Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

2. Житният дух в образа на вълк или куче

Започваме с представянето на житния дух от вълк или куче. Това схващане е разпространено във Франция, Германия и славянските страни. Например, когато вятърът кара житото да се полюлява като развълнувано море, ще чуете селяните да казват: „Над (или през) житото минава Вълка“, „Ръженият вълк профуча над житото“, „Вълкът е в житото“, „Бясното куче е в житото“, „Ей го там голямото куче“. Когато децата искат да отидат да събират класовете или да берат метличина, възрастните ги предупреждават да не ходят на нивите, защото „Голямото куче се крие в житото“ или „Вълкът се е спотаил в житото и ще те разкъса на парчета“. Вълкът, с когото плашат децата, не е обикновен, защото често е „Ръжен, Житен“ и т.н. Казва се например: „Ще те отнесе Ръженият вълк“ и други подобни. И все пак по външност той напълно прилича на вълк. Защото като видели вълк да тича през нива, селяните от Файленхоф (Източна Прусия) гледали дали опашката му е вирната или я влачи по земята. Ако я влачи по земята, тичали след него, благодарели му, че им е донесъл благодат и дори му предлагали вкусни хапки. Но ако опашката му била вирната, го проклинали и се мъчели да го убият. В случая вълкът се приема за житен дух, чиято оплождаща си ла е в опашката му.

Кучетата и вълкът се появяват като въплъщение на житния дух в жътвените обичаи. В някои части на Силезия например човекът, ожънал или вързал последния сноп, се нарича Пшеничено куче или Грахов мопс. Но идеята за Житното куче проличава най-ясно в жътвените обичаи в Североизточна Франция. Така за жътваря, който поради болест, умора или мързел не може или не желае да работи наравно с другите, говорят, че „Бялото куче е минало край него!“ „Негова е бялата кучка“, или „Бялата кучка го е ухапала“. Във Вогезките планини имат вместо Жътвен май Жътвено куче, а за човека, окосил последното сено или ожънал последната пшеница, се казва, че е „утрепал кучето“. Последният сноп в околностите на Лон-ле Суние (Юра) се нарича Кучката. Край Вердюн обикновеният израз за приключване на жътвата е „Готвят се да претрепят кучето“, докато в Епинал казват според културата „Ще трепем Пшениченото (Ръженото или Картофеното) куче“. В Лотарингия човекът, ожънал последното жито, убива Жътвеното куче. В Дукс (Тирол) човекът, нанесъл последния удар при вършитбата, е „пребил Кучето“, а в Анеберген, край Щаде, го наричат съобразно културата Житен, Ръжен или Пшеничен мопс.

Същото е и с вълка. Когато в Силезия жътварите се съберат около последното неожънато жито, се казва, че се готвят да „хванат вълка“. По различни места около Мекленбург, където поверието за Житния вълк има особена сила, всички се боят да ожънат последното жито, защото вълкът стоял в него и всеки жътвар се напъва колкото може да не е последен, а жените се боят да връзват последния сноп, защото „в него е вълкът“. Така че между жътвари и връзвачи има надпревара и никой не иска да е последен. А в Германия е сякаш обикновена фразата „вълкът се крие в последния сноп“. По някои места подвикват на жътваря: „Пази се от вълка“, или пък казват: „Той прогонва вълка от житото“. В Мекленбург обикновено викат на последното неожънато жито вълка, а за човека, който го ожъне, че е „хванал вълка“; животното пък описват като Ръжен, Пшеничен, Ечемичен и т.н. вълк, според конкретната земеделска култура. Онзи, който ожъне последното жито, сам се нарича вълка или Ръжения вълк, ако културата е ръж, а по много места около Мекленбург той трябва да играе роля — да се прави, че хапе другите жътвари или да вие като вълк. Последният сноп също се нарича вълка, или пък, в зависимост от културата, Ръжения, Овесения и т.н. вълк, а за жената, която го връзва, казват: „Ухапа я вълка“ „Падна й се вълка“, „Трябва да прибере вълка“ (от житото Освен това и нея самата наричат вълк, подвикват й „Ти с? вълка“ и тя трябва да носи това название цяла година. Случва се с оглед на културата, да я наричат Ръжен или Картофен вълк.

На о. Рюген наричат жената, която връзва последния сноп, вълчица, а освен това, като се върне, тя трябва да ухапе стопанката на дома и икономката и срещу това получава голямо парче месо. Но никой не обича да е вълк. Същата жена може да е Ръжена, Пшеничена или Овесена вълчица, в зависимост от това, дали последният сноп, който е вързала, е от ръж, пшеница или овес. В Буир, в околностите на Кьолн, по-рано е имало обичай да дават на последния сноп формата на вълк. Пазели го в плевнята докато не овършеят цялата реколта. Тогава го поднасяли на стопанина, а той трябвало да го полее с бира или ракия. В Брунсхауптен, в Мекленбург, младата жена, която връзвала последния сноп пшеница, измъквала от него стиска стебла и правела от тях „Пшеничен вълк“, дълъг около две стъпки и висок около половин, краката на животното били от здрави стебла, а опашката и козината на врата — от пшеничени класове. Застанала начело на жътварите, тя отнасяла в селото Пшеничения вълк. Слагали го нависоко в гостната и той оставал дълго време там. По много места придават на снопа, наречен вълка, човешка форма и го обличат в дрехи. Това показва смесването на две отвлечени представи — житният дух е представен в човешки и животински образ едновременно. Обикновено докарват вълка на последната каруца сред голямо веселие. Оттам последният товар сам получава названието вълка.

Предполага се също, че вълкът се крие сред ожънатото жито, докато ударите на млатилото не го прогонят от последната купчина. Затова след вършитба селяните от Вапцлебен, в околностите на Магдебург, образуват шествие и водят за верига завит в слама човек, когото наричат вълка. Той представя житния дух, заловен когато е бягал от последното овършано жито. В областта Трир вярват, че при вършитбата убиват Житния вълк. Мъжете вършеят последния сноп, докато го превърнат в дребна плява, и са убедени, че по този начин Житният вълк, който се крие в него, положително е убит.

Житният вълк се появява и във Франция по време на жътвата. Там например подвикват на човека, ожънал последното жито: „Ще хванеш вълка“. В околностите на Шамбери образуват кръг около последното неожънато жито и викат „Там е вълкът!“ Когато наближи да свършат, жътварите от Финистер викат: „Ето го вълка!“ „Ще го хванем!“ Всеки захваща по една ивица и който свърши пръв, се провиква: „Хванах вълка.“ Когато в Гюйен ожънат и последното жито, обикалят с един овен цялата нива. Наричат го „Вълка от нивата“. Рогата му са накичени с венец от цветя и житни класове, а вратът и тялото му също са омотани е гирлянди и панделки. Всички жътвари вървят след него и пеят. След това го заколват на нивата. В тази част на Франция последният сноп се нарича conjoulage, което на местен диалект означава „овен“. Следователно заколването на овена представя умъртвяването на житния дух, който обитава в последния сноп, но и тук са се смесили две представи за житния дух — в образа на вълка и на овена.

Случва се вълка, заловен в последното жито, да остане да живее през зимата в къщата, готов да поднови дейността си на житен дух през пролетта. При това положение той се появява още веднъж по време на зимното слънцестоене, когато дните започват да растат и да предвещават наближаващата пролет. По Коледа в Полша развеждат човек, наметнал през главата вълча кожа, или пък разнасят препариран вълк и събират пари. Има факти, които говорят за съществуването на стар обичай да развеждат завит в листа човек, наречен Вълка, и да събират пари.