Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Golden Bough, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 16 гласа)

2. Отделената от тялото душа в растения

Освен това доказахме, че в народните приказки животът на човека понякога е свързан с живота на растение и когато растението повехне веднага ще последва смъртта на човека или смъртта на човека води до повяхване на растението. Когато у племето мбенга, което населява поречието на Габон, в Западна Африка, се родят две деца в един и същи ден, хората засаждат две еднакви дървета и танцуват около тях. Поверието е, че животът на всяко от децата е свързан с живота на едно от дърветата и хората са убедени, че ако това дърво изсъхне или го повалят, детето скоро ще умре. И в Камерун смятат, че животът на човека е индуктивно свързан с живота на някое дърво. Вождът на Стария град в Калабар пазел душата си в свещена горичка близо до един извор. Когато някакви европейци, от лекомислие или незнание, изсекли част от горичката, духът бил ужасно възмутен и според вожда заплашил извършителите на това дело, че ще им се случат всевъзможни беди.

Някои папуаси свързват индуктивно живота на новороденото дете с живота на някое дърво, като забиват в кората му камъче. Предполага се, че това им дава пълна власт над живота на детето, тъй като, ако отсекат дървото, детето ще умре. След раждане маорите заравяли пъпната връв на свещено място и засаждали над нея млада фиданка. Като порасне, дървото се превръщало в тоху оранга, т.е. признак на живот на детето; ако цъфтяло, и детето щяло да се радва на добро здраве; ако повехнело или залинеело, родителите очаквали най-лошото за чедото си. В някои части на Фиджи пъпната връв на мъжко новородено се засажда заедно с кокосов орех или с фиданка на хлебно дърво и се предполага, че животът на детето ще е тясно свързан с живота на дървото. При даяките от Ландак и Тайан (области в Холандско Борнео) има обичай да засадят плодно дръвче за детето и оттам нататък според общоразпространеното схващане, съдбата на детето е свързана със съдбата на дървото. Ако дървото порасне бързо, детето ще се развива добре; но ако остане недорасло или се съсухри, човешкото му съответствие не го очаква друго освен нещастие.

Твърдят, че все още имало семейства в Русия, Германия, Англия, Франция и Италия, които имат обичай да засаждат дърво при раждането на детето. Те се надяват, че дървото ще расте заедно с рожбата и за него се полагат особени грижи. Обичаят е все още почти напълно запазен в кантона Аргау в Швейцария. За момче се засажда ябълка, а за момиче — круша, и хората смятат, че детето ще расте или линее заедно с дървото. В Мекленбург изхвърлят плацентата в подножието на младо дърво и смятат, че детето ще расте заедно с дървото. Близо до замъка Далхауаи, недалеч от Единбург, расте дъб, наречен Еджуелово дърво, който според местните хора е свързан по някакъв неведом начин със съдбата на рода Еджуел; защото казват, че когато някой член на рода умре или се готви да умре, от Еджуеловото дърво пада клон. И като видял как в един тих, спокоен ден през юли 1874 г. от дървото паднал голям клон, стар горски възкликнал: „Господарят е умрял.“ Скоро дошла новината, че Фокс Мол — граф Далхаузи, е мъртъв.

Понякога в Англия лекуват рахит и рани, като прекарват деца през разцепеното стебло на ясен и след това приемат, че между детето и дървото се е създала индуктивна връзка. Такова ясеново дърво растеше на края на Шърли хийт, на пътя от Хокли хауз към Бирмингам. „Томас Чилингуърт, синът на собственика на едно съседно стопанство, сега 34-годишен, бил прекаран през подобно дърво, което е съвсем здраво, и той се грижи за него с голяма преданост, не търпи дори да бъде докоснат и един от клоните му, защото според поверието животът на излекувания зависи от живота на дървото и в момента, когато го отсекат, колкото и да е далеч от него той, раната се появява отново, гангренясва и води до смърт, какъвто беше случаят с един човек, който карал каруца по въпросния път.“ „Но нерядко — добавя авторът — хората преживяват отсичането на дървото.“ Лечението обикновено се провежда по следния начин: разцепват по дължина млада ясенова фиданка и прекарват детето голо през цепнатината, дълга около метър — два-три или три по три пъти при изгрев слънце. В Западна Англия предписанието е преминаването да стане „срещу слънцето“. Веднага след изпълнението на ритуала привързват здраво дървото и замазват цепнатината с кал или глина. Поверието гласи, че както се затваря цепнатината в дървото, така ще зараства и раната на тялото на детето, но ако раната на дървото не зарасне, и раната на детето ще остане открита, а ако дървото умре, смъртта на детето е сигурна.

Подобно изцеление за различни болести, но най-вече за рани и рахит е било разпространено в други части на Европа — Германия, Франция, Дания и Швеция; но в тези страни, използували за целта дъб, а не ясен. В Мекленбург, също както в Англия, са убедени, че установената по този начин индуктивна връзка между дървото и детето е толкова силна, че отсекат ли дървото, детето ще умре.