Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

4. Кръвта табу

Видяхме, че на Фламен Диалис било забранено да докосва, дори да споменава за сурово месо. В някои моменти от брахмана-учител се изисква да не гледа сурово месо, кръв или хора с отсечени ръце. В Уганда бащата на близнаци е поставен известно време след раждането под табу. Сред многото правила, които трябва да спазва, му се забранява да убива и да вижда кръв. Когато някое село на островите Палау бъде нападнато от неприятели и те отнесат със себе си нечия глава, роднините на убития се поставят под табу и трябва да се подложат на определени ритуали, за да не си спечелят яростта на духа. Затварят се в къщи, не докосват сурово месо и дъвчат бетел, над който са били произнесени заклинания за прогонване на духовете. След това душата на заклания отивала в страната на враговете да преследва убиеца си. Това вероятно се основава на общоразпространеното вярване, че душата или духът на животното е в кръвта. Щом се предполага, че хората табу са застрашени — например роднините на убития могат да бъдат нападнати от негодуващия дух — е особено необходимо те да бъдат изолирани от съприкосновение с духове. Оттук и забраната да се докосват до сурово месо. Но това обикновено табу е всъщност приложение на общ принцип. С други думи спазването му се предписва конкретно при обстоятелства, които сякаш настоятелно изискват неговото прилагане, но освен това същата забрана се спазва, макар и не така строго, като най-обикновено жизнено правило. Така например някои естонци не вкусват кърваво месо, защото смятат, че в кръвта се съдържа душата на животното и тя ще се вмъкне в тялото на човека, който я погълне. При някои северноамерикански индиански племена „строг религиозен принцип забранява най-строго да ядат храна, в която има кръв от каквото и да е животно, тъй като тя съдържа живота и духа на животното“. Ловците евреи изцеждали кръвта на убития от тях дивеч, защото вярвали, че животът или душата на животното се съдържа в кръвта или всъщност е кръвта.

Правилото, че царска кръв не можела да се пролива на земята, е широко разпространено по цял свят. Затова, когато трябва да бъде убит цар или член на царското семейство, се прилага екзекуция, при която царската кръв няма да се пролее на земята. Около 1688 г. генералисимусът на армията въстанал срещу сиамския цар и го убили „по системата на царствените престъпници или както се отнасят с осъдените на смърт потомствени князе, т.е. поставят се в голям железен купел и там биват с дървени чукала размазани на парченца, та на земята да не се пролее и капка царствена кръв, защото съгласно тяхната религия се смята за голям грях божествената кръв да се замърсява, като се смесва с почвата“. Когато Кублай хан разгромил и пленил чичо си Найан, който въстанал против него, накарал да убият Найан, като го завият в килим и го подхвърлят, докато умре, „защото не искал кръвта на императорската му династия да се пролее на земята или да я видят небето и слънцето“. Монахът Риколд споменава татарската максима: „Един хан убива друг, за да се сдобие с трона, но се пази много да не пролее кръв. Защото, казват, е крайно неприлично на земята да се пролива кръвта на велик хан; затова те удушават жертвата по някакъв начин.“ Същото е положението в бирманския двор, където за потомствени князе се е запазила особена форма на екзекуция, без проливане на кръв.

Нежеланието да се пролива царска кръв, изглежда, е само конкретно приложение на общоразпространеното нежелание да се пролива кръв или поне да се допусне тя да падне на земята. Марко Поло разказва, че по негово време хората, заловени в забранени часове по улиците на Ханбалък (Пекин), бивали задържани и ако се окажели виновни, ги биели с тояга. „Понякога се случва при това наказание хората да умрат, но то е възприето, за да се избегне кръвопролитието, защото техните бакши[1] казват, че е злосторничество да се пролива човешка кръв.“ Жителите на Западен Съсекс вярват, че земята, на която се е проляла човешка кръв, е прокълната и остава завинаги безплодна. Срещат се примитивни народи, сред които, ако трябва да се пролее кръвта на човек от племето, за да не падне тя на земята, подлагат тела на неговите съплеменници. Така например когато в някои австралийски племена обрязват момчетата, слагат ги легнали на платформа, образувана от живи тела на членовете на племето, а когато избиват зъб на момче на церемонията при встъпване в пълнолетие, то седи на раменете на мъж, а кръвта, която тече по гърдите му, не бива да се изтрива. Галите пиели кръвта на своите врагове и се мажели с нея. Има сведения, че и старите ирландци имали такъв обичай и веднъж аз видях как се прави това, но не с кръвта на врагове, а на приятели, както стана в Лимерик на екзекуцията на известен предател, наречен Мърох О’Брайън; където, след като го разсякоха на четири части, стара жена, която беше неговата доведена майка, хвана главата му и изсмука всичката кръв, която изтече оттам, като казваше, че земята не била достойна да я пие; после тя намаза лицето и гърдите си с нея, късаше косите си, ридаеше и крещеше по най-ужасен начин. Латуките от Централна Африка внимателно изтребват с желязна лопата пръстта, в която е капнала кръв при раждане. Слагат я в едно гърне заедно с водата, използуване за измиване на майката и я заравят дълбоко до къщата от лявата страна. Ако в Западна Африка на земята падне капчица от кръвта ти, трябва много внимателно да я покриеш, да заличиш петното и да затъпчеш пръстта; ако капне на кану или на дърво, мястото се изрязва и парчето се унищожава. Тези африкански обичаи са основани на желанието да се попречи кръвта да попадне в ръцете на магьосници и те да я използуват, за да направят зло. Очевидно това е причината хората в Западна Африка да стъпкват под краката си падналата от тях кръв или да изрязват дървото, напоено с нея. Поради същия страх от магьосничество туземците на о. Нова Гвинея внимателно изгарят всякакви клони, листа или парцали, по които има тяхна кръв, а ако кръвта е изтекла на земята, разравят почвата и по възможност запалват на мястото огън. Този страх обяснява и странните задължения на една категория хора, наречени „раманга“ или „синя кръв“, и племето бецилео в Мадагаскар. Тяхна работа е да изяждат всички изрезки от нокти и да излижат всяка пролята от благородниците кръв. Когато същите си режат ноктите, изрезките се събират до последното парченце и „раманга“ ги поглъщат. Ако са прекалено големи, нарязват ги на ситно и така ги гълтат. Освен това ако някой благородник се нарани, да речем, докато си реже ноктите или стъпи на нещо, „раманга“ изблизват колкото се може по-скоро кръвта. Висшите благородници почти никога не излизат без тези смирени прислужници, но ако се случи да не присъствува нито един от тях, прибират изрязания нокът или пролятата кръв, за да може по-късно „раманга“ да ги погълне. Едва ли има благородник, който да не спазва строго този обичай, породен най-вероятно от желанието да не допусне части от неговата особа да попаднат в ръцете на магьосници и той да им стори зло по пътя на контагьозната магия.

Общото обяснение на нежеланието да се пролива кръв на земята ще намерим вероятно във вярването, че душата е в кръвта и затова място, на което се пролее кръв, по необходимост става табу или свещено. В Нова Зеландия всяко нещо, на което се е случило да падне дори капчица кръв от висш вожд, става табу или посветено на вожда. Веднъж група туземци дошли да посетят един вожд с чудесно ново кану, вождът се качил в него, но при това в крака му влязла тресчица, по кануто потекла кръв и то веднага било посветено на него. Собственикът изскочил, издърпал кануто на брега пред къщата на вожда и го оставил там. Друг път, когато влизал в къщата на мисионер, някакъв вожд си ударил главата о една греда и потекла кръв. Туземците казали, че ако това се е случило в миналото, къщата щяла да принадлежи на вожда. Както става обикновено при табу с универсално приложение, забраната да се пролива кръв на съплеменник на земята се отнася с особена строгост до вождове и царе и за тях се спазва дълго след като е престанало да бъде в сила за другите.

Бележки

[1] Монголската дума за жрец.