Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (165) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Мотивите и потребностите, които обикновено ни служат добре, могат да ни отклонят, когато се възбудят, усилят или манипулират от ситуационните фактори, които не успяваме да разпознаем като могъщи. Затова злото е толкова всепроникващо. Неговото изкушение е току зад завоя, малко отклонение от пътя на живота, размазано петно върху огледалото за обратно виждане, водещо до катастрофа.

В опит да разберем характеровите трансформации на добрите млади мъже в Станфордския затворнически експеримент вече очертах редица психологически процеси, които бяха от съществено значение за развращаването на техните мисли, чувства, възприятия и действия. Видяхме как базисната потребност да принадлежиш, да се свързваш с и да бъдеш приет от другите, толкова централна за изграждането на общност и семейна свързаност, беше отклонена в СЗЕ към конформизъм към нововъзникващи норми, който даде възможност на надзирателите да малтретират затворниците^[2]. Видяхме и че базисният мотив за последователност между личните ни нагласи и публичното поведение позволяват дисонансните ангажименти да бъдат разрешени и рационализирани в насилие срещу собствените събратя^[3].

Ще се аргументирам, че най-драматичните примери на насочвана поведенческа промяна и „контрол върху съзнанието“ не са последици от екзотични форми на влияние, например хипноза, психотропни лекарства или „промиване на мозъци“, а по-скоро системна манипулация на най-обикновените аспекти на човешката природа в течение на времето в условия на лишаване от свобода^[4].

В този смисъл вярвам на предложеното от английския учен К. С. Луис — че могъща сила в трансформирането на човешкото поведение, тласкаща хората отвъд границата между доброто и злото, произтича от базисното желание да сме „вътре“, а не „вън“. Ако мислим за социалната власт като подредена в набор от концентрични кръгове от най-властните в центъра, или вътрешния кръг, движеща се навън към най-малко социално значимия външен кръг, можем да оценим неговия фокус върху центростремителното привличане на този централен кръг. „Вътрешният кръг“ на Луис е неуловимият Камелот на приемането в някаква специална група, някаква привилегирована връзка, която придава незабавен статус и засилва идентичността. Неговата съблазън за повечето от нас е очевидна — кой не иска да е член на „вътрешногруповото“? Кой не иска да знае, че е бил подложен на проверка и е бил преценен като достоен за включване в или издигане до нова сфера на социалната приемливост, която е само за посветени?

Натискът от равните по статус е бил идентифициран като социалната сила, която кара хората и особено юношите да правят странни неща — всичко, — за да бъдат приети. Търсенето на Вътрешния кръг обаче се подхранва отвътре. Натискът от равните по статус няма власт без онзи импулс на натиска върху себе си Те да поискат Теб. Той кара хората да желаят да преминат през болезнените, унизителни ритуали на инициацията в братства, секти, социални клубове или армията. За мнозина той оправдава страданието на доживотното катерене по корпоративната стълбица.

Тази мотивационна сила е двойно заредена с енергия от това, което Левин нарича „ужаса да бъдеш оставен отвън“. Този страх от отхвърлянето, когато човек иска приемане, може да осакати инициативността и да обезсили личната автономия. Той може да превърне социалните животни в срамежливи интроверти. Въображаемата заплаха от изхвърлянето във външногруповото може да кара някои хора да направят практически всичко, за да избегнат отхвърлянето, от което се ужасяват. Властите могат да налагат пълно подчинение не чрез наказания или награди, а чрез оръжие с две остриета: съблазънта на приемането, съчетана със заплахата за отхвърляне. Този човешки мотив е толкова силен, че дори непознатите са овластени, когато ни обещаят специално място на масата си на общи тайни — „само между нас двамата“^[5].

Мръсен пример на тази социална динамика излезе на бял свят наскоро, когато 40-годишна жена пледира „виновна“ по обвинение, че е правила секс с пет гимназиста и е осигурявала на тях и на други дрога и алкохол по време на секс партитата в дома й в продължение на цяла година. Тя казала на полицията, че го е направила, защото искала да е „готина майка“. В своите писмени показания тази новооткрита готина майка казала на разследващите, че никога не е била популярна сред учениците си в гимназията, но организирането на тези купони й е помогнало да започне да се „чувства като една от групата“^[6]. За съжаление тя е хванала погрешния Вътрешен кръг.