Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

3. Теорията за празниците на пречистващия огън

Дотук изложихме онова, което би могло да се каже за теорията, че на европейските празници огънят се пали като заклинание, което да осигури обилна слънчева топлина и светлина за хората и животните, за посевите и овошките. Остава да разгледаме онова, което би могло да се каже против тази теория и в полза на становището, че при тези ритуали огънят се използува не като творческа сила, а като средство, което пречиства хора, животни и растения, като изгаря и поглъща вредните елементи, били те материални или духовни, които застрашават всички живи същества с болест и смърт.

Първо, трябва да се обърне внимание, че хората, които изпълняват обичаите с огъня, сякаш никога не го отнасят към слънчевата теория, за да ги обяснят, а тъкмо напротив, те излагат често и категорично теорията за пречистването. Това е силен аргумент в полза на последната и против слънчевата теория; защото обяснението, което народът дава на един народен обичай, никога не бива да се отхвърля, освен ако имаме много сериозни причини за това. А в този случай не виждаме особено основание. Схващането за огъня като средство за унищожение, което може да се използува, за да погълне злите неща, е толкова просто и очевидно, че спокойно би могло да хрумне дори и на първобитното селячество, сред което са се зародили тези празници. От друга страна, схващането за огъня като продукт на слънцето, или най-малкото като свързан с него чрез физическа индукция, е далеч по-сложна и не така очевидна; и макар че използуването на огъня като заклинание, което да доведе до слънчево време, е сякаш неоспорима, все пак при опитите си да обясним народните обичаи не трябва никога да прибягваме до по-сложните, при наличието на по-прости идеи, особено когато те се поддържат категорично от самите хора. А в случая с празниците на огъня неговите разрушителни качества са нещо, към което хората се връщат отново и отново; също много важно е и това, че магията е сякаш голя мото зло, срещу което огънят е насочен. Казва ни се много пъти, че огньовете са предназначени да изгорят или отблъснат вещиците, а понякога намерението е изразено картинно, като изгарят чучело на вещица в огъня. Следователно, имайки пред вид голямата власт, която е имал страхът от магия над съзнанието на европейските народи във всички времена, може да подозираме, че първоначалното предназначение на всички, тези празници на огъня е било просто да унищожат или най-малкото да отърват от вещиците, защото са ги смятали за причинители на почти всички нещастия и беди, които сполетяват хората, добитъка, посевите.

Това предположение ще се потвърди, когато разучим злините, които, както се смята, огънят лекува. Може би на първо място сред тях трябва да сложим болестите по добитъка; а от всички възможни злини вероятно няма друга, която хората така упорито да приписват на вещици, както тази, че пакостят на стадата и най-вече, че крадат млякото на кравите. Освен това е много важно, че бедственият огън, който вероятно може да се разглежда като родител на периодичните празници на огъня, се пали преди всичко като лек за шап или други болести по добитъка; а това обстоятелство подсказва нещо, което по принцип изглежда вероятно — че обичаят да се пали жив огън се отнася до времето, когато прародителите на европейските народи са преживявали предимно от продуктите на своите стада, а земеделието играело все още подчинена роля в живота им. Вещиците и вълците са двете категории големи врагове, от които пастирите продължават да се страхуват на много места в Европа; и няма нищо чудно, че прибягват към огъня като мощно средство, способно да ги пропъди. Изглежда, че у славяните враговете, които живият огън трябва да надвие, не са толкова живите вещици, колкото вампири и други зли духове, и церемонията е предназначена по-скоро да пропъди, отколкото да изпепели тези злосторни същества. Но за нас тези различия не са съществени. Важното е да. се отбележи, че сред славяните живият огън, от който по всяка вероятност произхождат всички разгледани тук церемониални огньове, не е заклинание за слънце, а очевидно и недвусмислено само средство да се защитят хората и животните от нападенията на злосторни същества, които селяните смятат, че изгарят или пропъждат с топлината на огъня, тъй както биха изгорили или подплашили диви животни.

Освен това често се предполага, че огньовете предпазват нивите от градушка и сградите от гръмотевици и мълнии. Но хората обикновено смятат, че градушките и гръмотевичните бури се причиняват от вещици; следователно огънят, който пропъжда вещиците, по необходимост служи едновременно и като талисман против градушки, гръмотевици и мълнии. Нещо повече, главните, взети от огньовете, най-често прибирали в домовете, за да ги предпазят от пожар; и макар това да се прави може би на принципа на хомеопатичната магия, като единият огън се използува като средство против другия, не е изключено неговото предназначение да е било да плаши вещиците-подпалвачки. Друго нещо — хората прескачат огньовете като средство за предотвратяване на колики и гледат втренчено в пламъците, за да запазят очите си здрави; но в Германия, а вероятно и по други места, отдавали коликите и възпалението на очите на машинациите на вещици. Освен всичко се предполага, че прескачането на огъня помага на човека да не го боли гърбът, като жъне; а пък в Германия тези болки се наричат „вещарски болежки“ и се приписват на действието на магия.

Но ако трябва да разглеждаме огньовете и факлите на празниците на огъня като средство за борба с вещиците и вълшебниците, то вероятно същото обяснение се отнася не само до горящите дискове, които се изстрелват нагоре, но и до горящите колела, които се пускат по склоновете в такива случаи. Можем да предположим, че дисковете и колелата са също предназначени да изгорят вещиците, които невидими витаят във въздуха или бродят из нивите, овощните градини и лозята по склоновете. Наистина винаги се е смятало, че вещиците се носят из въздуха, яхнали метли или други не по-малко удобни превозни средства; и ако е така, най-успешно биха могли да ги достигнат, като изстрелват по тях, докато прелитат над главите в мрака, запалени неща от рода на дискове, факли и метли. Южнославянските селяни вярват, че вещиците се носят в тъмните облаци на градушката, затова стрелят по облаците, за да свалят чумите и през това време ги кълнат с думите: „Триж проклет да си, Иродиа, майка ти е езичница, от бога прокълната и окована с кръвта на Спасителя.“ Освен това изнасят гърнета с разпалени въглени и изсипват в тях осветен зехтин, лаврови листа и пелин, за да почнат да димят. Предполага се, че димът се вдига в облаците, зашеметява вещиците и те падат на земята. И за да не паднат на меко, а да се ударят здравата, селянинът бърза да изнесе стол и го обръща с краката нагоре, та вещицата да си счупи краката в краката на стола. Отгоре на това, изпълнен с ожесточение, той нарежда коси, градинарски ножици и други страховити оръжия с острието нагоре, та да посекат и осакатят бедните гадини, когато паднат от облаците право върху тях.

От тази гледна точка плодородието, което се предполага, че ще последва от използуването на огъня под формата на клади, факли, дискове, търкалящи се колела и т.н., не се схваща като пряко следствие от нарастването на слънчевата топлина, т.е. предизвикано от магията на огъня; то е само непряк резултат, дошъл от освобождаването на възпроизводителните свойства на растения и животни от фатално сковаващата ги зла магия. А онова, което се отнася до възпроизводството на растения и животни, може да се отнася и до плодовитостта на хората. Предполага се, че огньовете стимулират брака и дават деца на бездетните двойки. Не е необходимо този благодатен резултат да следва пряко от някаква стимулираща или оплождаща енергия в самия огън; той може да се дължи на това, че неговата сила е отстранила пречките, които ползуващите се с печална слава вещици и вълшебници поставят пред единението на мъжа и жената.

В такъв случай теорията за пречистващото свойство на ритуалните огньове изглежда, общо взето, по-вероятна и съответствуваща повече на наличните данни, отколкото противопоставящата й се теория за тяхната връзка със слънцето.