Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

ГЛАВА XXXV
Атис — богът на растителността

Първичната същност на Атис като дървесен дух проличава ясно от ролята, която играе борът в легендата, ритуала и паметниците, посветени на божеството. Твърдението, че бил човешко същество, превърнато в борово дърво, е само прозрачен опит да се придаде някакъв рационален оттенък на старите вярвания — един от онези, на които се натъкваме така често в митологията. Докарването на накичения с теменужки и вълнени ленти бор от гората съответствува на докарването на Майското или Лятното дръвче в съвременните народни обичаи, а прикрепеното към бора чучело е само двойник, представител на дървесния дух Атис. След като го прикрепели на дървото, пазели чучелото една година, а после го изгаряли. Същото се случва понякога с Майския стълб и пак по същия начин запазват направеното по жътва чучело, докато не го заменят с ново при следващата жътва. Първоначалното предназначение на този обичай е несъмнено да се запази духът на растителността жив през цялата година. Можем само да гадаем защо фригийците са предпочели да обожават бора пред останалите дървета. Може би неговата вечна, макар и мрачна зеленина, очертана на склоновете на високите планини като корона над повяхналото великолепие на есенните гори в долините, им се е струвала седалище на божествен живот, освободена от тъжните смени на сезоните, постоянна и вечна като небето, което се свеждало, за да се срещне там с нея. Може би по същата причина бръшлянът пък бил посветен на Атис. Във всеки случай четем, че неговите жреци-евнуси си татуирали листа от бръшлян. Друго основание за светостта на бора може би е, че той е много полезен. Шишарките на пинията съдържат ядливи, подобни на орех семена, използувани за ядене от древността до наши дни от по-бедните римляни. Освен това от тези семки приготвяли вино и вероятно това обяснява отчасти защо древните сравнявали необузданите, подобни на оргии ритуали на Кибела с тези на Дионис. Освен това боровите шишарки се смятали символи или по-скоро оръдия на плодородието. Затова на празника на Тесмофория ги хвърляли заедно с прасета и други представители или символи на плодородието в светите подмоли на Деметра, та да заредят с енергия почвата и утробите на жените.

По всичко личи, че като всички дървесни духове и Атис имал власт над плодовете на земята и дори бил отъждествяван с житото. Един от епитетите му е „много плодотворен“, обръщали се към него като „ожънатия зелен (или жълт) клас“, а преданието за страданията, смъртта и връщането му към живота тълкували като зрялото жито, наранено от жътваря, положено в хамбара и върнато към живота, след като са го засели в почвата. Една негова статуя в Латеранския музей в Рим показва явно връзката му с плодовете на земята и по-специално с житото, защото го представя със сноп житни класове и плодове в ръката и венец от шишарки, нарове и други плодове на главата, а по фригийската му шапка е изникнало жито. На каменна урна, която съдържала праха на един архигал, т.е. върховен жрец на Атис, е изразена същата идея по малко по-различен начин. Капакът на урната е украсен с релефно изсечени житни класове, а отгоре е изобразена фигурата на петел с опашка от житни класове. И Кибела схващали като богиня на плодородието, която може да създаде или провали плодовете на земята; хората от Аугустодун (Отьой) в Галия разнасяли на каруца статуята й за доброто на нивите и лозята и танцували с песни около нея. А вече видяхме как отдали необикновено богатата реколта в Италия на неотдавнашното пристигане на Великата майка. Къпането на статуята на богинята в река спокойно може да се приеме като заклинание за дъжд с цел да се осигури изобилна влага за посевите.