Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

4. Магията управлява вятъра

Освен всичко друго примитивният човек смята, че може да накара вятъра да задуха или да утихне. Когато денят е горещ и якутът има да измине дълъг път, взема намерен в животно или риба камък, навива около му няколко пъти конски косъм и го връзва за пръчка. После размахва пръчката и произнася заклинание. Скоро ще задуха хладен ветрец. За да осигури хладен вятър за девет дни, ще трябва първо да потопи камъка в кръвта на птица или животно, сетне да го покаже на Слънцето, а шаманът да се завърти три пъти обратно на светилото. Ако хотентот иска вятърът да стихне, той вади една от най-тежките си кожи и я окачва на края на прът, като вярва, че докато се мъчи да духа кожата, вятърът ще загуби силата си и волю-неволю ще стихне. За да укротят вятъра, вълшебниците от Огнена земя хвърлят срещу му раковини. Туземците от о. Бибили, край бреговете на Нова Гвинея, се славят с това, че могат, като духат с уста, да накарат да задуха вятър. При буря хората от народността богаджим казват: „Билибилите пак са започнали да духат.“ Друго средство да накараш вятъра да задуха, практикувано в Нова Гвинея, е да чукаш с пръчка по „ветровит камък“, но леко, защото ако удряш силно, ще дойде ураган. По същия начин предизвиквали вятър и вещиците в Шотландия. Те потапяли парцал във вода и го удряли три пъти о камък, като произнасяли:

Блъскам парцала в ей този камък,

на дявола с името вятър ще викна

и докато не пожелая, той няма да стихне.

В Гренландия вярват, че докато ражда и известно време след това, жената е способна да предизвика буря. Необходимо е само да излезе навън, да поеме въздух и като се прибере, да го издуха. В древността в Коринт живяло семейство, което имало славата, че може да укроти бушуващия вятър. Не се знае по какъв начин членовете на това семейство упражнявали полезната си функция, но тя вероятно им е печелела нещо по-солидно от чистата слава, тъй като населението на полуострова си вадело прехраната от морето. Дори в християнски времена, при управлението на Константин, в Константинопол убили някой си Сопатер, обвинен, че обвързвал ветровете с магия, защото се случило корабите със зърно от Египет и Сирия да се задържат далеч поради безветрие или насрещни ветрове и гладната византийска паплач била разярена. Финските шамани продавали вятър на задържаните от буря мореплаватели. Вятърът бил вързан в три възела, ако отвържели и първия възел, задухвал умерен вятър, ако отвържели втория — излизала буря, а от третия — ураган. Нещо повече, естонците, чиято страна е отделена от Финландия с тясна ивица вода, все още вярват в, магическата сила на своите северни съседи. Простите естонски селяни отдават на машинациите на финските шамани и вещици силните ветрове, които духат пролетно време от север и североизток и носят със себе си треска и ревматични възпаления. С особен ужас гледат те на три дни през пролетта, които наричат кръстни дни, защото единият от тях се пада на Възнесение. През тези дни хората от околностите на Фелин се боят да излизат навън, да не би жестоките ветрове, които идват от Лапландия, да ги повалят мъртви. В естонска народна песен се казва:

Кръстни ветрове, щурмуващи, бързи,

тежко удрят крилата ви плющящи!

Финландски шамани са яхнали ветровете

и носят насам скръб и беда!

Говори се също, че моряците, които се борят срещу вятъра във Финския залив, виждат как зад тях изниква непознат платноход, който малко по малко ги настига. Той идва като облак от брезент, разпънал всички допълнителни платна право срещу вятъра, проправя си път през разпространените вълни, изхвърля с кила си огромни струи вода, всяко платно е надуто до пръсване, всяко въже — опънато до скъсване. Тогава моряците знаят, че той идва от Финландия.

Изкуството да се връзва вятъра в три възела — така че колкото повече възли се развързват, толкова по-силно да започва да духа той — приписват на шаманите от Лапландия и на вещиците от островите Шетлънд, Луис и Мен. Шетлъндските моряци все още си купуват ветрове във вид на вързани на възел кърпички или върви от стари жени, които си приписват способността да управляват бурите. Говори се, че и досега в Лъруик някои старици си изкарват прехраната от продажба на вятър. Одисей получил ветровете в кожена торба от Еол, бога на ветровете. Племето мотумоту от Нова Гвинея смята, че ветровете изпраща един магьосник от Ой — за всеки вятър той има по един бамбук, който отваря, когато пожелае. На върха на хребета Агу в Того, Западна Африка, има фетиш на име Багба, който управлявал вятъра и дъжда. Казват, че неговият жрец пази ветровете затворени в големи делви.

Често на бурните ветрове гледат като на зли същества, които могат да бъдат сплашени, прогонени или убити. Когато ветровете и лошото време продължат дълго и храната свършва, ескимосите от централните райони на Канада се опитват да направят магия на бурята, като правят от водорасли, дълъг камшик и въоръжени с него отиват на брега и удрят по посока на вятъра, като крещят: „Таба!“ (стига вече). Веднъж, когато северозападните ветрове задържали дълго време леда по брега и храната започнала да свършва, ескимосите изпълнили церемония, за да настъпи затишие. Запалили на брега огън, събрали се около него и занареждали. До огъня се приближил старец и с гальовен глас поканил демона на вятъра да се пъхне под огъня, да се стопли. Когато сметнали, че вече е пристигнал, старецът изсипал върху пламъците съд с вода, събрана от всички присъствуващи мъже, и в същото време към мястото на огъня полетял облак стрели. Те смятали, че демонът няма да остане там, където са се отнесли така лошо с него. За да подсилят ефекта, стреляли с пушка по всички посоки и поканили капитана на един европейски кораб да стреля срещу вятъра с оръдие. На 21 февруари 1883 г. ескимосите от Понт Бароу, Аляска, изпълнили подобна церемония с намерение да убият духа на вятъра. С тояги и ножове, които размахвали насам-натам, жените прогонвали демона от къщите си, докато мъжете, събрани около огъня, го застреляли с пушките си и го смазали е тежък камък в момента, когато парата се вдигнала като облак от димящите въглени, върху които излели ведро с вода.

Индианците ленгуа от Гран Чако приписват появата на преминаващите от там вихрушки на дух и хвърлят по него тояги, за да го прогонят. Когато вятърът помете колибите им, индианците паягуа, в Южна Америка, грабват главни и тичат срещу вятъра, заплашват го с тях, а други блъскат с юмруци въздуха, за да изплашат бурята. Когато индианците гуайкири са заплашени от силна буря, мъжете грабват оръжие, а жените и децата крещят колкото им глас държи, за да сплашат демона. По време на буря видели обитателите на едно село батаки в Суматра да се втурват навън от къщи, въоръжени със саби и копия. Раджата застанал начело и с викове и крясъци те секли невидимия враг. Забелязали стара жена, която била особено активна в защитата на дома си и сечала енергично наляво и надясно с дългата си сабя. При силна гръмотевична буря са виждали каяните от Борнео да вадят застрашително сабите си наполовина от ножниците, за да изплашат демоните на бурята. Австралийските аборигени смятат, че огромните стълбове червен пясък, които се носят бързо из пустинята, са минаващи духове. Веднъж един атлетичен абориген хукнал след такава движеща се колона, за да я бие с бумерангите си. Нямало го два или три часа, върнал се много изморен и заявил, че убил Кучии (демона), но Кучии е изръмжал срещу му и той трябвало да умре. Разказват за бедуините от Източна Африка, че „не се случва вихрушка да пресече пътя им, без дузина мъже да се втурнат да я преследват с извадени кинжали, да ги забиват в центъра на колоната от прах, за да прогонят злия дух, който според тях е яхнал вихрушката“.

В светлината на тези примери съвсем правдоподобно звучи една разказана от Херодот история, която съвременните критици смятат за легенда. Той разказва, без обаче да гарантира, че това е вярно, как веднъж в страната на псилите (сегашен Триполи) вятърът, който духал от Сахара, пресушил резервоарите за вода. Тогава хората се събрали на съвет и тръгнали вкупом да водят война с южния вятър. Но когато навлезли в пустинята, самумът се втурнал срещу им и ги затрупал всичките. Това спокойно може да е разказ на човек, който ги е видял да изчезват в боен строй, с барабани и цимбали, в червения облак от бушуващ пясък.