Джеймс Фрейзър
Златната клонка (164)

1. Изгаряне на чучела

Все още остава да се запитаме какво е значението на чучелата, изгаряни в огньовете по тези празници. След направения по-горе преглед отговорът изглежда очевиден. Тъй като често се твърди, че огньовете се палят, за да изгорят вещиците и изгаряното в тях чучело понякога се нарича „Вещицата“, ние естествено бихме били склонни да заключим, че всички чучела, погълнати в тези случаи от пламъците, представят вещици или магьосници и обичаят да ги изгарят само замества изгарянето на самите злосторни мъже и жени, тъй като по принципа на хомеопатичната или имитативната магия, като унищожите чучелото на една вещица, ще унищожите и самата нея. Общо взето, това е може би най-вероятното обяснение на изгарянето на сламените фигури с човешка форма на тези празници.

Но все пак то едва ли се отнася до всички случаи и някои от тях допускат и дори изискват друго тълкуване. Защото, както вече отбелязах, трудно можем да отделим чучелата, изгаряни на тези огньове, от чучелата на Смъртта, които се изгарят или унищожават по някакъв друг начин напролет, а вече изложихме основанията, според които: на така наречените чучела на Смъртта гледаме като на действителни представители на дървесния дух или на духа на растителността. Дали другите чучела, които се изгарят в пролетните и летните огньове, не се поддават на същото обяснение? Много вероятно. Защото също както заравят парчетата от така наречената Смърт в нивите, за да накарат посевите да растат, така въглените от изгореното в пролетния огън чучело се разхвърлят по нивите и хората вярват, че те пазят посевите от вредители. Освен това правилото, че най-скоро омъжената невяста трябва да прескочи огъня, в който изгарят сламения човек на последния ден от карнавала, е може би предназначено да я направи плодовита. Но както видяхме вече, способността да благословят жените с потомство е специален атрибут на дървесните духове; затова с основание можем да предположим, че горящото чучело, което невястата трябва да прескочи, е представител на оплождащия дървесен дух или на духа на растителността. Характерът на чучелото като представител на духа на растителността проличава почти безпогрешно, когато фигурата е направена от неовършан сноп жито или е покрита цялата с цветя. Трябва освен това да се отбележи, че вместо кукла както в пролетните, така и в летните огньове изгарят било живи или отсечени дървета. И като се има пред вид честотата, с която дървесният дух се представя в антропоморфна форма, едва ли ще прибързаме, ако предположим, че когато в тези огньове изгорят дърво или пък чучело и двете се приемат за равностойни, защото са представители на дървесния дух. Това потвърждават и наблюденията — първо, понякога преди да изгорят чучелото, го разнасят едновременно с Майско дръвче, като първото носят момчетата, а второто — момичетата и второ — понякога връзват чучелото за живо дърво и го изгарят заедно с него. Едва ли можем да се съмняваме, че в тези случаи дървесният дух е представен в двойнствена форма. Нормално е понякога да се забравя истинската същност на чучелото като представител на благотворния дух на растителността. Освен това обичаят да се изгаря благодатният бог е прекалено чужд на по-късните начини на мислене и затова е изложен на погрешно тълкуване. Съвсем естествено с времето хората, като продължавали да изгарят неговия образ, започнали да го отъждествяват е личности, на които по различни причини вече гледали с отвращение, като Юда Искариотски, Лутер и вещиците.

В предишна глава разгледахме основанията да се умъртвява богът или неговият представител. Но когато се случи това да е божество на растителността, има особени основания то да бъде умъртвено с огън. Защото светлината и топлината са необходими за развитието на растителността; и на принципа на индуктивната магия, щом на тяхното влияние се подложи нейният личен представител, ще се осигурят тези необходими за дърветата и посевите условия. С други думи, изгаряйки духа на растителността в огън, който представя слънцето, гарантирате на растителността, поне за известно време, достатъчно слънчева енергия. Може да се възрази, че ако намерението е само да се осигури достатъчна слънчева енергия за растителността, тази цел би се постигнала по-добре на принципа на индуктивната магия, като представителят на растителността просто премине през огъня, вместо да се изгори. И фактически това понякога се прави. Както видяхме, сламената фигура на Купала не се изгаря в летния огън, а само се прекарва назад-напред през него. Но поради вече посочените причини е необходимо божеството да умре, така че на следния ден сваляли от Купала украшенията и го хвърляли в течаща вода. В този руски обичай е възможно, ако не е просто пречистване, прекарването на изображението през огъня, да е заклинание за слънце; умъртвяването на божеството е отделен акт, а начинът, по който го умъртвяват — удавянето — вероятно е заклинание за дъжд. Но хората обикновено не са намирали за необходимо да правят толкова тънка разлика; защото, както те смятат, поради различни, вече посочени причини, е полезно божеството на растителността да се изложи на значителна топлина, а също и да бъде умъртвено, за това го изгарят и съчетават двете по един примитивен, но резултатен начин.