Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

ГЛАВА VIII
Господари на природните стихии

Изложените по-горе факти показаха, че извън границите на класическата древност много често се натъкваме на същото съчетание от обредни функции с царствена титла, какъвто е случаят с Горския цар на Неми, Царят на свещените обреди в Рим и втория архонт в Атина и това е обща особеност на обществото на всички етапи от варварството до цивилизацията. Освен това по всичко личи, че жрецът е цар не само по титла, а фактически държи кръст и скиптър. Всичко това потвърждава обичайния възглед за произхода на титулуваните царе с жречески функции в републиките на Древна Гърция и Италия. Най-малкото, доказвайки съществуването на комбинация от духовна и светска власт, за която са запазили спомен гръцко-римските предания, премахнахме всяко подозрение, че тя е неправдоподобна. И сега с право можем да се запитаме: „Дали Горският цар има същия произход, който едно правдоподобно предание приписва на Царя на свещените обреди на римляните и на титулувания цар на атиняните? С други думи, не може ли неговите предшественици по длъжност да са били поредица от царе, които републиканската традиция е лишила от политическа власт и им е оставила само религиозните функции и сянката на една корона?“ На този въпрос ще отговорим отрицателно, и то най-малко по две причини. Първата е местопребиваването на немийския жрец, а другата — неговата титла на Горски цар. Ако предшествениците му са били царе в обикновения смисъл на думата, той положително е щял да бъде настанен, подобно падналите царе на Рим и Атина, в града, чийто скиптър са му отнели. Този град би бил Ариция, защото друг наблизо не е имало. Но Ариция се намира на пет километра от горското му светилище край брега на езерото. Ако е властвувал, то не е властвувал над града, а над зелената гора. Същевременно титлата му Горски цар не ни позволява да предполагаме, че някога той е бил господар в обикновения смисъл на думата. По-вероятно е бил цар на природата, и то на определена част от природата, а именно гората, от която е получил и титлата си. Ако успеем да открием случаи на, нека ги наречем господари на стихиите, или с други думи на хора, за които се е предполагало, че властвуват над определени сили или части на природата, те вероятно ще предложат една по-близка аналогия с Горския цар от разгледаните дотук божествени царе, чийто контрол над природата е по-скоро общ, отколкото специализиран. Примери за такива властелини над стихията не липсват.

Намвулу Вуму, господарят на дъжда и бурята, обитава връх в областта Бома, близо до устието на р. Конго. Известно е, че някои племена по Горен Нил не са имали царе в обикновения смисъл на думата. Единствените, които признавали за царе, били Господарите на дъжда (Мата кодоу) и на тях приписвали способността да предизвикват дъжд в подходящо време, т.е. през дъждовния сезон. В края на март, преди да започнат валежите, земята е суха, напукана и безплодна пустиня и добитъкът, основното богатство на тамошните хора, гине поради липса на паша. Затова, наближи ли краят на март, всяко домакинство се отправя към Господаря на дъжда и му дава по една крава, за да накара благодатната небесна вода да закапе по кафявите изсъхнали пасбища. Ако не завали силно, хората се събират и искат от Господаря да им даде дъжд, а ако небето продължава да е безоблачно, му разпорват корема, защото смятат, че там пази бурите. Един от тези Господари на дъжда от племето бари предизвикал дъжд, като пръскал по земята вода от малка камбанка.

Подобна длъжност съществува у племената по границите на Абисиния и един очевидец я описва по следния начин: „Длъжността на жреца, алфаи, както го наричат бареа и кунама, е забележителна — хората са убедени, че той може да предизвика валеж. Тази длъжност е съществувала преди у алгедите и, изглежда, все още е разпространена у нубийците. Алфаят на бареите, с когото се съветват и северните кунами, живее сам със семейството си в планината, близо до Тембадера. Хората му носят за дарове дрехи и плодове и обработват една голяма негова нива. Той е нещо като цар и длъжността му преминава по наследство на брат му или на сина на сестра му. Смятат, че може с магия да предизвика дъжд и да пропъди скакалците. Но ако разочарова хората в техните очаквания и настъпи продължителна суша, убиват алфая с камъни и най-близките му роднини са задължени да хвърлят първия камък по него. Когато минахме през тази страна, алфай заемаше един старец, но доколкото чух, извикването на валежи му се видяло прекалено опасно и той се отказал от нея.“

В горските пущинаци на Камбоджа живеят двама тайнствени владетели — известни като Владетеля на огъня и Владетеля на водата. Славата им се е разнесла навред из южната част на големия Индокитайски полуостров, но до Запада е достигнало само нейното слабо ехо. Доколкото е известно, до преди няколко години европеец не ги е виждал и самото им съществуване би могло да мине за легенда, ако доскоро кралят на Камбоджа не поддържал връзка и всяка година не разменял с тях дарове. Владетелските им функции са от чисто мистично или духовно естество. Те нямат политическа власт, а са прости селяни, които изкарват прехраната си с пот на челото и от даровете на вярващите. Според едно описание, живеят в пълно усамотение, не се срещат помежду си и не виждат човешко лице. Обитават последователно седем кули, кацнали на седем планини, и всяка година се местят от една кула в друга. Хората се приближават крадешком и подхвърлят близо до тях всичко, от което те се нуждаят за съществуването си. Царската длъжност трае седем години, времето, необходимо да живеят последователно в седемте кули. Но много от тях умират, преди да е изтекъл този срок. Длъжностите са наследствени и се предават в едно, а според други, в две царски семейства, които се радват на голяма почит, получават доходи и са освободени от необходимостта да обработват земята. Не може да се каже обаче, че се завижда на тази чест и когато се случи длъжността да се освободи, всички подходящи кандидати (те трябва да са здрави и да имат деца) се разбягват и се крият. Друга версия, признавайки нежеланието на наследствените кандидати да поемат короната, не потвърждава сведенията за отшелническото усамотение в седем кули. Тя разказва как винаги, когато се появят в обществото, хората се хвърлят ничком пред своите тайнствени владетели, защото смятат, че пропуснат ли да им отдадат този знак на почит, над страната ще се разрази ужасен ураган. Подобно на много други свещени царе, за които ще четем по-нататък, на Владетелите на огъня и на водата не позволяват да умрат от естествена смърт, защото това би принизило славата им и когато някой от тях е сериозно болен, старейшините се събират на съвет и ако решат, че няма да оздравее, го убиват с нож. Тялото му изгарят, събират набожно праха и той е предмет на преклонение в продължение на пет години. Част от праха дават на вдовицата и тя го пази в урна, която трябва да носи на гръб, когато отива да плаче на гроба на съпруга си.

Казват, че Владетелят на огъня бил по-важният от двамата, неговите свръхестествени способности никога не се оспорвали и той извършвал ритуалите при сватби, празници и жертвоприношения в чест на Ян, т.е. на духа. В такива случаи му определят специално място и пътят, по който се движи, е покрит с бяло памучно платно. Причината да се съсредоточи царското достойнство в едни и същи семейства били притежаваните от тях прочути талисмани, които губят силата си или изчезват, ако попаднат у човек извън техните членове. Талисманите са три: плодът на пълзящо растение, наречено куи, откъснат преди векове, по времето на последния потоп, но все още пресен и зелен; един ратанг, също много стар и с цветове, които никога не увяхват; и накрая меч, в който се е вселил духът Ян, пази го и прави с него чудеса. Разказват, че в същност духът бил на роб, чиято кръв паднала по някаква случайност на меча, докато го ковали и който умрял доброволно, за да изкупи неволното си прегрешение. С помощта на първите два талисмана Владетелят на водата може да предизвика наводнение и да удави цялата земя. Ако Владетелят на огъня изтегли магическия меч само няколко сантиметра от ножницата му, слънцето се скрива, а хората и животните изпадат в дълбок сън, а ако го изтегли напълно, настъпва краят на света. На този чудотворен меч принасят в жертва биволи, прасета, кокошки и патици за дъжд. Държат го завит в памук и коприна сред ежегодните подаръци, които изпраща кралят на Камбоджа, има скъпи тъкани, с които да завият свещения меч.

Противно на обичая на страната, където мъртъвците се погребват, телата на двамата мистични монарси се изгарят, но ноктите и част от зъбите и костите им се запазват внимателно като амулети. Точно когато огънят унищожава трупа, роднините на починалия магьосник бягат в гората и се крият, за да не ги възвисят в току-що освободеното незавидно достойнство. Хората тръгват да ги търсят и първият, чието скривалище открият, бива провъзгласен за владетел на огъня или на водата.

Това са примери за тъй наречените Господари на природните стихии. Но разстоянието от Италия до камбоджанските гори и изворите на Нил е огромно. И макар Господарите на дъжда, водата и огъня да са открити, на нас ни остава да открием Горски цар, който да съответствува на жреца от Ариция и да носи тази титла. Може би ще го открием не толкова далеч.