Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

5. Главата табу

Много хора смятат главата за особено свята. Понякога приписват това на поверието, че в нея се съдържа душата, която е много чувствителна към нараняване или неуважение. Йоруба от Западна Африка например твърдят, че всеки човек има по три духовни същности, от които първата, наречена Олори, се помещава в главата и е покровителят, защитникът и водачът на човека. На този дух се принасят в жертва главно кокошки, а част от кръвта им, примесена с палмово масло, се натрива на челото. Карените в Бирма предполагат, че горната част на главата се обитава от същество, наречено цо, и докато то си стои на мястото, на човека няма да се случи зло, породено от усилията на седемте келахи или олицетворени страсти. Но ако цо престане да внимава или отслабне, това ще донесе на човека беда. Затова на главата се отделя особено внимание и се вземат всички мерки да бъде снабдена с такава прическа и шапка, която би била приятна на цо. Сиамците смятат, че човешката глава се обитава от дух, наречен куан или куун, който е неин дух-пазител. Духът трябва да е внимателно защитен от каквото и да е нараняване, затова обръсването или подстригването на косата е придружено от много церемонии. Куун е много честолюбив и би се почувствувал смъртно обиден, ако главата, в която се е настанил, бъде докосната от ръката на непознат. Камбоджанците смятат за тежко оскърбление да докоснеш някого по главата. Някои от тях не влизат в помещение, където има окачен над главата им предмет. Дори и най-жалкият камбоджанец никога не би се съгласил да живее под населена с хора стая. Затова къщите им са само едноетажни; дори властите зачитат тези техни съображения и не слагат затворник в мазето под пода, макар къщите да са издигнати високо над земята. У малайците съществува същият предразсъдък и един от първите пътешественици съобщава, че на о. Ява хората „не носят нищо на главите си, твърдят, че не бива да имат нищо на главите си… и ако някой сложи ръка на главата им, ще го убият, а освен това не строят къщи на етажи, та да не си ходят един на друг над главите“.

Същото суеверие по отношение на главата е разпространено с пълна сила навсякъде из Полинезия. За вожда Гатанеуа от Маркизките острови съобщават следното: „светотатство било да докоснеш темето му или което и да е място по главата. Да минеш над главата му било непростимо оскърбление“. Виждали са сина на върховен жрец на Маркизките острови да се търкаля, обхванат от яростна и отчаяна агония и да се моли да го убият, защото някой опозорил главата му и го бил лишил от светост, като пръснал няколко капки вода по косата му. Но на Маркизките острови свещени глави имали не само вождовете. Главата на всеки жител на архипелага била табу и друг не бивало да я докосва или прескача; дори бащата не бивало да прескача главата на спящото си дете; на жените било забранено да носят или да пипат каквото и да е, което е в съприкосновение или просто висящо над главата на техния съпруг или баща. Не се допускало никой да стои над главата на царя на о. Тонга. На о. Таити може да бъде убит всеки, който е застанал по-високо от царя и царицата, или е прекарал ръка над главите им. До изпълнението на определени обреди новородените на Таити били специално табу. Всяко нещо, което се е допряло до главата на детето, докато то е в това състояние, ставало свещено и се пазело на специално, оградено непосредствено до къщата осветено място. Ако до главата на детето се докоснел клон, дървото се отсичало, а ако при падането си то засегнело друго дърво така, че да нарани кората му, второто също се отсичало като опетнено и негодно за употреба. След изпълнението на обредите действието на тези табу се прекратявало, но главата на таитянина си оставала свещена, той нищо не носел на нея и било оскърбление да бъде докосната. Дотолкова свещена била главата на един маорски вожд, че „ако я докоснел с пръсти, бил задължен незабавно да ги поднесе към носа си, да вдъхне светостта, която те са придобили при докосването, и по този начин да я върне на мястото, откъдето е отнета“. Поради светостта на главата си един маорски вожд не трябвало да духа огън с уста, защото, след като дъхът му е свещен, така той предавал светост на огъня и можело да се случи някой роб или пък човек от друго племе да вземе главня или пък да използува огъня например да готви и това да предизвика смъртта му.