Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

11. Възли и пръстени табу

Видяхме, че сред многото табу, които трябвало да спазва римският Фламен Диалис, едно му забранявало да има възел по дрехите си, а друго — да носи пръстен, освен ако е счупен. Мюсюлманите-поклонници за Мека са в състояние на светост, или с други думи са табу, и не могат да имат по себе си каквито и да е възли или пръстени. Тези правила са най-вероятно близки по значение и могат за удобство да се разглеждат заедно. Да започнем е възлите. Много хора в различни страни по света се пазят в определени критични моменти да имат какъвто и да е възел по себе си, особено при раждане, женитба или смърт. Например когато саксонка от Трансилвания ражда, развързват всички възли по дрехите й, водени от убеждението, че така ще облекчат раждането. По същата причина всички ключалки в къщата — по врати или сандъци — са отключени. Лапландците смятат, че родилката не бива да има възли по дрехата си, защото възелът ще направи раждането й трудно и болезнено. В Индонезия това суеверие се е разпространило и върху цялата бременност. Хората смятат, че ако бременна жена връзва възли, плете плитка или прикрепя каквото и да е, детето й ще се задуши или когато настъпи раждането, тя самата ще е „завързана“. Нещо повече, това изискване се прилага не само върху майката, но и върху бащата на нероденото дете. У морските даяки, докато жената е бременна, нито един от родителите не бива да завързва връв или да прикрепя нещо здраво. През четвъртия или петия месец от бременността на жената в племето тумбулу, в Северен Целебес, се изпълнява обред и след него на съпруга е забранено между многото други неща да връзва здрави възли и да седи прехвърлил крак върху крак.

Изглежда, идеята във всички тези случаи е, както казват в Индонезия, че връзването на възел ще „завърже“ жената, с други думи ще затрудни и дори ще й попречи да роди или ще забави възстановяването й след това. На принципа на хомеопатичната или имитативната магия физическата пречка или препятствие, каквото е възелът за връвта, ще създаде съответно препятствие или пречка в тялото на майката. Че обяснението на правилото наистина е такова, става ясно от обичая, който се спазва от западноафриканското племе хо при трудно раждане. Когато жената се гърчи от силни болки и не може да роди, викат магьосника да помогне. Той я преглежда и казва: „Детето е вързано в утробата й, затова не може да го роди“. Жените, роднини на родилката, започват да го молят и той обещава да развърже възела. Нарежда им да донесат от гората здраво пълзящо растение и с него връзва ръцете и краката на страдащата зад гърба й. После вади нож, произнася високо името на жената, а когато тя му отвърне, той срязва пълзящото растение и казва: „Така прерязвам твоите възли и възлите на детето“. След това насича пълзящото растение на ситно, слага парченцата в съд с вода и къпе жената с водата. В случая срязването на пълзящото растение, с което са вързани ръцете и краката на жената, е чиста хомеопатична или имитативна магия. Магьосникът си въобразява, че едновременно с онова, което извършва, освобождава детето в утробата от веригите, които му пречат да се роди. Същият ред на мисли стои зад обичая у някои народи, когато в къщата има раждане, да отключват всички ключалки, да отварят врати и т.н. Видяхме как в такъв момент трансилванските немци отключват всички ключалки. По същия начин постъпват във Фойгванд и Мекленбург. Някога в северозападната част на Аргайлшър суеверните хора отваряли при раждане всички ключалки в къщата. Когато на о. Салсете, близо до Бомбай, има трудно раждане, отключват всички ключалки на врати или чекмеджета, за да помогнат на жената. Манделингите от Суматра отварят капаците на всички сандъци, кутии, тенджери и т.н., а ако и това не даде желания резултат, разтревоженият съпруг започва да блъска по издадените краища на гредите на къщата, за да ги размърда, тъй като хората смятат, че „за да се улесни раждането, всичко трябва да е отворено и разхлабено“. Когато жена от Читагонг не може да роди детето си, акушерката дава заповед да се отворят широко всички врати и прозорци, да се извадят тапите на всички бутилки и чеповете на всички бурета, да се развържат кравите в яхъра, кучето в колибката, да се освободят овце, кокошки, патици и т.н. Местните жители мислят, че дадената на животни и неодушевени предмети свобода безпогрешно осигурява на детето възможност да се роди. Когато на о. Сахалин жената ражда, съпругът развързва плитките на косите си и връзките на обувките си, после развързва всичко вързано в къщата или около нея. В двора вади брадвата от дръвника, където тя е забита. Развързва лодката, ако е вързана за някое дърво, изважда патроните от пушката и стрелите от арбалета си.

Както видяхме, по време на бременността на жена си мъжът от племето тумбулу, освен всичко друго не трябва да прехвърля крак върху крак. И в двата случая асоциативната верига е една и съща. Независимо дали връзваш възел или само прехвърляш крак върху крак, за да седнеш удобно, ти пресичаш или пречиш на свободния ход на събитията и на принципа на хомеопатичната магия действията ти естествено спират или пречат на всичко, което се извършва около теб. Римляните съзнавали напълно тази важна истина. Да седиш до бременна жена или подложен на лечение пациент със стиснати ръце, заявява великият Плиний, означава да сториш на човека зла магия. Още по-лошо е когато препдетеш стъпалата на крака си или сложиш крак върху мрак. Старите римляни смятали, че такива пози са пречка за всякаква работа и при военен съвет или събрание на магистратите, при молитви и жертвоприношения никой не можел да кръстосва краката или ръцете си. Типичен пример за ужасните последици, които могат да произтекат от едното или другото, бил този с Алкмена, която раждала Херкулес в продължение на седем дни и седем, нощи, защото богинята Луцина стояла пред къщата си със стиснати ръце, прехвърляла крак върху крак и детето не могло да се роди, докато не я подлъгали да промени позата си. Българско суеверие е, че ако бременната жена има навика да стои с кръстосани крака, ще страда много при раждането. Когато в някои части на Бавария разговорът замре и настъпи мълчание, казват: „Сигурно някой е прехвърлил крак върху крак.“

Съществува и поверие, че магическата власт на възлите да сковават или възпират човешка дейност се проявява при женитба, и то не в по-малка степен, отколкото при раждане. През; Средните векове и чак до XVIII век в Европа било всеобщо разпространено мнението, че на консумирането на един брак може да попречи всеки, който по време на сватбената церемония заключи катинар или върже възел на връв, а след това ги хвърли. И докато не се намерят катинарът или вързаната връв и съответно не се отключат или развържат, нямало да има действителен брак между тази двойка. Затова било тежко престъпление не само да направиш такова заклинание, но и да откраднеш или да избягаш с материалното средство за осъщестяването му, каквото и да е то — заключен катинар, завързана връв и т.н. През 1718 г. парламентът на Бордо осъдил да бъде изгорен жив човек, който нанесъл опустошение на цяло семейство посредством вързана на възел връв, а през 1705 г. в Шотландия осъдили двама души на смърт за това, че откраднали омагьосани възли, направени от някаква жена, за да разруши брачното щастие на някой си Спалдинг от Ашинтили. По всичко личи, че поверието за последиците от такива заклинания е просъществувало в планините на Пъртшър до края на XVIII век, защото по това време все още било обичайно в красивата енория Логирей, между реките Тумел и Тай, преди да отпразнуват сватбената церемония, да развързват внимателно всеки възел по дрехите на булката и жениха. И до ден-днешен в Сирия срещаме същото суеверие и същия обичай. Хората, които помагат на сирийския жених да облече сватбените си дрехи, внимават по тях да няма възел или закопчано копче, защото са убедени, че те биха дали възможност на враговете му да го лишат с магия от брачните му права. Страхът от такива заклинания е разпространен в наше време из цяла Северна Африка. Достатъчно е заклинателят да върже възел на носна кърпичка, с която преди това е докоснал някоя част от тялото на жениха, когато, качен на кон, е готов да вземе булката, за да го направи импотентен. Докато възелът на кърпичката остава вързан, женихът няма да е в състояние да консумира брака си.

Злосторната сила на възлите може да се използува, за да причини болест и всякакви други нещастия. Магьосникът на хо от Западна Африка проклина врага си и връзва стеблото на трева на възел, като казва: „Вързал съм еди-кой си в този възел. Нека го споходи зло! Нека змия го ухапе, когато излезе на полето! Нека жесток звяр го нападне, когато излезе на лов! Нека водата го отнесе, когато стъпи в реката! Нека гръм го удари, когато вали! Нека страшни да са нощите му!“ Хората са убедени, че животът на врага е вързан във възела на заклинатели. В Корана се съдържа намек за злото, причинявано от онези, които „духат във възли“, а един арабски коментатор на пасажа обяснява, че думите се отнасят до жените, които се занимават с магия, като връзват възли на върви и после духат и плюят на тях. Той разказва как веднъж зъл евреин омагьосал самия пророк Мохамед, като вързал на една връв девет възела, а след това я скрил в кладенец. Така пророкът заболял и никой не би разбрал какво се е случило, ако архангел Гавраил не разкрил навреме на светия мъж мястото, където била скрита връвта с възлите. Верният Али скоро донесъл злосторната вещ и пророкът произнесъл над нея някакви заклинания, които му били специално разкрити за целта. Всеки стих от заклинанията развързвал по един възел и пророкът изпитвал известно облекчение.

Възлите могат не само да убиват, но и да лекуват. Това произтича от вярването, че ако се отвържат възлите, причинили болестта, това ще донесе облекчение на страдащия. Но освен тези негативни способности на злосторните възли има и благотворни възли, на чието въздействие приписват положителната способност да лекуват. Плиний ни разказва как хора лекували херния, като вземали нишка от паяжина, връзвали на нея седем или девет възела, а после я омотавали около слабините на пациента. Но за да има резултат лечението, трябвало за всеки вързан възел да се наименува по една вдовица. О’Донован описва лечение за треска при тюркмените. Заклинателят взема камилска вълна и изприда от нея здрава връв, като през цялото време мърмори заклинания. После връзва на връвта седем възела и духа на всеки възел, преди да го затегне. Болният носи тази връв като гривна на ръката си; всеки ден развързва по един възел и духа върху него, а когато развърже и седмия, прави връвта на топка, хвърля я в реката и тя отнася (както те си въобразяват) и треската със себе си.

Възлите могат освен всичко друго да послужат на жена да направи заклинание, за да спечели любовта на мъж и да го привърже силно към себе си. Затова страдащата от любов девойка у Вергилий се опитва със заклинания да привлече от града при себе си Дафнис, като връзва по три възела на три върви с различен цвят. По същия начин една арабска девойка, загубила сърцето си по някакъв мъж, се опитвала да спечели неговата любов и да го привърже към себе си, като връзвала възли на камшика му, докато ревнивата й съперница ги развързвала. На същия принцип магическите възли се използуват да се спре беглец. В Свазиленд често ще видите вързана на възел трева край пътеките. Всеки от тези възли говори за домашна трагедия. Жена е напуснала съпруга си, той и приятелите му са тръгнали да я преследват, завързват, както казват те, пътеките и пр този начин пречат на бегълката да им се изплъзне. Поради самото си естество — изобилието от възли по нея — в Русия смятали мрежата много ефикасно средство против заклинатели. Затова когато на някои места обличат булката в булчинските й одежди, хвърлят отгоре й рибарска мрежа — да я пази от зло. По същата причина женихът и неговите приятели се запасват с парчета мрежа или поне със здраво завързани пояси, защото преди да започне да им прави зло, вълшебникът ще трябва да развърже всички възли по мрежата или да им свали поясите. Но често руският амулет представлява просто вързана на възел връв. Смята се, че намотано около ръцете и краката чиле червена вълна предпазва от малария и треска, а девет чилета, вързани около врата на дете, го предпазват от скарлатина. В Тверска губерния на врата на кравата, която води стадото, окачват специална торба, за да стоят вълците настрана, защото нейната сила връзва муцуната на кръвожадния звяр. На същия принцип през пролетта, преди да пуснат конското стадо на полето, обикалят три пъти около него с катинар и онзи, който го носи, непрекъснато го отключва и заключва с думите: „Заключвам с тази стоманена ключалка устата на сивите вълци за стадото си.“

Възлите и ключалките могат да послужат не само да отклонят заклинатели и вълци, но и самата смърт. Когато през 1572 г. в Сейнт Андрю довели на кладата една вещица да я изгорят жива, намерили на нея подобна на яка бяла тъкан с върви и много възли по вървите. Тя отчаяно се съпротивлявала, докато я свалили от нея, защото по всяка вероятност си мислела, че ако парчето тъкан с навързани по него върви е на нея, тя няма да умре в огъня. Когато го свалили, рекла: „Сега за мен няма надежда!“ На много места из Англия има поверие, че човек не може да умре, докато в къщата има заключени ключалки или пуснати резета. Затова е обичайна практика да се отключват всички ключалки и дръпнат всички резета, когато страдащият явно наближи своя край — да не се удължава ненужно агонията му. Например през 1863 г. в Тонтън лежало дете, болно от скарлатина, и смъртта му изглеждала неизбежна. „Съставено бе, така да се каже, жури от матрони и за да не «умре трудно» детето, отвориха широко всички врати, всички чекмеджета, всички кутии, всички шкафове, извадиха ключовете, а тялото на детето поставиха под една греда от тези, дето крепят покрива, та по този начин да му осигурят сигурно, неизбежно и леко преминаване във вечността.“ Колкото и да е странно, детето отказало да се възползува от улесненията, направени и предоставени му от мъдростта и опита на британските матрони от Тонтън. То предпочело да живее вместо точно тогава да предаде богу дух.

Правилото, което предписва при определени магически и религиозни ритуали косата да е разпусната, а краката боси, вероятно се основава на същия страх да не би с наличието на някакъв възел или пристягане, било на главата или на краката на изпълнителя, да се екове и попречи на действието, което се извършва, каквото и да е то. Някои народности приписват на пръстените същата способност да свързват и пречат както на духовните, така и на физическите действия. На о. Карпатос хората никога не закопчават дрехите, с които обличат мъртвец, и внимават да свалят всичките му пръстени, „защото, както казват те, духът може да бъде задържан дори и в малкия пръст и да не може да почива“. Тук става ясно, че даже да не смятат, че при смъртта душата излиза от върховете на пръстите, за тях пръстенът има определено възпрепятствуващо влияние, като задържа и спира безсмъртния дух, който, въпреки усилията си, не може да напусне тленното си обиталище. Накратко казано пръстенът, подобно възела, играе ролята на духовни окови. Тук може би трябва да търсим смисъла на древната гръцка максима, приписвана на Питагор, която забранява на хората да носят пръстени. Никой не можел да проникне в древното светилище на господарката на Ликосура в Аркадия с пръстен на ръката. Хората трябвало да са непорочни, да не ядат месо и да не носят пръстени.

От друга страна, онова, което пречи на душата да излезе, може да попречи на злите духове да влязат, затова установяваме, че пръстените се използуват като амулети против демони, вещици и призраци. В Тирол казват, че родилката не бива да си сваля сватбения пръстен, или духовете и вещиците ще придобият власт над нея. При лапландците човекът, който поставя мъртвеца в ковчега, получава от съпруга, жената или децата на починалия пиринчен пръстен, който трябва да носи вързан за дясната си ръка, докато трупът не бъде поставен на сигурно място в гроба. Хората смятат, че пръстенът служи като амулет срещу всякаква беда, която душата на покойника може да му стори. Доколко обичаят да се носят пръстени по ръцете може да е бил повлиян или дори да е произлязъл от вярата в свойствата им на амулети, които пазят душата и тялото и държат демоните вън от него, е въпрос, по който си струва да се помисли. Тук ние се интересуваме от поверието само дотолкова, доколкото то хвърля светлина върху правило? то Фламен Диалис да не носи цял, а само счупен пръстен. Свързано с другото, което му забранявало да има по дрехите си възли, то ни подтиква да потърсим обяснението в опасението, че такива телесни и духовни окови като пръстени и възли могат да спрат въплътения в него могъщ дух и да му попречат да влиза и излиза, когато си иска.