Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

9. Слюнката табу

И отново страхът от магия, който е накарал много народи да крият или унищожават опадалите или отрязаните си коси и изрязаните си нокти, е накарал други или същите народи да се отнасят по такъв начин със слюнката си. Защото според принципите на индуктивната магия слюнката е част от човека и каквото й сторят, то ще се отрази по съответен начин върху него. Индианецът чилот събира слюнка от своя враг, слага я в картоф, а картофа окачва над огъня, като произнася определени заклинания, убеден, че докато той изсъхва на огъня, врагът ще започне да слабее. Или пък „влага“ слюнката в жаба и хвърля животното в недостъпна, неплавателна река, което ще накара жертвата му да квака и да се тресе от треска. Туземците от Уревера, район от Нова Зеландия, се радвали на голяма слава като опитни магьосници. За тях се говорело, че могат с помощта на слюнка да омагьосат човека. Затова чужденците се пазели и криели слюнката си, та да не дадат възможност на тези магьосници да им причинят зло. По същата причина, когато врагът е наблизо, хората от някои южноафрикански племена никога не плюят, да не би той да намери слюнката и да я даде на някой магьосник, да я омеси с магически съставки и така да причини зло. Затова дори в собствения си дом те внимават да изтрият и унищожават слюнката си.

Ако обикновените хора са толкова предпазливи, царете и вождовете са двойно повече. На Сандвичевите острови[1] вождовете имали доверен прислужник, който вървял е преносим плювалник след тях и всяка сутрин внимателно заравял съдържанието му, за да не попадне в ръцете на заклинател. По същата причина, когато на Робския бряг цар или вожд плюе, събират най-грижливо слюнката и я крият или заравят. Такива предпазни мерки се вземат и по отношение на вожда на табали от Южна Нигерия.

Възможността слюнката да се използува за магически цели я прави, също както кръвта или изрезките от нокти, подходяща материална основа за споразумения, тъй като, обменяйки своята слюнка, договорните страни взаимно си дават гаранция за добра воля. Ако някоя от страните измени на клетвата си, другата може да накаже измяната, като обработи магически слюнката на клетвопрестъпника, която има на свое разположение. Затова когато се случи ваджагите от Източна Африка да сключват споразумение, двете страни сядат пред купа мляко или бира, произнасят заклинание над течността, всеки си напълва устата и изплюва съдържанието в устата на другия. В спешни случаи, когато няма време за ритуали, двамата просто си плюят един на друг в устата и това скрепва споразумението не по-зле.

Бележки

[1] Хаваите. — Бел. пр.