Джеймс Фрейзър
Златната клонка (35)

2. Табу относно храна и пиене

Според диваците моментът, когато се приема храна или питие, е свързан с особени опасности, защото тогава душата може да избяга през устата или да бъде изтръгната оттам с магическото изкуство на враг, който присъствува. Сред народностите, говорещи на езика еве по Робския бряг, „е всеобщо разпространено поверието, че душата, която обитава тялото, го напуска и се връща в него през устата, а оттам следва, че човек трябва да внимава да не си отваря устата, да не би душата му да е излязла и някоя бездомна душа да се възползува от възможността и да се напъха в тялото. Изглежда, те смятат, че е най-вероятно това да стане докато човек се храни.“ Затова вземат мерки да се предпазят от тази опасност. За батаките например е известно, че „тъй като душата може да напусне тялото, те непременно вземат мерки да й попречат да се отдалечи точно когато имат най-голяма нужда от нея. Но единственият начин да направиш това е да си у дома си. По време на гощавки къщите са затворени отвсякъде, за да може душата да остане и да се радва на вкусните ястия, сложени пред нея.“ Зафиманелите в Мадагаскар заключват вратите, когато се хранят, и едва ли някой ги е виждал по време на ядене. Хората от племето варуа не допускат някой да ги види как се хранят или пият и полагат големи грижи да не види как правят това представител на противоположния пол. „Трябваше да платя на един човек, за да видя как пие; не можах да накарам мъж да пие пред погледа на жена.“ Предложат ли им питие, те молят, докато пият, да ги прикрият с някаква тъкан.

И все пак това са обикновени предпазни мерки, вземани от обикновени хора, докато мерките, с които се предпазват царете, са изключителни. Никой, бил той човек или животно, не бива да види как царете на Лоанго се хранят или пият, иначе ще умре. Ако любимо куче влезе в стаята, където царят обядва, той нарежда на място да го убият. Веднъж собственият син на царя, момче на дванадесет години, видял неволно как царят пие. Той незабавно наредил да го облекат и нахранят богато, след което дал заповед да го нарежат на четири парчета и да го разнесат из града, като съобщят, че е видял царя да пие. „Когато царят пожелае да пие, му донасят чаша вино. Онзи, който му я носи, държи звънец и като поднесе чашата на царя, се обръща с гръб към него и дрънка със звънеца, при което всички присъствуващи падат по очи на земята и стоят така, докато царят пие… Храненето му става до голяма степен по същия начин. За целта има специална къща, където слагат яденето му на бенза, т.е. маса. Той отива там, затваря вратата, а когато свърши, чука и излиза навън. Така никой не може да види как царят яде и пие. Защото смятат, че ако някой види, царят незабавно умира.“ Остатъците от храната му заравят, за да не попаднат в ръцете на заклинатели, които с тяхна помощ да направят на монарха фатална магия. Подобни били правилата, спазвани от царя на съседно Каконго — смятало се, че той ще умре, ако някой от поданиците му го види да пие. Тежко престъпление е да видиш и царя на Дахомей по време на ядене. Когато пие пред хора, нещо, което прави само в извънредни случаи, той се крие зад завеса или около главата му държат носни кърпи и всички присъствуващи се хвърлят по очи на земята. Когато царят на баньоро, в Централна Африка, отива да пие мляко в мандрата, всички мъже трябва да напуснат заграденото царско селище, а всички жени да покрият главите си, докато не се върне. Никой не бива да го види как пие. Една от жените му го придружава до мандрата, подава му гърнето с мляко, но се извръща, докато той не го изпразни.