Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (81) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Бунтар се разкайва

Следващият е затворник 1037, Рич, чиято майка беше толкова притеснена за него предната вечер, когато го посети и видя, че той изглежда толкова ужасно. Той е този, който се затвори в килия 2 тази сутрин. Освен това е чест обитател на Дупката. Молбата на 1037 е интересна, но губи от въздействието си, когато се чете бързо с плосък, неемоционален тон от Кърт Банкс:

Бих искал да ме пуснете предсрочно, така че да мога да прекарам последните моменти от тийнейджърските ми години със старите приятели. Ще стана на 20 години в понеделник. Вярвам, че надзирателите ме убедиха в многото ми слабости. В понеделник се разбунтувах, мислейки, че се отнасят към мен несправедливо. Същевременно тази вечер най-накрая осъзнах, че не заслужавам по-добро отношение. Оттогава полагам максимални усилия да сътруднича и сега знам, че всеки от персонала в затвора се интересува единствено от моето добруване и това на другите затворници. Независимо от ужасното ми неуважение към тях и техните желания затворническият персонал се е отнасял и продължава да се отнася добре с мен. Дълбоко уважавам тяхната способност да обърнат и другата буза и вярвам, че заради тяхната доброта съм превъзпитан и трансформиран в по-добро човешко същество. Искрено ваш, 1037.

Трима надзиратели са осигурили колективна препоръка, която Кърт чете на глас:

Макар че 1037 се подобрява след бунтарската си фаза, вярвам, че той трябва да се развие още малко, преди да бъде изложен пред обществеността като един от нашите превъзпитани. Съгласен съм с оценката на другите надзиратели на 1037, а също и с 1037, че той е станал много по-добър, но все още не е стигнал напълно приемливо ниво. 1037 има още път да измине, преди да бъде пуснат предсрочно, и се подобрява. Не препоръчвам предсрочно освобождаване.

Когато Рич-1037 влиза в стаята, разкрива странна смесица от младежка енергия и зараждаща се депресия. Той незабавно започва да говори за рождения си ден — единствената причина да поиска предсрочно освобождаване; явно това има много голямо значение за него, а той го бил забравил, когато се записал за експеримента. Той е в разгара си, когато главният надзирател му задава въпрос, на който не може да отговори, без или да си създаде неприятности, или да опровергае обосновката си за напускането: „Не мислиш ли, че нашият затвор е способен да организира празнуване на рождения ти ден?“.

Прескот се възползва от възможността: „Ти си бил в обществото за известно време. Дори и на твоята възраст, знаеш правилата. Трябва да осъзнаваш, че затворите са за хора, които нарушават правилата, и поставят това на опасност, като правиш точно това, което си направил. Синко, осъзнавам, че се променяш, това е посочено тук и мисля сериозно, че си се подобрил. Обаче тук, със собствения ти почерк: «независимо от ужасното ми неуважение към тях и техните желания» — ужасно неуважение! Не може да не уважаваш другите хора и тяхната собственост. Какво ще стане, ако всеки в тази страна не уважава чуждата собственост? Ти вероятно ще убиеш, ако не те задържат“.

Докато продължава видимо да прави обзор на досието на затворника в неговия все още празен тефтер, Карло спира в момент, в който е открил нещо жизненоважно: „Виждам тук в докладите за твоите арести, че си бил много опак, в действителност е трябвало да те обуздават и е можело да нараниш — или нещо по-лошо — някои от арестуващите те полицаи. Много съм впечатлен от твоя напредък и мисля, че започваш да осъзнаваш, че поведението ти е било незряло и в много отношения напълно лишено от здрава преценка и загриженост за другите хора. Ти превръщаш хората в пръчки, караш ги да мислят, че са предмети, които можеш да използваш. Ти си манипулирал хората! През целия си живот като че ли си манипулирал хората, всичките доклади говорят за твоето безразличие към закона и реда. Има периоди, в които като че ли не контролираш поведението си. Какво те кара да мислиш, че си добър кандидат за предсрочно освобождаване? Какво би могъл да ни кажеш? Ние се опитваме да ти помогнем“.

Затворник 1037 не е подготвен за тази личностна атака срещу характера му. Той промърморва несвързано обяснение, че е способен да „се оттегли“ от ситуация, която би могла да го изкуши да се държи физически агресивно. Продължава и казва, че този затворнически опит му е помогнал: „Е, получих възможност да видя различните реакции на много хора на различни ситуации, как те се държат с уважение към другите хора, например като говоря с различни затворници, техните реакции на една и съща ситуация. Трите смени надзиратели — забелязах различните надзиратели да имат малки различия в едни и същи ситуации“.

Затворник 1037 след това любопитно повдига въпроса за своите „слабости“, а именно неговата роля като агитатор за затворническия бунт в понеделник. Той напълно се подчинява, обвинявайки се за противопоставянето на надзирателите и нито веднъж не ги критикува за тяхното малтретиращо поведение и нонстоп тормоз. (Пред очите ми е идеален пример на контрол върху съзнанието в действие. Процесът изцяло напомня на американските военнопленници в Корейската война, които публично признават, че са използвали биологични оръжия и други злодеяния срещу китайските комунисти, които са ги заловили и затворили.)

Неочаквано Прескот прекъсва това обсъждане на слабостите на затворника, за да попита уверено: „Ползваш ли дрога?“.

Когато 1037 отговаря „Не“, му е позволено да продължи да се извинява, докато отново е прекъснат. Прескот забелязва тъмносиньо натъртване на ръката на затворника и пита как го е получил. Макар че причината е едно или повече боричкания между него и надзирателите, затворник 1037 отрича участието на надзирателя в обуздаването му или във влаченето му до Дупката, казвайки, че надзирателите са били максимално внимателни. Казва, че непрекъснато не се е подчинявал на заповедите им и сам си е причинил натъртването.

Карло харесва това mea culpa^[1]: „Ще продължаваш да се стараеш, нали?“.

Затворник 1037 заявява, че ще обмисли предсрочното освобождаване дори и ако това означава, че ще се откаже от заплащането си. (Това изглежда твърде крайно, имайки предвид през какво е преминал досега, за да няма какво да покаже срещу него.) През цялото време той отговаря на въпросите на комисията компетентно, но депресията витае около него, както отбелязва Прескот в коментарите си след изслушването. Психичното му състояние е нещо, което майка му идентифицира незабавно по време на посещението си и в нейното оплакване пред мен, когато дойде в офиса на директора на затвора. Той като че ли се опитваше да се държи колкото се може по-дълго, за да докаже мъжествеността си — може би на баща му? Той дава някои интересни отговори на въпросите за спечеленото от това преживяване в затвора, но повечето от тях звучат като изкуствени реплики, които са измислени просто в името на изслушването пред комисията.