Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

3. Великденските огньове

Друг случай, при който устройват такива празници на огъня, е Страстната събота — съботата преди Великден. На този ден в католическите страни има обичай всички огньове в черквите да се изгасят, а после да се запалят нови, понякога с кремък и огниво, а друг път с лупа. На този огън запалват голямата Пасхална или Великденска свещ, а с нея и всички светлини в черквата. По много места на Германия палят от „новия огън“ голям огън на открито близо до черквата. Осветяват го и хората идват с дъбови, орехови и брезови пръчки, обгарят ги и ги носят по домовете си. Там изгарят тези пръчки в новозапален огън с молитва бог винаги да пази стопанството от пожари, мълнии и градушка. По този начин всеки дом ползува „нов огън“. Някои хора запазват пръчките през цялата година и ги слагат в огнището при силни гръмотевични бури, за да не падне мълния над къщата или пък със същата цел ги качват на покрива. Други пък ги носят на нивите, градините и поляните с молитва бог винаги да ги закриля от болести и градушка. Смята се, че такива ниви и градини се развиват по-добре от останалите; градушката не бие житото или онова, което расте в тях, нито пък ги нападат мишки, вредители и гъсеници; вещица не може да им причини вреда, а класовете са стегнати и пълни. Освен това обгорените пръчки се привързват към ралото. Пепелта от Великденската клада и от осветените върбови клонки смесват със семето за посев. Понякога в осветената клада изгарят дървена фигура, наречена Юда и дори там, където този обичай е премахнат, често наричат самия огън „изгарянето на Юда“.

Езическият характер на великденските празници на огъня проличава явно от начина, по който ги изпълняват селяните, и от суеверните вярвания, с които са свързани. Огньовете лумват едновременно по височините в цяла Северна и Централна Германия — от Алтмарк и Анхалт на изток, през Брунсвик, Хановер, Олденбург, областта Харц и Хесен, до Вестфалия. Случва се човек да наброи до четиридесет такива огньове, които пламват едновременно. Доста време преди Великден младежите са заети да събират дърва за горене; всеки селянин участвува с по нещо и към кладата се прибавят катранени бурета, газени тенекии и т. п. Съседните села се надпреварват пламъците на чий огън ще са по-високи. Огньове се палят винаги на една и съща височина, която съответно получава името Великденска планина. Чудесна гледка е да наблюдаващ от някое по-високо място как по околните възвишения кладите пламват една след друга. Според разпространеното сред селяните поверие колкото по-висок е пламъкът, толкова по-плодородна ще е земята, толкова повече осветените от него къщи ще са запазени от пожар и болести. Във Фолкмарсен и по други места на Хесен наблюдавали накъде вятърът духа пламъците и засявали лененото семе в тази посока, уверени, че така то ще расте добре. Главни, взети от такъв огън, закрилят къщите от гръмотевица, пепелта носи на полята плодородие, запазва ги от мишки, а сложена във водата на добитъка, тя кара животните да се множат и ги пази от чума. Когато пламъците започнат да стихват, млади и стари ги прескачат; понякога дори прекарват през димящата жарава добитък. По някои места запалват бурета с катран или колела и ги пускат да се търкалят надолу по склона. Другаде пък младежите палят факли и слама от кладата и тичат наоколо и ги размахват.

В Мюнстерланд Великденските огньове винаги се палят на определена височина и по тази причина тя е известна като Великденската или Пасхалната планина. Около огъня се събира цялото население. Младите мъже и момите пеят великденски химни и обикалят огъня, докато пламъкът не намалее. После момичетата прескачат огъня, едно по едно, всяко подкрепяно от по двама младежи, които ги държат за ръце и тичат край тях. Момчета тичат в сумрака из нивите с разпалени наръчи слама, за да ги направят плодородни. В Делменхорст (Олденбург) имало обичай да отсекат две дървета, да ги забият в земята едно до друго и да струпат около всяко по дванадесет бурета катран. После натрупвали наоколо съчки и на велика събота, след като са тичали насам-натам с горящи колове от градините в ръце, момчетата подпалват това съоръжение. В края на церемонията децата се опитват да се начернят едно друго, както и дрехите на големите. В Алтмарк има поверие, че докъдето се вижда пламъкът на Великденската клада, житото ще расте добре и през цялата година няма да избухне нито един пожар. В Браунрьоде, в планините Харц, имало обичай да изгарят на Великденската клада катерички. В Алтмарк в тях изгаряли кости.

На Велика събота около Форхейм (в Горна Франкония) изгаряли на гробищата сламено чучело, наричано Юда. Цялото село давало дърва за кладата, на която той загивал, а след това запазвали обгорелите пръчки и ги забивали по нивите на Валпургиевия ден (Първи май), за да запазят пшеницата от главня и милдю. Преди сто и повече години обичаят в Алтенберг, Горна Бавария, бил следният. Следобедът на Велика събота младежите събирали дърва, които натрупвали на житна нива и в средата на кладата слагали висок, целият омотан в слама, дървен кръст. След вечерната служба запалвали фенерите си от осветената свещ в черквата и хукнали колкото се може по-бързо към кладата, като всеки се стремял да стигне пръв до нея. Първият пристигнал запалвал купчината дърва. До огъня не се допускали жени или момичета, но им разрешавали да го гледат отдалече. Пламъците се издигали, а мъжете и момците се радвали и се веселели, като викали: „Изгаряме Юда!“ На първия ден на Великден мъжът, стигнал пръв до кладата, получавал награда — застанали на вратата на черквата, жените му давали червени яйца. Целта на церемонията била да се предпазят от градушка. В други села от Горна Бавария тя се провеждала между девет и десет часа вечерта на Велика събота и се наричала „изгаряне на Великденския човек“. На височина на около километър и половина от селото младежите издигали висок, завит със слама кръст, който приличал на човек с разперени ръце. Това бил Великденският човек. В церемонията не можел да вземе участие момък под осемнадесет години. Един от младите мъже заставал до Великденския човек с осветена, донесена от черквата вощеница, и я запалвал. Останалите стояли около кръста в голям кръг на равни разстояния. По даден сигнал те се втурвали и го обикаляли три пъти, а когато подавали втори сигнал, се устремявали право към него и към младежа със запалената вощеница; който стигнел пръв до целта, получавал правото да запали Великденския човек. Хората проявявали голяма радост, като гледали как той гори. Когато пламъците свършели своята работа, избирали трима младежи и всеки от тях очертавал по три пъти кръг около пепелта. После всички напускали мястото. На втория ден от Великден селяните събирали пепелта и я разпръсквали по нивите си; освен това те забивали в тях осветени на Връбница клонки и обгорени и осветени на Велики петък пръчки. Те правели всичко това, за да предпазят нивите си от градушка. По някои места в Швабия Великденските огньове не могат да се палят с желязо, стомана или кремък, а само с триене на дърво.

Изглежда, че обичаят с Великденските огньове е бил разпространен из цяла Централна и Западна Германия. Откриваме го и в Холандия, където огньовете се палели на най-големите височини, а хората танцували наоколо и прескачали пламъците или разпалената жарава. И тук, както често става в Германия, горивото за кладата събират младите, които ходят от врата на врата. В навечерието на Великден на много места в Швеция стрелят във всички посоки с огнестрелни оръжия и палят огромни огньове по хълмове и височини. Според някои предназначението им е да държат настрана троли и други зли духове, които са особено активни през този сезон.