загинат, ако се отсече такова дърво. Галао танцуват по двойки около свещени дървета и се молят за добра реколта. Всяка двойка се състои от мъж и жена, а връзката помежду им е пръчка, която държат в двата края. Подръка носят зелена пшеница или трева. Шведските селяни забиват във всяка бразда на своите ниви по един разлистен клон, защото вярват, че това ще им осигури богата реколта. Същата идея прозира в немския и френския обичай с Жътвения май. Това е клон или цяло дърво, украсено с житни класове, което докарват с последната каруца от ожъната нива — закрепват го на покрива на дома или хамбара, където остава през цялата година. Манхард е доказал, че този клон или дърво символизира дървесния дух, схващан като дух на растителността изобщо, чието живително и оплождащо влияние се разпростира конкретно върху пшеницата. Затова в Швабия завързват Жътвения май сред последните пшенични стебла, оставени на нивата, а на други места го забиват в нивата и за него връзват последния сноп.

Освен това дървесният дух кара стадата да се множат и благославя жените с потомство. Emblica officinalis е свещено дърво в Северна Индия. На седмо число от месец фалгун (февруари) под дървото се правят възлияния, около стеблото му връзват червена или жълта връв и му се молят за плодовитостта на жените, животните и посевите. Пак в Северна Индия кокосовият орех се почита като един от най-свещените плодове и се нарича Шрифала, или плодът на Шри, богинята на благоденствието. Той е символ на плодородие из цяла Северна Индия и го пазят в светилища, а жреците го дават на жените, които искат да станат майки. В Куа, град близо до Калабар, расла палма, която осигурявала зачатие на безплодни жени, стига да изядат орех от нейните клони. В Европа очевидно са смятали, че Майското дръвче притежава същата власт над жени и добитък. Така на Първи май селяните в някои части на Германия слагат майски дръвчета или майски храсти при вратите на обори и краварници, по едно за всеки кон и всяка крава и смятат, че това кара кравите да дават много мляко. Известно е, че ирландските селяни „си представят, че ако прикрепят на Първи май зелен клон от дърво на къщата, през лятото ще има много мляко“.

На втори юли някои венди[1] изправяли насред село дъбово дърво с вързан на върха железен петел, а после играели около него и карали добитъка да го обикаля, за да се развива добре. Черкезите смятат крушата за покровител на добитъка. Затова отсичат млада круша от гората, окастрят клоните й и я занасят у дома, където се отнасят с нея като с божество. Почти във всеки дом има такава круша. През есента, на празника, внасят в къщата дървото с голяма церемония, придружена с музика и веселите викове на всички обитатели, които го поздравяват с благополучното му пристигане. То е накичено със свещи, а на върха му връзват парче сирене. Хранят се, пият в пеят около него. После пожелават сбогом на дървото и го връщат в двора, където през останалата част от годината то остава опряно до стената, без да получава повече израз на уважение.

Маорите от племето тухое „приписват на дърветата способността да правят жените плодовити. Тези дървета са свързани с пъпните върви на митически прадеди и наистина съвсем до неотдавна по тях са окачвали пъпните върви на всички деца. Безплодната жена трябва да прегърне такова дърво и в зависимост от това, дали го е прегърнала откъм източната или откъм западната му страна, тя се сдобива с мъжка или женска рожба“. Много вероятно разпространеният из цяла Европа обичай на Първи май да се забожда зелен храст пред къщата на любимото момиче да се корени във вярата в оплождащата сила на дървесния дух. В някои части на Бавария слагат такива храсти и пред къщите на младоженците. Този обичай не се спазва само ако жената е близо до раждане и в такъв случай казват, че съпругът сам „си е сложил майски храст“. У южните славяни безплодна жена, която иска да има дете, в навечерието на Гергьовден окача нова риза на плодно дърво. На следната сутрин преди изгрев разглежда дрехата и ако открие живо същество, полазило по нея, се надява желанието й да се сбъдне през следващата година. После сама облича ризата, убедена, че и тя ще стане плодовита като дървото, на което дрехата е прекарала нощта. За да се сдобият с рожби, безплодните жени на кара-киргизите[2] се търкалят под самотна ябълка. И накрая, както в Швеция, така и в Африка на дърветата приписват способността да даряват жените с лесно раждане. На времето в някои области на Швеция в близост до всяко стопанство е имало bortrad или дърво-пазител (липа, ясен или бряст). Никой не би откъснал и един-единствен лист от свещеното дърво, защото то наказва с нещастие или болест всяка причинена му рана. Бременните жени прегръщали дървото, за да им осигури леко раждане. У някои негърски племена по поречието на Конго бременните жени си шият дрехи от кората на свещено дърво, защото вярват, че то ще ги пази от опасностите, съпровождащи раждането. Легендата, че Лета е прегърнала палмово или маслиново дърво, или две лаврови дървета, когато се готвела да роди божествените близнаци Аполон и Артемида, е указание за съответно гръцко поверие за способността на някои дървета да улесняват раждането.

Бележки

[1] Венди — предишното название на лужицките славяни. — Бел. пр.

[2] Сега само „киргизи“. — Бел. пр.