Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

9. Житният дух в образа на прасе (свиня или нерез)

Последното животинско превъплъщение на житния дух, на което ще се спрем, е прасето (свинята или нерезът). Когато вятърът раздвижи младото жито, в Тюрингия казват: „Нерезът препуска през житото.“ Естонците от о. Йозел[1] наричат последния сноп Ръжен нерез, а човекът, на когото се случи, приветствуват с вика: „На гърба ти е Ръженият нерез!“ В отговор той поема песен, в която се моли за изобилие. При приключването на жътвата в Колервинкел, близо до Аусбург, последното жито се срязва стрък по стрък подред от жътварите. Който среже последния, „получава свинята“ и му се присмиват. А в други швабски села казват, че на човека, който е срязал последното жито, „му се е паднала свинята“ или е „получил Ръжената свиня“. В Болинген (близо до Радолфцел в Баден) наричат последния сноп Ръжената или Пшеничената свиня, в зависимост от културата, докато в Рьоренбах (Баден) на онзи, който донесе последния наръч за последния сноп, викат Житната или Ръжената свиня. Във Фридинген (Швабия) вършачът, нанесъл последния удар, наричат свиня — Ечемичена, Пшеничена или друга, в зависимост от засятата култура. В Онстметинген казват Свинята на човека, нанесъл последния удар при вършитбата. Често го омотават в сноп и го влачат с въже по земята. Изобщо в Швабия, който нанесе последния удар с млатилото, се нарича Свинята. Но той може да се освободи от тази незавидна чест, като пробута на някой съсед отличителния си белег — въжето от слама. За това той отива до съответната къща, хвърля въжето вътре и вика: „Ето, донесох ти свинята“. Всички обитатели се втурват след него и ако го хванат, го бият, затварят го за няколко часа в кочината и го заставят да си вземе обратно „свинята“. На много места в Горна Бавария въпросният човек трябва да „носи прасето“ — т.е. сламено чучело на прасе или просто сламени въжета. Отнася го в съседното стопанство, където вършитбата не е приключила и го хвърля на хармана. Ако вършачите го хванат, постъпват доста грубо с него — бият го, начернят или нацапват лицето му, хвърлят го в мръсотии, връзват на гърба му свинята и т.н., а ако свинята им занесе жена — отрязват й косата. На празничната вечеря или обед човекът, който е „носил прасето“, получава една или повече кнедли, направени във формата на прасе. Когато му сервират кнедлите, всички хора на масата викат „гуци-гуци“ — както са свикнали да викат на прасетата. Случва се след вечеря да начернят лицето на човека, който е „носил прасето“, да го сложат в каруца и да го разхождат из селото, а тълпата да го следва и да подвиква „гуци-гуци“, сякаш подвиква на свинете. Понякога, след като го влачат нагоре-надолу из селото, го хвърлят на купището.

Освен всичко житният дух в образа на прасе играе ролята си не само при жътва, но и при сеитба. Когато засяват първия за годината ечемик в Нойаутц (Курландия), стопанката сварява рибица от прасе заедно с опашката. Стопанинът яде от него, отсича опашката и я заравя на нивата. Хората вярват, че тогава класовете на ечемика ще са дълги като опашката на прасето. В този случай прасето е житният дух, чиято оплождаща способност се е настанила преди всичко в опашката. В образа на прасе го заравят в земята при сеитба и в съшия образ се появява отново сред зрялото жито по жътва. Защото, както вече видяхме, при съседите — естонци, последният сноп носи названието Ръжен нерез. В областта Залца, близо до Майнинген, наричат определена кост от прасето „евреина на ветрилото на веялката“. Месото по тази кост се вари на Заговезни, но костта се слага сред пепелта, която съседите разменят като подарък на Месни заговезни (22 февруари), а после я смесват със зърното за посев. Навсякъде в Хесен, Майнинген и други области хората ядат грахова супа със сушени свински ребра на Пепеляна сряда или на Сретение господне. След това събират ребрата и ги окачват из стаята до сеитба, когато ги набождат из засятата нива или ги слагат в торба сред лененото семе. Това се смята за безпогрешно средство против вредители и къртици, а благодарение на това ленът расте висок и здрав.

Но никъде идеята за въплътения в образа на прасе растителен дух не е изразена така ясно, както в скандинавския обичай с Коледния нерез. В Швеция и Дания има коледен обичай да се изпече хляб във формата на нерез. Нарича се Коледен нерез. Често за целта използуват зърното от последния сноп. Коледният нерез стои на масата през цялата Коледа. Нерядко го пазят до сеитбата напролет, когато размесват част от него със семето за посев, а остатъка дават на орача и конете или воловете му в очакване на добра реколта. В този обичай житният дух, присъствуващ в последния сноп, се появява около деня на зимното слънцестоене под формата на нерез, направен от зърното на последния сноп и неговото стимулиращо влияние върху житото проличава от смесването на част от Коледния нерез със семето за посев и даването на част от него на орача и неговия добитък. По същия начин видяхме как Житният вълк се появява отново, когато годината започне да клони към пролетта. По-рано на Коледа са принасяли истински нерез в жертва, а както си личи, и жив човек в качеството му на Коледен нерез. До такива предположения ни навежда един коледен обичай, който все още се спазва в Швеция. Облечен в кожи човек носи в устата си снопче слама така, че подаващите се сламки да изглеждат като мустаците на нереза. Донасят нож и старица с начернено лице се преструва, че го принася в жертва.

На Коледа в някои части на естонския о. Йозел пекат дълга, вирната в двата края погача. Наричат я Коледен нерез и я оставят да стои на масата до Нова година, когато я разпределят сред добитъка. В други части на острова Коледният нерез не е погача, а младо прасенце, родено през март, което домакинята охранва тайно, често без останалите членове в семейството да знаят. На Бъдни вечер скришом заколват прасето, опичат го в пещта и го слагат на масата, застанало на четирите си крака, и то остава там в същото положение няколко дни. В други части на острова пък погачата няма форма и името нерез, но също я пазят до Нова година и тогава разпределят половината от нея между всички двукраки и четирикраки членове на домакинството. Останалата част от погачата пазят до сеитба и сутринта я разпределят на всички хора и животни. Но на други места в Естония изпичат така наречения Коледен нерез от първата ожъната ръж; той има конична форма и на него с помощта на свинска кост или ключ се вдълбава кръст или пък се правят три вдлъбнатини с помощта на тока от колан или парче дървени въглища. Той остава на масата и през празниците до него непрекъснато гори светлина. На Нова година и Богоявление правят една част на трохи и я дават със сол на добитъка преди изгрев. Остатъкът се пази до деня, когато изведат за първи път добитъка на паша. Тогава го слагат в торбата на пастира и вечерта той го разпределя между животните, за да ги запази от магия и беда. По други места Коледният нерез се разпределя между ратаите и добитъка по време на сеитбата на ечемика, за да донесе по-добра реколта.

Бележки

[1] Някогашно немско име на о. Сааремаа — сега в състава на Република Естония — Бел. NomaD