Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

ГЛАВА LXI
Митът за Балдер

Божество, за което в известен смисъл би могло да се каже, че не е нито на небето, нито на земята, а между двете, а скандинавският Балдер, добрият и красив бог, син на великия бог Один и сам най-мъдрият, най-нежният, най-обичаният от всички безсмъртни. Ето каква е легендата, така както се разказва в по-ранната, прозаичната Едда („Старата Еда“ — бел. NomaD). Веднъж Балдер сънувал лоши сънища, които сякаш предсказвали неговата смърт. Затова боговете се посъветвали и решили да го предпазят от всякаква опасност. Богинята Фриг изтръгнала клетва от огъня и водата, желязото и всички метали, камъните и почвата, от дърветата, болестите и отровите и от всичките четирикраки зверове, от птиците и влечугите, че няма да навредят на Балдер. И Балдер станал неуязвим. Боговете се забавлявали с това, като някои стреляли по него, други го секли, а трети го замеряли с камъни. Но каквото и да правели, не били в състояние да му навредят и те се радвали. Само злосторникът Локи не бил доволен и затова отишъл преоблечен като стара жена при Фриг и тя му казала, че оръжията на боговете не можели да наранят Балдер, защото е накарала всички предмети, животни и растения да се закълнат, че няма да му навредят. Тогава Локи я попитал: „Всички ли са се заклели да пазят Балдер?“ Тя отговорила: „Източно от Валхала расте растение, наречено имел; то ми се стори прекалено младо, за да го карам да се закълне.“ Тогава Локи отишъл и изтръгнал имела и го занесъл на събранието на боговете. Там намерил слепия бог Хотер да стои извън кръга. Локи го попитал: „Защо не стреляш по Балдер?“ А Хотер отвърнал: „Защото не виждам къде е застанал, а освен това нямам оръжие“. Тогава Локи рекъл: „Направи като останалите и почети Балдер, както са го почели и те. Аз ще ти посоча къде стои той, а ти хвърли по него това клонче.“ Хотер взел имела и го хвърлил по Балдер, както го накарал Локи. Имелът ударил Балдер, пронизал го и той паднал мъртъв. И това било най-голямото нещастие, което някога е сполетявало богове и хора. За миг боговете останали безмълвни, а после вдигнали глас и горчиво заплакали. Взели тялото на Балдер и го занесли на брега на морето. Там стоял корабът на Балдер; наричал се „Рингхорн“ и бил най-големият от всички кораби. Боговете искали да пуснат кораба в морето и да изгорят на него тялото на Балдер, но корабът не се помръдвал. Тогава изпратили да повикат гигантката на име Хирокнн. Тя дошла, възседнала вълк и така блъснала кораба, че изскочил огън и цялата земя се разтресла. Тогава взели тялото на Балдер и го сложили на погребална клада на кораба му. Когато жена му Нана видяла това, сърцето й се пръснало от мъка и умряла. Сложили я наред със съпруга й и подпалили погребалната клада. На кладата изгорили и коня на Балдер с цялата му сбруя.

Действителна или митична личност, Балдер бил обожаван в Норвегия. Той имал голямо светилище на едно от заливчетата на красивия фиорд Согне, който прониква дълбоко във високите норвежки планини, с техните мрачни борови гори и високи водопади, които се превръщат в пръски, преди да достигнат далеч долу тъмните води на фиорда. Наричали светилището Балдерова дъбрава. Свещената земя била заобиколена с ограда, а вътре в нея имало просторен храм със статуите на много богове, но нито един от тях не бил обожаван така, както обожавали Балдер. Дотолкова дълбоко било страхопочитанието, с което езичниците гледали на това място, че никой мъж не можел да навреди на друг там, да му открадне добитъка или да се оскверни с жена. За статуите на боговете в храма се грижели изключително жени, те поддържали огъня, мажели статуите с мазнина и ги изсушавали с кърпи.

Каквото и да се говори за някаква историческа сърцевина в митичната черупка на легендата за Балдер, подробностите й показват, че тя принадлежи към онази категория митове, които са били драматизирани в ритуали, или, казано по друг начин, които са били изпълнявани като магически обреди с цел да доведат до онзи естествен резултат, който те описват по образен начин. Един миг никога не е толкова картинен и точен в подробностите, както когато представлява книга с думите, които се изговарят и разиграват в свещения обред. Ако можем да докажем, че норвежците и други европейски народи са изпълнявали обреди, наподобяващи случките в легендата, това ще покаже, че норвежката легенда за Балдер е мит от такава категория. Но основните случки в легендата са две — първо, изскубването на имела, и второ — смъртта и изгарянето на бога; може да се установи, че и двете имат свои съответствия в изпълняваните всяка година обреди от отделни или група народи от различни части на Европа. Тези обреди ще бъдат описани и обсъдени в следващите глави. Ще започнем с ежегодните празници на огъня и ще оставим изскубването на имела за по-късно.