Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (30) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Приспособяване на ролите

Нужно е доста време, за да влязат надзирателите в ролята си. От Отчетите за смяната на надзирателите, подготвяни в края на трите смени, научаваме, че надзирател Ванди се чувства неловко, не е сигурен какво е необходимо, за да бъде добър надзирател, иска му се да е получил известно обучение, но смята, че е грешка да е твърде мил със затворниците. Надзирател Джеф Ландри, по-малкият брат на Дж. Ландри, съобщава, че се чувства виновен по време на унизителните деградиращи ритуали, в които затворниците трябва да стоят голи за дълго време в неудобни пози. Той съжалява, че не се е опитал да спре някои от нещата, които не одобрява. Вместо да възрази, той просто е напускал Двора колкото се може по-често, за да не продължи да наблюдава тези некомфортни взаимодействия. Надзирател Арнет, докторант по социология, който е няколко години по-голям от останалите, се съмнява, че въвеждането на затворниците в ролята им е имало желания ефект. Той смята, че сигурността по време на смяната е лоша и че другите надзиратели са твърде любезни. Дори след кратките срещи през този пръв ден Арнет може да определи онези затворници, които са размирници, и тези, които са „приемливи“. Освен това той посочва нещо, което ние бяхме пропуснали в наблюденията си, но полицай Джо беше отбелязал по време на ареста на Том Томпсън — загриженост за затворник 2093.

Арнет не харесва факта, че Том, или 2093, е „твърде добър“ в своето „ригидно придържане към всички заповеди и регулации“^[1]. (И наистина, 2093 по-късно ще бъде пренебрежително наречен „сержанта“ от другите затворници точно заради неговия военен стил на подчинение на заповедите. Той въведе някои изпъкващи ценности в нашата ситуация, които може да влязат в конфликт с тези на надзирателите — нещо, което трябва да следим в бъдеще. Спомнете си, че това беше нещо, което Том, арестуващият го полицай, също забеляза.)

Обратното, Затворник 819 смята цялата ситуация за доста „забавна“^[2]. Първите преброявания му бяха съвсем приятни, „просто майтап“ и той смяташе, че някои от надзирателите също се забавляват. Затворник 1037 беше наблюдавал, докато всички други са обработени по същия унизителен начин като него. Същевременно той отказа да приеме която и да е част от това сериозно. Беше по-притеснен от това, че е много гладен, след като на закуска беше хапнал много малко и очакваше да му бъде даден обяд, което така и не стана. Той прие, че липсата на обяд беше още едно произволно наказание, наложено от надзирателите, независимо от факта, че повечето затворници се бяха държали добре. В интерес на истината ние просто бяхме забравили да вземем обяда, защото арестите бяха отнели много дълго време и имаше толкова много неща, с които да се справяме, включително отмяната на участието в последната минута на един от студентите, разпределен в ролята на надзирател. За щастие имахме заместник от първоначалния пул от пресети кандидати за нощната смята — надзирател Бърдън.